Страшната истина за случващото се в Либия

Сергей ХЕЛЕМЕНДИК
Печат

•Съвети за приятелите на Америка

Търпението на Америка се изчерпа. Америка повече не може безразлично  да наблюдава как петролът – тази свещена, тлъста , черна течност, кръв и плът на американската мечта, се обира безкрайно по целия свят, нагло и безцеремонно се изпомпва и продава от някакви араби. Тези странни племена, заради каприз на историята, са се поселили върху подземни морета от петрол, които  принадлежат на Америка - по право най-могъщата, най-добрата и свободолюбива нация на света.
Затова отсега и завинаги ще бъде така – мухите на една страна, котлетите  - на друга. Америка ще прибере за себе си арабския петрол - целия, незабавно, тук и сега. А за арабите ще се подготвят войни - големи и малки, ислямисти срещу демократи, едни племена с други, сунити срещу шиити. Има ли значение за какво точно ще воюват арабите? Важно е да бъдат ангажирани с нещо и да не пречат да се помпа петрола.
Петролът трябва да бъде очистен от арабите. Окончателно.

Любовта на Саддам към Буш не можа да го спаси. Той наивно  вярваше, че Америка няма да  убие точно него, човека, който толкова години беше служил на Америка, и то не от страх, а по съвест. Но на големия приятел на Америка не му дадоха да умре достойно. А Ирак превърнаха в територия, на която предоставиха  на арабите най-широки възможности да убиват други араби. Там Америка просто бозае иракския петрол и неохотно спори дали жертвите на цивилните граждани  са един милион или само 500 000.
Саддам не беше първият, когото постигна традиционната съдба на приятелите на Америка, на които първо им изстискват соковете до последна капка, а после ги унищожават.
Списъкът на ликвидираните приятели на Америка по целия свят  би заел доста страници. По-кратък ще бъде списъкът на другите, които са оцелели. Един от тези щастливци неотдавна отпразнува своята 80-годишнина и изглеждаше както винаги влюбен... в себе си. Но той е още жив не защото в Америка някой го обича.От него вече просто няма какво да се вземе и от него вече нищо не зависи. От Миша Г. Америка направи пример за щастливата съдба на големия предател. Действайте като него – и ще получите Нобелова награда, а ако сте късметлия, може да се снимате в реклама на пица.
Но това е изключение. Правилото е друго – ако си приятел на Америка, то светлото бъдеще ти е гарантирано. Ти или ще бъдеш бомбардиран, или ще те обесят, или ще има заговор и военните ще те разстрелят, или ще те повалят от инфаркт с отровен газ, или ще изпаднеш в кома.
Днес „светлото бъдеще” достигна полковник Кадафи, който като приятел на Америка просъществува съвсем кратко време. Но все пак попадна в  аздаването. Това „бясно куче”, както един път се изрази за него един американски президент, стана известно с това, че голяма част от печалбата от петрола раздаваше на поданиците на джамахирията. На тези същите либийци, част от които днес се бунтуват и не подозират каква нищета след Кадафи чака не само тях, но и техните деца и внуци.
Полковникът 40 години  угаждаше на либийците, обединяваше ги, помиряваше ги, хранеше ги и ги поеше, даваше им образование и ги лекуваше. Той беше превърнал либийците в народ от високомерни, капризни чиновници и тунеядци. За един от тях работеха по няколко имигранти.
Но времето, в което петролът се продаваше от арабския полковник, закърмен с камилско мляко, изтече и заедно с това време отива в миналото и приказката за либийския социализъм. С Кадафи ще постъпят както постъпиха със Саддам, с Либия - както с Ирак.
„Защо за полковник Кадафи точно сега дойде „светлото бъдеще”, питат най-любознателните умове? Защо това не се случи вчера или пък не се отложи за утре? Отговорът е „Сега, защото арабският петрол днес е главната, ако не единствената надежда Америка да спечели време и да продължи да печата своите фалшиви пари за целия свят”.
Защото след като сложи ръка на арабския петрол, Америка ще може още известно време да мъти главите на всички, убеждавайки ги, че доларите не са фалшиви книжки, а зад тях се плиска пълноценен тлъст петрол, който те - американците, най-накрая са очистили от всичките тези смешни полковници, президенти и крале.
Арабският петрол трябва да помогне на Америка да спечели времето до новата световна война. Трябва да отбележим, че именно световните войни  Америка възприема като свое, американско „светло бъдеще”. Както казват в Русия: „За един  война, а за друг родна майка!”.
Америка винаги е подготвяла световните войни планомерно,  педантично и научно. Ето че отново е подготвила поредната война.
След края на новата световна война всичко отново ще бъде ново, свежо, чисто и благоуханно. Като в Дрезден и Хирошима през 1945 година. Навсякъде ще се изпълняват планове “Маршал”, целият свят ще се преобърне и ще се измени в желаната за Америка посока. Днес Америка е задлъжняла на всички. Разбира се, тя не мисли да се разплаща, но все пак е длъжница. А след войната американските  дългове ще се изпарят и всички отново ще станат длъжници на Америка, както вече се е случвало.
Точно такъв традиционен американски план за „светло бъдеще” постигна арабите днес. Защото световната война са решили да започне при тях. Арабският „елит”, обявен за свръхкорумпиран, ще бъде частично унищожен и частично подменен. Парите, петролът и приказните оазиси в пустинята като Емирствата или Катар е решено да бъдат завзети един път завинаги. А на целия свят отново трябва да му стане драго, че при арабите най-после се е установила демокрация, въпреки че те още не са я заслужили.
Планът е добър. Истински, американски, качествен. Само че дали арабите ще се съгласят с този план? Какво ще кажат китайците и руснаците? Америка по принцип пет пари на дава кой какво ще каже, но все пак те могат и нещо да направят.
По американския план, на много хора в този свят животът ще стане по-приятен. На арабите вече почна да става, но скоро това ще почувства и Европа.
Май започнаха да душат Кадафи, а ще задушат старата Европа. Наистина, не преднамерено, а по трагично стечение на обстоятелствата. Погрешка. Било тъмно и хвърлили възглавницата не върху главата на Кадафи, а върху някой друг. И цялата тълпа се нахвърлила. После като отместили възглавницата се видяло, че вместо полковника лежи тя...
Кадафи , разбира се, едва ли ще надживее организираната срещу него хайка, но каквото и да направи полковникът в сегашната ситуация, Европа ще страда.
Европа вече страда, но тези страдания прикриват отдавна купените изпреварващо от Америка европейски медии.
Предвидливият полковник Кадафи, колкото и луд да ни го представят сега, може от своя страна да направи доста за „светлото бъдеще” на Европа, особено ако Америка го насочи и подтикне към това.
Може да пусне към Европа цяла армия от няколко милиона африкански бежанци и икономически емигранти, които грижливо е приютил в Либия... Даже не просто може, а обещава да направи това, и то убедително. Това няма да бъдат преситени либийски граждани, а супа „солянка” от бежанци от цяла Африка.
Може да провокира вълнения на арабите и терористични актове в Европа. Всъщност на самия Кадафи по-скоро няма да му бъде до такива подробности, но вълнения ще има, ще има и кой да ги организира, а ще ги наметнат на полковника, както тропосаха на Бен Ладен  кулите–близнаци в Ню Йорк.
Може да взриви петролните сонди. Това е единственото, което на Америка наистина не й се иска. Саудитска Арабия и Кувейт биха посрещнали взривяване на сондите без паника, но на Америка стоката й е необходима цяла и в изправност.
Вариантите са много. Най-реален е янките да повторят в Либия иракския модел. Тоест да окупират районите на петролодобива, а на останалата територия, както е казал класикът, „ще изтребваме азиатците с ръцете на азиатците”. Защото нашите ръце са заети с петродоларите.
Като се знае съществената роля на Либия за снабдяването на Европа с газ и петрол, последствията за европейците ще настъпят незабавно. Още на следващия ден. Ръст на цените, спад на еврото, банкрутиране на цели държави, социални протести и бунтове, расови и религиозни конфликти – ето цената, която Европа започва да плаща за започналата хайка срещу екзотичния полковник Кадафи.
А това е само началото на великата борба на Америка за свобода и демокрация на Великия Близък изток.
В Европа Америка има особено много приятели и съюзници. На всички тях давам добронамерен съвет: задълбочено изучавайте опита на вашите колеги! От иранския шах Пахлави до обесения Саддам, разстреляната красавица Беназир Бхуто или наскоро сваления Мубарак. Припомнете си поне  за бащата-обединител на двата германски народа Хелмут Кол.  Не угоди на Америка, и по чудо оцеля човекът, едва успя да направи крачка встрани.
Да се ликвидират приятелите – това е мъдра, древна англо-саксонска традиция, която Америка творчески доразви и разшири. Англичаните ликвидираха само някои, американците гледат на света по широко и унищожават всички. Така е и по-просто и по-сигурно. „Господи, пази ни от приятели – с враговете си сами ще се справим!”
Така разсъждаваха англичаните, така се държи сега Америка. Затова многочислените приятели на Америка по-добре предвидливо да се запасят с портрети на Обама. Може на тях да им потръгне повече отколкото на доверчивия Саддам...