Ако Япония си отиде, отиват си и САЩ

Дмитрий Балковски
Печат

Днес САЩ са в същото фискално положение, както и Япония. Американските усилия за „стимулиране” се превърнаха в постоянна структурна част на икономиката. От ноември 2010 г. Федералният резерв инжектира в нея около 4 млрд. щ.д. на ден с помощта на втори рунд от количественото „вталяване”. Федералното правителство отпусна на икономиката още почти 5 млрд. долара за финансиране на ежедневния дефицит. Като цяло се получава сума от почти 63 млрд. долара за седмица.

В извънредни обстоятелства, например по време на война, може да се очаква, че федералните ще приложат извънредните мерки за кратък пероид от време. Днес обаче има мир, няма извънредна национална ситуация или рецесия, а властите инжектират икономиката чрез комбинация на фискална и монетарна помощ в размер на повече от 2 трилиона долара на година! Това се прави, без да се отчита ефекта от нулевите процентни ставки. Естествено е, че подобни мащабни стимулиращи усилия изискват и съответните мащабни заеми. И тъкмо тук става видим ефектът на изтласкването.*

На финансовите пазари правителството замени изцяло частния сектор. Както се вижда от схемите, само за миналата година държавният сектор заема повече от 100 % от общия обем на вътрешните кредити за периода на последните две години. И тук е проблемът. За да обслужва заемите на държавния сектор, Вашингтон трябва или да вземе на заем нечие спестено, или да вземе заем директно от Федералния резерв чрез монетаризация на дълга. Японците са надежден купувач на американските държавни облигации и вторият голям държател на американски ценни книжа след Китай. Поради неотдавнашната природна катастрофа в Япония, поради намаляването на обемите спестявания и поради ръста на собствения дефицит, Страната на изгряващото слънце едва ли ще продължи да е същият изобилен източник на финансиране за САЩ. След земетресението приоритетът ще е възстановяване на самата Япония. Същевременно Китай все повече слага акцент върху вътрешното потребление. Това значи, че юанът ще се засилва спрямо долара и ще се купуват все по-малко американски ценни книжа. В случая и Китай няма да се втурне на помощ на приятеля в нужда със същата готовност, както досега. Ако погледнем на огромните разходи на американското правителство като на инвестиция, лесно се вижда, че нейната доходност е свръхнегативна. Ръстът на БВП, макар и фалшив в голямата си част, дава около 500 млрд. щ.д. за тази година. Това си е чиста загуба за икономика с обем около 1,5 трилиона щ.д. Ясно е, че огромните разходи съвсем не са инвестиция, а по-скоро са субсидия. Икономиката се адаптира към нея, както е нормално при субсидиране, и после става зависима! Миналата година администрацията на Обама оцени бюджетния дефицит за текущата година на 900 млрд. долара. Но сбърка 100-процентово. Сега дефицититът се оценява на 1,7 трилиона долара и може би ще се увеличи. На всеки похарчен долар от американското правителство 43 цента, - а не 26, каквато беше първоначалната оценка на администрацията, - се оказват взети на заем. Как ви изглежда подобен контрол върху бюджета?

 

И това в година, когато икономиката расте, и ако следваме официалната линия, не само расте, ами се „възстановява”. Стимулиращите опити явно не могат да стимулират икономическия ръст, но успешно съсипват долара. Колегата от Лондон Доминик Фрисби прави интересно наблюдение. Ако измерим Никей** в долари, а Дау (Джонс) в японски йени, ще се види, че резултатите са идентични за последните две години. С други думи, голямото рали според Дау Дж. е илюзия, предизвикана от спадането на долара, а спадането на Никей е илюзия, последица от засилващата се йена. Ако сте американски инвеститор, който купува японски акции, или японски инвеститор, купуващ американски акции – резултатът ще е един и същ. Колебанията на валутата изкривяват картината на случващото се на фондовите пазари. Излиза, че бодрият американски фондов пазар крие дълбоката слабост на американския долар. И тази слабост още не се е превърнала в криза. Но ако си представим, че идва ужасна рецесия с двойно дъно?*** Още едно земетресение, революция или някоя друга изненада ще сложи ново начало на мечешкия пазар**** на Уолстрийт!? Ами ако бюджетният дефицит стигне 2 трилиона долара, както прогнозира Дейвид Стокман?! Бизнесът, инвеститорите, домакинствата ще се приспособят към изкарване на пари допълнително, ликвидността вече няма да е онзи простичък аеорозол, който при впръскване ще смаже вътрешностите на скрибуцащата икономика, а ще се превърне в дизелово гориво. Вече не бива само да превключваме икономиката – сменете горивото и машината ще рипне. Единственият начин да не се спира подаването на гориво, е да продължат програмите за количествено смекчаване. Ето защо Марк Фабер очаква, че КС-2 (количествено смекчаване) ще повлече КС-3, после КС-3 ще доведе до КС-4 и т. н. чак до КС-18. Не сме сигурни, че всичко ще отиде така далеч обаче. В днешния си вид системата може просто да гръмне.