КОЙ КАЗВА, ЧЕ НЕ ЖИВЯХМЕ ДОБРЕ?

Зора
Печат

През 1989 г. перестройката на Горбачов бе в стихията си. СССР бе жив, реален и все така могъщ в представите на хората, но „вятърът на промяната“ вече размяташе непоклатими до вчера авторитети, рушеше граници, сриваше символи на разделението, като Берлинската стена например. Някакво особено напрежение витаеше над души и сърца, площадите гърмяха от скандирания и речи и само малцина бяха хората на духа, които съзираха в гигантските социални трансформации прииждащите вълни на крушението на цял един свят, който щеше да погребе под останките си надежди, очаквания, мечти и любови, ценности и принципи, клетви и приятелства.

В такава обстановка през 1989 г. се появиха „Любе“. Облечен във военна куртка, пред микрофона застава Николай Расторгуев, за да събере, като във въздишка болката на милиони свои съотечественици: „Кой казва че ние лошо живяхме?“.

 


И се ражда територията на „Зона Любе“, на „Комбат“, на „Песни за хората“. Групата се състои от 6-ма души, които изпълняват песните на композитора Игор Матвиенко – невероятно, почти непостижимо съчетание на рок, на военни и фолклорни мотиви – песните превземат сърцата на милиони руски хора. Турнетата на „Любе“ стават своеобразни събития за страни и народи от бившия СССР. „Любе“ на няколко пъти гостуват и в България. Зала 1 на НДК, зала Арена Армеец, площад Александър Невски помнят неповторимото „Позови меня, на закате дня“, „Батаня Комбат“, „Давай, давай“.

 


Всички тези любими на много българи песни звучаха отново на 23 февруари в Плевен, в изпълнение на Атанас Рачев – Маестрото и Милена Михайлова. Така бе отбелязан Денят на защитниците на Отечеството и 30 годишнината на „Любе“, която се навърши на 14-ти януари т.г. И отново инициатор на това културно събитие бе Творческо обединение „Зора“ и българо руския клуб „Дружба“ при сдружение Евразия. Местата в залата не стигнаха. Много желаещи да присъстват останаха отвън. Евгения Иванова поздрави участниците в срещата. И се започна!

Като надслов на прекрасните песни звучеше осмисления въпрос зададен от „Любе“, в зората на техния път: „Кой казва, че не живяхме добре?“

Беше топло, сърдечно и весело.