ТОКСИНИТЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ВОЙНА

Доц. д-р инж. Венелин НОВАКОВ
Печат

Непосредствено след края на Втората световна война светът отново се оказа разделен - по идеологически причини, - на антикомунстически, антисъветски, и на комунистически, съветски ориентирани страни, въпреки че идеологията на интернационализма и солидарността на народните маси и работничеството имаше огромен принос за разгрома на фашизма.

Непосредственно след Ялтенската и Потсдамската конференции Уинстън Чърчил вече бе подготвил следващия етап на англо-саксонския план за компрометиране и ликвидация на страните, които сам беше спазарил като зони на влияние със Сталин. С речта си в университета “Фултън” Чърчил постулира термина „желязна завеса”, разделяща света, и необходимостта от разрушаването на държавното устройство на страните, ориентирали се към т. нар.съветски блок. На въоръжение бяха взети основните политически идеи и способите за ерозия и деградация на страните от Източна Европа. В този процес участваха и част от избягалите военнопрестъпници, добре запознати с целия арсенал на методи и практики за идеологическа обработка, провокации и диверсии, получили още тогава определението ”психологическа война”. База на тази война стана идейната позиция на ръководителя на Управлението на стратегическите служби, впоследствие ЦРУ, Алън Фостър Дълес, директор на ЦРУ в периода 1953-1961 г., който превърна психологическата война в острие и главна съставна част на последвалата „студена война”. Неговите основни тези бяха: „Човешкият мозък, съзнанието, е приспособено за промяна. Посявайки в него хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с други, фалшиви, в които хората да вярват. Как? Ще намерим единомишленици, съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия, водеща към гибелта на най-непокорния народ на земята, до окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-низките човешки чувства и страсти... В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно, ще съдействаме за безпринципност на чиновниците, рушветчийство, корупция... Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото... Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с богати цветове... Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната им нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето това ние ще направим”.

Последователно в годините Съветът за национална сигурност на САЩ приема Директива №10/2-1947г., Директива № 20/1-1948г., развита на 14.09.1949 г., в които се вземат конкретни решения и се осигуряват финансово, кадрово и материално в дългосрочна перспектива.

Конкретно са поставени следните цели: “Да се създадат в Източна Европа нетоталитарни държави, стремящи се да се обединят и развиват в общност със свободния свят. В итерес на разгърналата се политическа (разбирай, и психологическа) война правителството на САЩ е принудено още сега, в мирно време, да набележи определени военни цели по отношение на Русия (СССР).

Нашите основни цели по отношение на Русия са:

1. Да се намалят до минимум мощта и влиянието на Москва в икономическата, стопанската, финансовата и социалната сфера.

2. Коренно да се променят теорията и практиката на външната политика на правителството и комунистическата болшевишка партия, която е на власт в Русия, чрез дискредитиране и компрометиране на идейните позиции.

3. Длъжни сме да създадем такива атоматично действащи гаранции, че дори некомунистически, народнодемократични и номинално дружески към нас страни и режими:

3.1. Да нямат голяма военна мощ и да не се позволява развитие на такава в перспектива.

3.2. В икономическо и финансово отношение до голяма степен да са зависими от външния свят (САЩ и нашите партньори).

3.3. Да нямат твърде голяма (тотална) власт над основните национални малцинства и етноси в държавата.

3.4. Да се използват съществуващите емигрантски групировки (руски и от други страни), които са подходящи за формиране на подготвени задгранични държавни структури за поемане на управлението на съответните държави при завръщането им при подходящи условия в тези страни, дори в условията на възникване на граждански войни и въоръжени конфликти на национална, религиозна и етническа основа с цел деструктуриране на съответните държави в наш интерес.

3.5. Намеса в тези страни единственно при застрашаване на нашите национални и военни интереси, като подкрепата и осигуряването на прокарването на нашите цели се осъществява чрез тайни операции (т.нар. „хибридни войни”).

Тайните операции включват: пропаганда, икономическа война, санкции и блокади (преки превантивни действия, в това число саботажи, разрушения, съзнателно погрешни технологични действия, паника и евакуации), подривна дейност срещу чужди държави и провокиране на конфликти, включително подпомагане на нелегални съпротивителни движения на идейна, национална, религиозна и етническа основа, на партизански и диверсионно-разузнавателни групи, съставени от емигранти, борещи се за освобождение, подкрепа на антикомунистическите организации в страните от свободния свят и инфилтрирането им под една или друга форма в страните от Източна Европа и в други страни.

следва