Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2022 Брой 7 (15 февруари 2022) МИР ЗА ДУШИТЕ НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

МИР ЗА ДУШИТЕ НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

На 1 февруари от трибуната на Парламента, лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов, поиска Ден на национално помирение, вместо Ден в памет на жертвите на комунистическия режим. Той изброи историческите  събития и дати – осъдени престъпници с доказани обвинения преди 1944 г., и невинни жертви след нея, даде пример с Войнишкото въстание, царския режим и годините на социалистическа България.

„Нова Зора“ многократно е поставяла въпроса за националното помирение и неотложната необходимост от концентрация на остатъчната макар национална енергия в Единен народен фронт. И тази идея е била подчертавана не само в публицистичните текстове и декларации. Тя е неизменна и водеща в програмата на партията, утвърждавана на всеки един партиен форум, включително и на всеки конгрес след 2006 г.

Но въпросът, поставен от г-н Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, който е от изключително значение, има и своята „гражданска биография“. Искаме да я припомним, защото такава спасителна за България идея се представя за първи път от името на една цяла парламентарна група от трибуната на Народното събрание. Това е и поводът да публикуваме пълния текст на Декларацията на ПП „Възраждане“.

Зора

 

 


 

 

Открито писмо на инициативен комитет на национално движение „Помирение за възход на България”.

 

В бр. 34 от 18.Х.2018 г. на в-к „Нова Зора” бе публикувано открито писмо на ИК на НД „Помирение за възход на България”, с молба на страниците на вестника да се поместят част от основните цели и средства  от програмата на инициативния комитет, за учредяване на движението, по която работи от началото на годината. Подчертаваше се, че момента е особено подходящ, след като на 28.ІХ.2018 г., по националната телевизия, Президента  на Република България г-н Румен Радев се обърна с призив към българския народ за национално помирение. Подчертаваше се, че въпросът за националното помирение  е иницииран още на 5 юни 2008 г. и на 16 октомври 2008 г. на две заседания на национално движение „Държава и воля”, с председател покойния вече Константин Чакъров. След разгорещени дискусии е приета програмна декларация, в която се предлага създаването на Национален комитет за помирение. В тази връзка на страниците на в-к „Нова Зора”, бр. 36 от 13 октомври 2009 г., е поместена обширна статия „В името на България” от полк. о.з.  Тодор Предов, адвокат, д-р по право, член на  Централния политически съвет на ПП „Нова Зора”. В заключението се казва, че „националното единство” не е мираж, а политическите партии няма да „взривят” партийните си интереси, ако се решат да впрегнат времето си, интелектуалната и  физическата си енергия, в отстояване и работа за национални, а не тясно партийни интереси, защото няма по-високо знаме от националното и по-висока цел от  просперитета на нашето  отечество – Република България”. По различни причини, инициативата не бе осъществена.

В писмото се изтъква, че този въпрос е от особено значение за България и затова създадения ИК е разработил кратка програма с няколко раздела, а именно:

1. Кратък обзор на политическите борби / 1918-1944 г./;

2. Кратък обзор на социалистическия период на Република България   (1944-1989 г.);

3. Кратък обзор на ситуацията  в България  след  10.ХІ.1989 г. до днес;

4. Основни цели;

5. Средства за постигане на целите.

Девизът на движението е „България за всички”!

Съобщава се, че Инициативният комитет е в състав:

д-р по право Любен Виденов - Интелектуален кръг „Зора”;

д-р по право Тодор Предов – Интелектуален кръг „Зора”;

ст. н.с. д-р  инж. Веселин Новаков – Национален пенсионерски съвет;

д-р по право Тодор Ников – Асоциация „Сигурност”;

инж. Станчо Джумалиев – Национално дружество „Традиция”.

В раздела „Кратък обзор на ситуацията В България след 10.ХІ.1989 г. до днес” бе оповестен и мобилизационния призив на ИК: ”Ръководени от тези схващания, ние предлагаме  обединяване на националната енергия, на базата на преодоляване на конфронтацията в обществото, чрез помирение, единение и възраждане, като основа за консолидация на патриотичните сили с единствената цел да бъде спасено Отечеството ни- Република България. За това ние казваме: 100 г. противоборство между  леви и десни доктрини стигат! Да съхраним народа си, да обединим националната енергия и воля и да спасим загиващото българско Отечество”!

В раздела ”Средства за постигане на целите”, буква „в” е записано: „Издигане на паметен мемориал пред НДК за жертвите на  фашизма и капитализма до 09.09.1944 г., до параклиса, срещу този на жертвите на тоталитаризма, където безпрепятствено да се провеждат възпоменания за тях, отишли си от този свят  в 100 годишния период на развитието на българската държава”.

 


Нужен ни е ден за национално помирение

 


Дните за памет трябва да сплотяват

 

Години наред, на датата 1 февруари се отбелязва паметта на жертвите на комунистическия режим. Невинни жертви има, при това не малко - това е безусловен и неподлежащ на коментар факт. Също така, обаче, са налице и други два факта – че има осъдени престъпници с доказани престъпления и национални предатели, както и че преди 1944 г. има също толкова много невинни жертви на управляващия тогава режим. Това са също два, категорично установени факта, неподлежащи на коментар и трябва се спре отричането им.

В България, през 1918 г. с Войнишкото въстание започва една необявена гражданска война. В следващите години се редуват бял терор и червен терор - хиляди българи губят живота си само заради убежденията си. След 1944 г. се героизираха жертвите на царския режим, след 1989 г. дойде ред да се героизират жертвите на комунистическия режим. Правилно ли се постъпва?

Време е да разберем, че в една гражданска война няма победители - има само победени и това е целият наш народ. Докато има ден само на едните жертви, а другите се отричат напълно, войната, макар и вече само информационна, ще продължава да ни разделя. Нима убитите деца в Ястребино и насечените на парчета и изядени от полицейските кучета телца на децата в Белица не са също толкова невинни жертви, каквито са проф. Александър Станишев и Иван Бешков, например? Как решаваме, че имаме власт да определяме кой е жертва и кой не е?! Нужен ни е Ден на национално помирение, в който наследниците и на едните, и на другите, да застанат редом един до друг и да сведат глави в обща скръб. Дните на памет трябва да сплотяват, не да разединяват. Ето защо 1 февруари, като ден на жертвите на комунистическия режим, разединява нацията ни.

След Гражданската война в Испания (1936 – 1939), в която загиват почти един милион испанци, победилият диктатор Франко нарежда костите на загиналите в почти тригодишната битка за испанската столица да се пренесат край Мадрид в Долината на падналите, където е изграден огромен пантеон. Едни до други, без ред, са положени комунисти и фалангисти, фашисти и демократи, монархисти и републиканци. Самият Франко пожелава да бъде погребан там, редом до тези, които са стреляли срещу него. Най-отгоре пише следното: „Те паднаха за Отечеството“! И толкова.

Днес Испания е затворила напълно тази страница от миналото си, въпреки непрежалимите жертви и тежката рана в сърцето на испанската нация. Ние, на свой ред, още се борим с комунизма и макар нашите общи жертви да са десетки пъти по-малко от тези в Испания, продължаваме да ровим костите им и да ги делим.

Добре е да извадим поуките като зрели хора.

Ние, българите от „Възраждане“, сме направили своите изводи. За нас България е над всичко! Всеки, отдал живота си заради убежденията си и Отечеството, заслужава уважение и ние му го отдаваме - независимо в каква идеология е вярвал.

Мир в душите на загиналите за България!

 

Костадин КОСТАДИНОВ, председател на ПП „Възраждане“