Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 3 (19 януари 2021) ЗА НРАВСТВЕНАТА ДЪРЖАВА – ОТГОВОРНО И НАВРЕМЕННО

ЗА НРАВСТВЕНАТА ДЪРЖАВА – ОТГОВОРНО И НАВРЕМЕННО

Е-поща Печат PDF

Академичният труд „Нравствената държава. Руският възглед относно ценността на конституционализма” („Нравственное государство. Русский взляд на ценности конституционализма”, Изд. „Норма”, М., 2020), е едно от ценните творения на видния руски учен акад. проф. Сергей Н. Бабурин. Високото значение на този негов нов научен труд, утвърден за печат от Институт государства и права Российской академии наук, Центр интеграционныйх и цивилизационныйх исследований, Омский государственный университет им. Ф. М. Достоевского, Юридический факультет, несъмнено представлява интерес освен за специалисти от областта на теоретичното и практическото право, но и за преподаватели в университети и за висшето управленско тяло, а и за студенти по право и политикономия, политология и социология. Независимо от големия си обем (535 страници) в своята цялост книгата представлява дълбоко научно монографично изследване, посветено на проблем, който в съвременната наука по-скоро е споменат най-вече като исторически феномен, от порядъка на най-смелите утопии. Изследвайки съвременните аспекти на нравствените и интеграционните функции на държавата и духа на законите, авторът всъщност обосновава тезата си, че философията на държавата съдържа в себе си цивилизационната парадигма на управленския процес. Същото той прави и в редица свои трудове като „Страж нации”, „Российский путь: Становление российкой геополитики кануна ХХI века”, „Российская реинтеграция: социально-экономические и политико-правовые проблемы”, „Новая русская империя” и др.

Внимателното запознаване с най-новото изследване на С. Н. Бабурин може да убеди читателя, че авторът търси исторически ракурс към темата за нравствената държава или добродетелното управление, вълнуващи човечеството още през дълбоката древност, в контекста на съвременната цивилизационна парадигма, осъществена в новата конституционна реформа на Руската федерация. Преди всичко Бабурин се вълнува от учението на Конфуций, от древноиндийският трактат „Артхашастра“ (Наука за политиката) като важен източник на сведения за обществените отношения, икономиката, политическите институции в древна Индия, от „Идеалната държава” на Платон – първият европейски мислител, създал относително цялостна политическа философия, който оказва значително влияние върху почти всички основни политически доктрини, от „Добродетелният град” на Фараби и т.н. Целта на съвременния учен С. Н. Бабурин не е да изследва поотделно посочените изключително дръзки социално-политически визии, а да стигне до отговора на въпроса: Защо те все пак остават нереализирани до наши дни? И той намира отговора в крайния политически прагматизъм на Николо ди Бернардо Макиавели. След XVII век, когато капитализмът навлиза в нова фаза на развитие, в условията на която буржоазията е изживяла „медения си месец“ и се придържа неотклонно към съветите на Николо Макиавели, с което се поставя началото на нова тоталитарна философия и идеология на държавата като институт.

Специален интерес представлява задълбочено изучената от автора ислямска революция в Иран от 1979 г. и последиците от нея за самия Иран и за целия ислямски свят. С. Н. Бабурин е убеден в съдбоносното значение на Великата Иранска революция като успешен опит за възвръщане на съвременния свят в руслото на духовно-ценностната и конституционно-правната ориентация. Впечатляващо е защитена от него тезата, че „революционното възвръщане на религиозните духовни ценности в реалната политика е важно не само за мюсюлманите, то е значимо и за немюсюлманските народи“ (с.105). Тук естествено е важно да се отбележи, че в ислямския свят, в т.ч. и в Иран, съжителстват две противоположни държавно-идеологически течения в лоното на исляма, известни като сунизъм (традиционният ислям) и шиизъм със значителни различия в своите концептуални и обредни ценности.

Безспорен авторов принос представлява задълбочената интерпретация на връзката между хуманизма в различните негови превъплъщения като светоглед, нравствена философия, правна норма и т.н. Във връзка с това авторът отбелязва особеното значение на умението да разграничаваме крайните форми на хуманистичния рационализъм, стигащи дори до отрицание на държавата или възхвала на абсолютната свобода – анархизма. В този контекст Н. С. Бабурин критично се отнася към практиката на членове на Съвета на Европа да се намесват грубо във вътрешните работи на държавите, членуващи в ЕС. Типичен пример за това са натрапчивите опити, придружени с грубо нарушение на нравствените ценности на страните-членки на ЕС, са налагането на Истанбулската конвенция, Норвежката програма и други, прилагането на които представлява посегателство върху духовната идентичност и суверенитета на народите.

Голямо внимание авторът обръща на формирането на цивилизационните устои на руския конституционализъм, както и на влиянието на римското право върху руските конституционни трансформации. В този контекст в книгата специално внимание се отделя на разрушителните последици на държавния преврат в СССР през 1993 г.

В своята монография акад. Бабурин последователно слага акцент върху тезата, че славянският свят може да се превърне в първостепенна стабилизираща сила в Обединена Европа. Той аргументира тази своя теза, със същността на славянската духовност, която резюмира в себе си идеята за свобода и обединение на човечеството, като сигурна възможност за отстояване общия цивилизационен код на националната и европейската идентичност. Славянското единение, убеден е авторът, тепърва предстои да се утвърди като градивна и обединителна сила на свободна и обединена Европа.

Особено навременна е мисълта, че претенцията за присъединяване на т.нар. „нецивилизовани народи” към западната култура се изгражда върху презумпцията, че цивилизацията е висше благо, в името на което трябва да се жертват националните особености. Същността на тази култура, разкрита още от Трубецкой, се състои в: ненаситна алчност, която е заложена в природата на романо-германците, в егоцентризъм, пронизващ цялата западна култура. Но това е основата на космополитизма и на шовинизма.

Така по естествен начин се стига и до идеята за специфичната роля на Русия в новото геополитическо пространство, наречено Евразия. С. Н. Бабурин убедително отстоява тезата, че евразийството, както и славянската духовност са нравствено-политическо движение, създадено от руски интелектуалци, но никога не е било широко прокламирано движение и официална политика на руската държава. Това обаче става възможно с реформата на конституцията през 2020 г. Изключителната важност на реформата на Конституцията през 2020 г., следователно се състои в това, че руският конституционализъм се връща върху релсите на своя национален маршрут. Във връзка с това, важно е заключението на автора, че без успешното преодоляване на настъпилия хаос и объркване през 1991 г. и нарушаване на всички действащи в СССР закони, не би било възможно по-нататъшното успешно продължение на интеграционния конституционализъм в условията на постсъветското пространство (с. 211).

С дълбоко познаване на историята и основните идеи, свърани с изследваната проблематика, авторът разглежда аксиологическите, епистемологическите, етическите и духовно – идеологическите аспекти на формулата за нравствената държава, чиито трайни признаци се формират в съвместните героични подвизи на съветските народи във великата победа над фашизма, която отбелязва края на Втората световна война през 1945 г. Все пак минават десетилетия, през които идеята за нравствената държава придобива характер на научен проблем и незаобиколима практическа потребност, чието теоретическо осветляване занимава академик С. Н. Бабурин от дълго време. Изключително важна ценност представлява убедително защитената теза на автора, че добродетелността на държавата като вътрешно присъщо нейно качество сама по себе си превръща държавата в гарант на добродетелността като универсална ценност. Това е механизмът за хармоничното съчетаване на духа на революцията с революцията на духа, с отсъствието, на което, мисля, трябва да се обясни сривът на могъщата по своята историческа мисия социалистическа система.

Специално внимание заслужава тезата на автора, че ценностите на православното християнство и тези на славянската духовност представляват устойчива основа на нравствената държава, носейки в себе си гаранцията за братската взаимност между славянските народи. Това заставя автора на разглежданата тук книга, да изследва специфичните общи ценностни характеристики на православното християнство и славянската духовност като общ културен код. За правилното разрешаване на този проблем изтъкнатият учен и общественик отделя специално внимание на „руския избор“. По негово мнение, „руският избор“ представлява „справедлива, социална и правова държава“ (с. 512). И особено важно е да се подчертае: руският избор е „единна нация като съюз на братските народи“. Висока методологическа стойност има заключението на автора, че „руската нация никога не е била моноетнична”, че тази историческа истина е отразена и в „Декларацията на ХVIII Световен Руски Народен Събор през 2014 г., в която се подчертава, че руският народ изконно е имал сложен генетически състав, включвайки в себе си потомци на славянски, фино-угорски, скандинавски, балтийски, ирански и тюркски племена. И това генетическо богатство никога не е представлявало заплаха за националното единство на руския народ”. (с.513).

Поради особената актуалност на идеята за нравствената (добродетелна) държава, чиито основни принципи и ценности са провъзгласени в новата Конституционна реформа в Руската Федерация, нейната успешна реализация се нуждае от общите усилия на всички политически фактори и от всеки гражданин на Федерацията, като скъпоценно творение на модерния руски конституционален разум. Този труд на С. Н. Бабурин би следвало да бъде достояние на все повече специалисти, политици и обикновени хора, за да се превърнат високите нравствени ценности на добродетелната държава в устойчиво хуманистично ядро на светогледа и нравствената философия на поколенията. Осъществявайки успешно тази историческа задача, Руската федерация може да се превърне в глобален положителен пример, както се е случвало неведнъж в световната история, чрез утвърждаване на устойчивото развитие като трайна основа на своето социално-икономическо, духовно-идеологичееско, морално-политическо и цивилизационно развитие.

Мисля, че това е и посланието на акад. С. Н. Бабурин в цялото му творческо развитие и активна обществено-политическа реализация.