Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 30 (3 август 2021) ПОБЕДАТА НА МПО В САЩ И ПРОВАЛЪТ НА ПЪРВАТА МАКЕДОНИСТКА ПРОПАГАНДНА КАМПАНИЯ

ПОБЕДАТА НА МПО В САЩ И ПРОВАЛЪТ НА ПЪРВАТА МАКЕДОНИСТКА ПРОПАГАНДНА КАМПАНИЯ

Е-поща Печат PDF

След налагането на курса за „македонизация“ на българското население в ФНР Македония, комунистическата власт в Скопие осъзнава, че трудно ще постигне целта си, ако македонската българска емиграция в Новия свят продължи да защитава истината за своя национален произход. Поради това е решено през есента на 1946 г., македонистката пропаганда да се прехвърли вече и в Северна Америка, където по това време живеят най-много македонски българи. За целта, през декември 1946 г., във връзка с годишната сесия на ООН в Ню Йорк, като член на югославската правителствена делегация пристига и председателят на Народния фронт в Скопие - Димитър Влахов. Неговите началници от ръководството на МКП решават да реализират задачата си прикрито – „зад държавническа дейност“, защото разбират отлично, че македонистката пропагандна кампания не би могло да се осъществи, из територията на САЩ в „открит вид“. На първо място, защото подобен ход би поставил югославската страна в конфликт с управляващите във Вашингтон, а на второ, заради голямото обществено влияние на Македонската политическа организация (МПО) сред близо стохилядната българска емиграция в Северна Америка, отляла се след 1903 г. от старите предели на Отечеството и от Македония. МПО е основана на учредителния си конгрес проведен от 1 до 4 октомври 1922 г. в град Форт Уейн, щат Индиана. Най-важна роля за стабилизирането й като активен член на българския емигрантски патриотичен фронт в Новия свят изиграва изпратения през 1924 г. от Тодор Александров – Йордан Чкатров.

Прекрасен организатор и пламенен оратор, той изпълнява блестящо длъжността секретар на ЦК на МПО през първите, най-трудни години от нейното съществуване. Поради това, през последвалите 3 десетилетия, МПО се утвърждава като последователен защитник на историческата истина за съдбата на българите в Македония. Организацията води и непримирима борба срещу асималаторската политика на управляващите в Белград и Атина по отношение на българите във Вардарския и Егейския дял на областта. Ръководна роля в ЦК на организацията, след Втората световна война имат Петър Ацев, Любен Димитров, Христо Низамов, Лазар Киселинчев и др. А Димитър Влахов, след като пристига в Ню Йорк, вместо да работи в международната организация, тръгва да обикаля онези градове на САЩ, в които функционират все още комунистически структури на балканската емиграция. Връзката която той търси с тези българи е естествена, тъй като до 1949 г. балканските (и българската в частност) секция към Американската комунистическа партия, все още водят активна и легална обществено-политическа дейност. Целта му е чрез срещи и разговори с хората, да намали лошото впечатление, което се формира и сред българската емигрантска левица, от поведението на неговия режим в Скопие, спрямо българите в Македония.  На първото публично събрание, проведено в Ню Йорк, скопският емисар говорил дълго за "големите успехи" постигнати от НФРМ в областта на народното стопанство, просветата и културата. В македонската република се обучавали 98 000 ученици с активната подкрепа на държавата; поради това нормално функционирали училища и за "сръбските колонисти и две училища за власите"; новата „македонска азбука“ „се поглъщала жадно от всеки просветен македонец”, защото с нея най-точно се отразявали силните чувства и положителните емоции, които движели народа в хода на започналата „велика промяна“ на живота във ФНРМ  и т.н.

ЦК на Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия, обединяваща бежанците от Македония след Илинденското въстание от 1903 г., получава веднага, чрез своите представители в Ню Йорк, подробна информация за първата изява на прословутия скопски емисар. По повод на пропагандната му акция в Ню Йорк, МПО отправя до Димитър Влахов едно отворено писмо. То съдържа пет въпроса, свързани с прехвалената политика на успехи, постигнати от новия режим във ФНРМ. Питанията на ЦК на МПО са представени в следната последователност: Защо по време на своите изяви в Съединените щати, висшият функционер на МКП не казва нито дума - "има ли в югославска Македония българи"? Или няма такива хора? А ако има българи, защо само те нямат свои училища? Нима те не желаят децата им да са образовани и достойни граждани на своята Родина? Защото е добре известно, че българите навсякъде и всякога изпитват голямо преклонение пред науката и дори през епохата на османското владичество са жертвали мило и драго, за да дадат светско образование на своите чеда.  След това ЦК на МПО продължава да пита:  знае ли Димитър Влахов на какъв език е бил написан манифеста при обявяването на Илинденското въстание в 1903 г.? След като новите управници в Скопие дават видимост, че ценят заслугите на Гоце Делчев в освободителната борба, то дали те знаят "на какъв език говореше и проповядваше Гоце"? И последно - по време на турския режим, Димитър Влахов е бил в Македония. Може ли да си спомни той за "какви считаха турците македонските славяни". "Не само ние, но и целият културен свят знае, че от памтивека, в Македония са живеели българи... На този континент /Америка б.м./ има над 90 хиляди македонски българи и 90 на сто от тях никога не са били в България. Как може за една две години да изчезнат българите от Македония“, се казва в края на първото отворено писмо изпратено до Димитър Влахов. Завършвайки питанията си, ЦК на МПО отхвърля категорично и пропагандните твърдения за "културния напредък", реализиран във ФРМ, на базата на "новия македонски език". "Нов език не може да се създаде за две-три години! Езикът не може да се постави в химическа епруветка, за да излезе друга сплав. Нито пък може да се изпари, както иска да го изпарят сегашните управници на югославска Македония, декларира ЦК на МПО... Затова всички македонски българи тук, (в Новия свят б.м) трудно разбират новия "македонски език", на който се пише вестник “Нова Македония", се казва в края на документа изпратен до Влахов.

Острата критична реакция на организираната българска патриотична емиграция в Америка срещу изявите на Димитър Влахов, поставя под съмнение по-нататъшния успех на пропагандата, предприета от скопския емисар. Вестник „Македонска трибуна”, където са публикувани материалите,  се получава във всички градове на САЩ, Канада, Австралия, Аржентина, Бразилия и пр., защото там съществуват по това време български патриотични емигрантски организации. Ето защо Димитър Влахов преценява, че би трябвало по някакъв начин да заглади лошото впечатление, формирало се сред българските изселници, на базата на крайно неудобните въпроси, поставени му публично от ЦК на МПО. Затова вместо да заседава в сградата на ООН, след Ню Йорк, той отново продължава обиколката си из Щатите. Голямо пропагандно събрание му е устроено и от сръбското дружество на балканските комунистически общности в град Детройт. Там Влахов говори общо върху историята и постиженията на освободителното движение в Македония през ХIХ и ХХ век. Привежда като пример доклада на Карнегиевата анкета от 1914 г., за да илюстрира големите размери на "злодействата, извършени в Македония" в ново време. И естествено, довежда разговора до новата власт в ФРМ, наложена през есента на 1944 г. Тя трябвало да се разглежда като "връх" в борбите на "македонския народ" за свобода и всестранен напредък.

Разширяването на пропагандната кампания от страна на Димитър Влахов дава възможност и на организираната българска патриотична емиграция в Новия свят, да продължи политическото си настъпление, за разобличаване на идеологията, пропагандирана от комунистическия емисар на Скопие. Вече чрез разкриване духовния облик на самия Влахов сред изселниците, защото между тях той е известен само като деец на Коминтерна, но хората не познават онези негови действия, чрез които може да се покаже истинската същност и на режима, управляващ в Скопие. Във връзка с проявите в Детройт, ЦК на МПО изпраща ново открито писмо до Влахов. Там най-напред е направен важния извод, че МКП няма нито възможност, нито самочувствието да разгърне открита пропаганда на македонизма сред българските изселници от Македония. Поради това, под прикритието на "държавнически ангажименти" по линия на ООН, комунистическата власт в Скопие е организирала по същество първото си пропагандно-идеологическо настъпление на македонизма сред емиграцията в Новия свят. И то пряко – на територията на САЩ. Този висш представител на режима преследвал една единствена цел - да поправи накърнения имидж на властта, която представлява, заради нейните антибългарски гонения. А щом като тази истина е лъснала пред очите на емиграцията и американското обществено мнение, с цялата си яснота, то ЦК на МПО кани Влахов в бъдещите си публични изяви из Америка да бъде любезен да дава обяснения поне на още 6 важни въпроса. Първо, като какви "са описани македонските славяни" в експлоатирания от скопския пратеник доклад на Карнегиевата комисия? Там споменават ли се  „някъде македонци“ или се говори само за „българи“? Това е важно да се уточни, защото целият цивилизован свят познава съдържанието на безпристрастната международна анкета, проведена в Македония сред Балканските войни, с финансовата подкрепа на американския мецанат Ендрю Карнеги. Второ, какви обстоятелства са станали причина да "почине" в затвора бившия секретар на ЦК на МПО -  Йордан Чкатров? Защото той е любимец на българската патриотична емиграция в Новия свят.

Емиграцията, познавайки неговият характер е сигурна, че той не е бил в състояние да извърши нищо престъпно срещу своя народ? Дали лидерите на МКП не са се опасявали от авторитета и влиянието на хора като него сред народа във ФНРМ и не са ли създали те условията, поради които Чкатров е „почитал“ в затвора? Трето, по какви "висши съображения", заедно с него "народната власт" в Скопие е ликвидирала големите български патриоти от Повардарието - Спиро Китинчев и д-р Асен Татарчев? Четвърто, по каква логика същата "народна власт" в Скопие хвърли в затвора "един от първите борци - Методи Андонов - Ченто"? Нали той стоеше начело на властта в ФНРМ след септември 1944 г.? Какво от неговата дейност е породило „този обрат в отношението на властта“? Има ли там някаква роля несъгласието на Ченто с жестоката антиблългарска политика реализирана във ФНРМ? Пето, защо са станали бунтовете в района на град Ресен, през миналото лято и как са били потушени те от властта? И накрая - вярно ли е, че "народната власт" в Скопие предава православната църква във ФРМ на сръбския патриарх и Синода му в Белград?

Второто отворено писмо на ЦК на МПО до Димитър Влахов от декември 1946 г. оказва съкрушително въздействие върху скопския македонистки емисар. Поставен в положение да не може да отговори убедително на нито един от зададените му въпроси, той е принуден да спре по-нататъшния ход на пропагандната си шетня из Съединените Щати.

За да не признае все пак публично политическият си провал, с подкрепата на свои съмишленици в Детройт, Влахов подава в секретариата на ООН един специален „меморандум“. По това време, делегацията изпратена от ЦК на МПО, вече е посетила седалището на световната организация и след серия срещи с влиятелни фактори там, е депозирала свой меморандум. С този документ организираната българска патриотична емиграция в Северна Америка иска световната организация да съдейства, за да се образува една „свободна и обединена Македония“. Защото само по този начин, според ЦК на МПО, е възможно българите там да се признаят за доминираща етническа общност сред населението.

Във Влаховия контра меморандум депозиран пред ООН, спекулативно се обявява, че на МПО не бивало да се вярва нищо, тъй като тя била "фашистка организация"!? В случая скопският емисар има предвид, че през 20-те и 30-те години МПО има идейни връзки с Иван Михайлов, който не основателно е обявяван за привърженик на фашизма. Със своите действия МПО се стремяла само да "забие нож в гърба на народа" на НФРМ. Тази стъпка на Влахов вече пренася конфликта между властта в Скопие и организираната българската патриотична емиграция в Новия свят на международно равнище. Защото скопският емисар прави открит опит да злепостави българската патриотична емиграция в Северна Америка и пред правителствата на Съединените щати, Канада и Австралия. Той очевидно е бил в течение, че през периода на Втората световна война, когато САЩ и България са в състояние на война, Федералното бюро за разследване във Вашингтон се е интересувало от дейността и документацията на ЦК на МПО. Затова ръководството на българската патриотична организация веднага изпраща едно ново „отворено писмо“ до емисаря на скопското правителство. Преведен на английски език, този документ е разпространен на 23 януари 1947 г. и между правителствените делегации работещи в ООН. Копие е депозирано и в секретариата на световната организация. Сбито, там на получателите е обяснено кой всъщност е фамозния Димитър Влахов. По време на реформите в Османската империя през 1908-1910 г., когато българите се борят за права и свободи, той се стремял само към лични облаги и успял да „получи платена висша държавна длъжност от младотурците“. Така по същество Влахов изменил на народното движение за конституционни промени в Османската империя. След провала на Младотурската революция, Димитър Влахов се намирал във връзка и с канцеларията на цар Фердинанд, от където също получавал средства за своята издръжка. А от 1920 до 1944 г. преминал изцяло на платена служба при Коминтерна в Москва. Така че със своята предателска политика Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили "нож в гърба" на българския народ, чрез доктрината за създаване на някаква нова „македонска нация“.

След появата на това унищожително писмо, получило световно разпространение чрез делегациите в ООН – и то на английски език, Димитър Влахов е принуден тихомълком да „свие знамената“, по израза на МПО. Неговият опит, под прикритието на държавническа дейност, да реализира първото пропагандно настъпление на македонизма в Северна Америка, се проваля напълно. Тъй като и замисълът на кампанията, и нейното осъществяване разкриват двойната игра на Й. Б. Тито в Съединените щати, ръководителят на югославската делегация при ООН решава да „скрие злополучния емисар - Димитър Влахов“, по оценка на ЦК на МПО. Той е принуден бързо да напусне Ню Йорк и се завръща безславно в Скопие. Преди още сесията на ООН да е закрита. Неговият по-нататъшен престой в Америка започва да подкопава вече престижа на официалната югославска правителствена делегация, пристигнала за работа в ООН. Пряко се излага и правителството в Белград. Българските патриоти в Новия свят, ръководен от ЦК на МПО, реализира първата си публична победа в конфликта с „македонизма“. Така най-престъпното творение на ЮКП, преживява първият си разгром – и то върху територията на САЩ! Това обстоятелство позволява от 1947 г. българският емигрантски патриотичен политически фронт в Новия свят да разгърне много по-мащабно своето настъпление срещу МКП. Преодолени са двегодишните илюзии, след края на Втората световна война, че под ръководството на Й. Б. Тито в Югославия, започва нова ера на демокрация и модернизация. Започва реализирането на поредица от успешни усилия за разобличаване на идеологията и практиката на неомакедонизма, които не престават до разпадането на Югославия през 90-те години на ХХ век. Още през втората половина на 40-те години обаче в САЩ е създаден важен прецедент, за нетърпимост към случващото се в РС Македония. И то преди още управляващите в София да се скъсали отношенията си с Й. Б. Тито през 1948 г. Следователно, няма нищо по логично тази тенденция в американския обществен живот да се продължи и днес, когато светът очаква престъпленията на македонизма, най-сетне да бъдат осъдени. Правителството на великата северноамериканска република може да даде добър пример на останалите държави, защото общественото мнение там отдавна си е казало своята дума за последното престъпно творение на сталинизма в Европа! А всеки, който иска да се запознае с тази истина от първоизточници, може да разгърне вестник „Македонска Трибуна“ – орган на ЦК на МПО - броевете от декември 1946 до февруари 1947 г. Там всичко е казано много ясно!