Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 12 (23 март 2021) ЗАЩО ЗОРАН ЗАЕВ ПЛАШИ С АМЕРИКА?

ЗАЩО ЗОРАН ЗАЕВ ПЛАШИ С АМЕРИКА?

Е-поща Печат PDF

Отговорът на този въпрос се крие в топлата връзка на скопските „началници” с милиардера Джордж Сорос и неговия син Александър Сорос


Не, няма нищо случайно. Нито пък иде реч за някакво ненадейно струпване на насочвани обстоятелства, на странни явления и фатални зависимости. В никакъв случай не става дума и за т.нар. световна конспирация (толкова модна напоследък!). Още с появата на държавата Македония върху картата на Балканите, скандално известният мегаспекулант Джордж Сорос насочва своя поглед към тази малка, но апетитна територия. Но защо  пък непременно Македония? - би запитал някой. Ами така - защото в  Македония…

Пари, пари и пак пари

Още през 1991 г. Джордж Сорос решава да стъпи върху изпадналата в геополитически колапс Югославия. Временно го спира започналата война, но той вече си е направил сметката за отделните републики. Още от 1992 г. създадената от  финансиста  фондация „Отворено общество” налива в Македония близо 100 млн. долара. От тази сума 9 млн. долара са предназначени за „поддръжка на плурализма в медиите и свобода на словото, обучение и  обзавеждане  на журналистите, както и помощ за финансиране на  независими медии”. Още с настаняването си в новата държава, фондацията изгражда около 20 неправителствени организации. Успоредно с това тя развива „специални отношения”  с  партията на  бившите комунисти - СДСМ. Преценката на Сорос е, че те ще бъдат по-податливи за осъществяване на замисления от него „демократичен проект”.  Интимната идея на американския милиардер е да превърне бъдещата минидържава в образец на… мултиетническа „демокрация”. За тази цел през следващите години той започва осъществяването и на своята  „хуманитарна” програма. През  1993 г. дава на Македония личен заем от 25 млн. долара. По линия на Соросовата фондация са осигурени  още 36 млн. долара от САЩ, Франция, Швейцария и ЕС за т.нар. „развойни инициативи”.

Колко струва един премиер?

Не е никаква тайна, че на 1 юни 2017 г. „социалдемократът” Зоран Заев  идва на власт чрез т.нар. „цветна революция” в Македония, организирана от „дейците” на Джордж Сорос в новата минидържава. Според гръцкия вестник „То вима” именно Сорос е прокарал пътя  на Заев към властта. В своя коментар журналистът от вестника Лефтерис Харалампопулос смята, че съвременната дипломация се води не само от държавите, но и от частни лица, които имат решаваща роля при избора на управници и политици. Излиза, че мозъчните тръстове в САЩ, които определят външната политика на страната, отдавна зависят от частни донори на неправителствените организации (НПО) и корпорации.

Така през 2017 г., шестима сенатори отправят запитване до бившия държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън - защо правителствената агенция USAID дава големи суми на фондация „Отворено общество” в Скопие? По-конкретно, че между 2012-2016 г. фондацията е получила 4,82 млн. долара, които е използвала „съвместно” с бившия посланик на САЩ Джес Бейли, за да бъде свален тогавашният  премиер Никола Груевски. Сиреч, да бъде „избран”  за  нов премиер на Македония Зоран Заев.

Отличници  в  частната…  „дипломация”

На  26  януари 2018 г., в рамките на Световния икономически форум в Давос,  Зоран Заев се среща  със Джордж Сорос и неговия син Александър Сорос. Тази среща остава тайна за скопските медии. Отразена е само в интернет портала на правителството. В  публикуваното експозе за разговорите, щедро се леят банално известните  клишета за „ценностите на демокрацията”,  „защитата  на човешките права”, върховенството на закона” и пр. „Хип-хип, ура”, и нещо много важно и съществено: новото лице на Република Македония  ще се гради върху концепцията на… „Отворено общество”. И още: македонското правителство и вездесъщият г-н Сорос, ще развиват „демократичния капацитет” на обществото, а също така  - възможностите за „нов бизнес”  и  „преки инвестиции”. Сиреч, нещо като манна небесна, която ще се излее във водите на Вардара.

Двайсетина дни по-късно, на 18 февруари 2018 г., по време на т.нар. Мюнхенска конференция по сигурността, соросовите възпитаници - министърът на външните работи на Македония Никола Димитров и министърката на отбраната Радмила Шекеринска, се срещат със своя щедър попечител и неговия син. Една вълнуваща среща, която е запечатвана на фотокадър за бъдните „демократични” поколения.

На 24 януари 2019 г. Зоран Заев, отново в Давос, се среща за пореден път с Джордж Сорос. Двамата стигат до извода, че членството  на Македония в НАТО и Европейския съюз е „ключова стъпка  за стабилност  и сигурност на страната и региона”. И още -  изтъкнато е значението на т.нар. Национална стратегия за обществото и  мултикултурализма - небезизвестната идеологическа мантра  на Сорос, която твърде много напомня за известния от времето на соца… пролетарски интернационализъм.

Само броени месеци по-късно, на 10 ноември 2019 г., по покана на Зоран Заев и президента Стево Пендаровски,  в Охрид пристига със своя частен самолет на „работно” посещение Александър Сорос-син, вицепрезидент на „Отворено общество”. Специалният гост е посрещнат на  летище „Свети апостол Павел”  от въоръжена до зъби полиция, след което е  настанен  в престижния хотел  „Юник”. Нещо, което станало повод скопски  медии  да се усъмнят, че иде реч за тайна среща на Заев и Пендаровски  със сина на световно  известния  борсов играч. Новинари твърдят, че на срещата е била обсъждана злоупотребата със средства от властта, използвани в съмнителни канали, включително за корумпиране на медии и влиятелни личности. Любопитно  е, че след приключването на срещата, в своите  фейсбук профили, Заев и Пендаровски са публикували снимки със Сорос-младши и текст, в който се твърди, че те са си прекарали времето „прекрасно”.

Два дни по-късно, на 12 ноември 2019 г., по време на т.нар. Парижки мирен форум  във френската столица, Стево Пендаровски се среща отново с Александър Сорос. Този път по време на „продуктивната” си среща той е бил информиран за „текущите програми на „Отворено общество” за региона”...

Тази интензивна  „дипломация” на скопските ръководители подсказва, че те са заложили яко  на  Соросовата  карта, чрез която се надяват да си осигурят подкрепа за своето членство в ЕС. Това „постижение”  на гъвкавите македонисти от Скопие, като че ли най-лаконично е синтезирано във фейсбук профила на министърката на отбраната Радмила Шекеринска, според която  Джордж Сорос  вече е… победил  в  Македония.

И то каква победа - броят на неправителствените организации в  мултикултурната държава през последните години вече е набъбнал на 94! В тяхната програма освен социалните дейности, грижата за правата на жените и ромите, антикорупцията и реформите в правосъдието, е включено още всеобхватното сексуално възпитание, приложението на джендър-идеологията и пр.

Сорос дал 28 млн.долара за  кампанията на Джо  Байдън

Тази новина съобщaва  авторитетното издание „Politico” в броя си от 10 април 2020 г., в който се  известява, че още в началото на годината финансистът филантроп Джордж Сорос е похарчил 28, 3 млн. долара  за изборите за  президент на САЩ. От публикацията става ясно, че през януари и февруари  м.г.  той  е дал милиони долари, с  които да „подпомогне” предполагаемия (тогава!)  кандидат на Демократическата партия за президент Джо Байдън и парламентарната група на партията  в Сената на САЩ за спечелване на изборите.

От своя страна американският  седмичник „Canyon News.com” в броя си от 16 август 2020 г. съобщава любопитната подробност, че на 11 август с.г. синът на мултимилионера-филантроп и основател на „Отворено общество” -  Александър Сорос, е подкрепил  в Twitter Камала Харис, за да бъде избрана като  кандидат за вицепрезидент на Демократическата партия на бъдещия президент Джо Байдън. След като публикува въпросната новина, изданието припомня факта, че докато е била генерален прокурор на Калифорния Камала Харис е осигурила чадър за банката на Джордж Сорос - Mnuchin and Soros’ OneWest bank  срещу обвинение  в измама през 2013 г., без да посочи  оправдателна причина за това. По този начин нарушенията на възбраната са оставили  хиляди собственици на жилища с известия за изселване.

Щатите  щели да  трошат български кости

По всяка вероятност изборът на Джо Байдън и Камала Харис  за лидери на новата американска администрация е отключил агресивната самонадеяност  на Зоран Заев и останалите „началници” в Скопие. Така поне може да се предположи, като се наблюдава поведението и се анализира лексиконът на  северомакедонските ръководители, които напоследък стават все по-дръзки и безцеремонни. Самият Зоран Заев, след българското вето срещу приемането на Северна Македония в Европейския съюз,  не престава да сипе заплахи по адрес на България. Блокадата срещу членството на Скопие в ЕС била „заплаха за европейските ценности” - обявява  той безапелационно (22.11.2020 г.) Ветото било „засилвало евроскептицизма” (21.01.2021). То застрашавало дори „антифашистката идентичност” на Северна Македония(!). Съвсем наскоро, пак Заев заяви, че българската позиция била… „анахронизъм”.

Неотдавна агенция „Фокус” (10.02.2021 г.)  съобщи за агресивно откровение на северомакедонския премиер, който в своето тясно обкръжение  е заявил, че „Спасот на македонизмот е што сега Америка ќе крши бугарски коски". Сиреч: „Спасението на македонизма е, че сега Америка ще троши български кости”. По всяка вероятност самият Заев много лесно може да се отметне от своите думи. Правил го е неведнъж и нищо няма да му попречи  да го направи и сега. Но ако не нещо друго от тези негови думи може да се разбере с какви чувства е зареден спрямо страната ни „приjaтелот на Бугариjа”. Освен това, че и той не изостава от идеолога на модерния „македонизъм” - лидера на ВМРО - ДПМНЕ Християн Мицкоски, който възнамерява да  превърне тази сърбоманска  доктрина  във верую на всички  етноси в Северна Македония. Оказва се, че самият  Зоран Заев се е нагърбил с още по-непосилна задача  …спасяването на македонизма чрез „трошене на бугарски коски”.

Ако в  САЩ четат добре…  събитията

Съвсем наскоро посланичката на САЩ в Скопие г-жа  Кейт Мари Бърнс, по повод обсъждането на т.нар. План за действие между Македония и България,  в интервю за популярния скопски телевизионен  Канал 5 заяви, че „САЩ са разочаровани от факта, че България е решила да блокира началото на преговорите за членство на РСМ в Европейския съюз”. Според посланичката българското вето било причинило „щети на няколко нива”. Освен всичко останало то било породило „обществено съмнение към доверието в ЕС”. Според Бърнс, решението на двустранните въпроси следва да стане в отделен диалог между двете страни. Иначе САЩ щели да продължат да подкрепят Македония за започване на преговори с ЕС. Нещо, което означава, че без да трошат български кости Щатите могат в определен момент да   извият  ръцете на България, за да я принудят да отстъпи от своята позиция спрямо членството на Северна Македония в ЕС.

Добре, но когато американската администрация прилага своя   натиск срещу България,  би следвало поне малко от много да познава  „историята на въпроса”. Например тази подробност, че възникването на днешната държава Северна Македония е резултат от титовисткия експеримент за създаване на нова югославска идентичност със …„самоуправляващи се нации”. Една идеологическа измислица, довела до рухването на балканската мегадържава в резултат на възникналата „криза на идентичността”.

Така че България няма проблеми за двустранно  решаване със

Северна Македония. Проблемът е в продължаващата криза на националната, историческата, културната и политическата идентичност на новата държава, който следва да бъде решен, преди тя да бъде приета в ЕС. Това предполага откровен обществен диалог, чрез който да бъдат преодолени титовистките идеологически фалшификации и стереотипи, включително насажданата с десетилетия българофобия и фалшиво високомерие спрямо страната ни. В противен случай „силовото” приемане на Северна Македония в ЕС ще означава в него да бъдат заложени потенциални конфликти с непредвидими последствия, включително за Балканите.

*  *  *

Излишно е да коментираме сервилността  на северомакедонските ръководители спрямо филантропа Джордж Сорос и неговия син. Както се казва в подобни случаи - целта оправдава средствата. Остава все пак надеждата, че държавата САЩ не е само Джордж Сорос.


(По материали от български и чуждестранни издания и Интернет сайтове )