Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2020 Брой 50 (15 декември 2020) БИТКАТА ЗА КАРАБАХ Е ВОЙНА ОТ НОВ ТИП

БИТКАТА ЗА КАРАБАХ Е ВОЙНА ОТ НОВ ТИП

Е-поща Печат PDF

От резултатите на сраженията в Карабах се натрапва нов извод: една армия без сериозна система за ПВО и без съвременни средства за водене на радиоелектронна борба е обречена, ако не на разгром, то на сигурно поражение. Може да превъзхождаш противника в пъти по количеството бронирана техника  и артилерия, но без прикриването със средствата на ПВО, танковете и оръдията стават лесна мишена за нападателните безпилотни самолети (дронове), които ще ги унищожават на практика като на учебен полигон.

Това наблюдавахме в Идлиб, където турските  безпилотници (дронове) нанесоха чувствителни загуби на сирийската армия. След това същото се повтори в Либия и продължи в Карабах. Турските безпилотници

BayraktarТВ2 владееха карабахското въздушно пространство

и почти безнаказано унищожаваха арменската  техника и бойци. Съобщението от арменска страна, че няколко безпилотника са били свалени, не повлия на развитието на бойните действия. Азербайджан би могъл да се отнесе спокойно към такива загуби, след като е сигурен, че съюзникът му Турция ще ги компенсира незабавно.

Учудващ е фактът, че в дадения конфликт бяха използвани само нападателните дронове  BayraktarТВ2, които не са най-съвременните. През последните години Турция успя да усвои производството на пет модела нападателни дронове и по това въоръжение да излезе на лидерски позиции в света. Именно турските безпилотници в момента се използват най-интензивно в сраженията в Сирия, Либия и Карабах.

Ако на бившите съветски републики Украйна и Азербайджан се предлага не най-съвременния безпилотник BayraktarТВ2, то турските въоръжени сили могат да използват по-усъвършенствания Anka-S, а в близко бъдеще, при необходимост, могат да разчитат на двумоторните нападателни дронове БПЛА Akinciи Aksungur. Това са усъвършенствани машини носещи тежки авиобомби и имащи  радиус на действие от порядък по голям от този на BayraktarТВ2, който вече показа своята ефективност в съвременните конфликти. Без съмнение, ако войната в Карабах  беше продължила още месец, то азербайджанската армия щеше да разбие окончателно арменските  подразделения и да завземе цялата територия на  спорния анклав. Въпреки че Армения се готвеше за тази война дълги години, едва ли някой е предполагал, че войната през 2020 г. ще се отличава кардинално от войната преди 25 години. Защото ако по-рано и двете армии (и азерската, и арменската) бяха въоръжени с едно и също съветско оръжие, то днешната азербайджанска армия е преминала на ново техническо ниво, широко използвайки турско и израелско въоръжение.

Така например азербайджанците активно използваха израелски дронове-камикадзе „Нагор“ и, въпреки че те не са от най-съвременните, у арменската армия нямаше нищо аналогично, което да им се противопостави. Воюващите в Карабах арменски части не притежаваха ефективна ПВО и средства за радиоелектронна борба, което предопредели изхода  на конфликта. Може да си три пъти герой, но само с автомати „Калашников“ и със съветски танкове не можеш да спечелиш сражения на много места, след като нямаш защита от  недосегаемите нападателни дронове. Особено, ако противникът ги има в достатъчно количество.

Изхождайки от казаното по-горе, може да се твърди, че в Карабах се сблъскаха две различни армии: арменската с оръжие от миналия век и азербайджанската, въоръжена с редица съвременни системи, осигуряващи предимство пред противника. Как общо взето ще изглеждат неядрените конфликти на ХХI век стана ясно още в Сирия, а войната в Карабах само потвърди ред ключови за едно сражение  моменти.

Карабахският конфликт нагледно показа намаляващата роля на бронетехниката на бойното поле. За месец и половина двете страни загубиха повече от 40 танка и десетки БМП и БТР, много от които бяха унищожени даже преди да видят противника и да произведат първия си изстрел. Бронираната техника все повече започва да прилича на линейните кораби, които бяха скъпи и трудоемки за построяване, но ставаха  безполезни с развитието на ракетното оръжие. Разбира се танковете ще останат още дълго време на въоръжение в много армии по света, но ако тази бронирана техника няма осигурен  „чадър“ от ПВО, то тя се превръща в беззащитна  мишена. Достатъчно е да се разгледат кадри за унищожаването  на сирийски и арменски танкове от турски дронове, които ги разстрелват като на стрелбище.

Какви са изводите, които са длъжни да направят руските военачалници?

Те не са малко, но приоритетният от тях е следният: в епохата на цифровизацията на преден план няма да излизат, героичният пехотинец и не по-малко героичният танкист, а бездушните роботизирани системи. Няма съмнение, че и от арменската, и от азербайджанска страна е имало примери на героизъм и саможертва, но ходът на войната, в значителна степен, диктуваха нечувствителните цифрови птици – нападателните безпилотни летателни апарати.

Може би е излишно да припомняме, че арменската и азербайджанската армии са несравнимо по-зле въоръжени в сравнение с армиите от НАТО.  Проблемът  е там, че и  много от армиите на НАТО също не притежават супер съвременни комплекси за ПВО, средства за радиоелектронна борба и високоточни управляеми оръжия. Това се отнася  особено за армиите от страните на Източна Европа (вкл. и за Българската армия, б.пр.)

За съжаление и в руската армия се наблюдава изоставане по отношение  на нападателни безпилотници (дронове) в сравнение с САЩ, Турция, Китай и даже с Иран. Проектите отдавна са разработени, някои от тях са достигнали на ниво серийно производство, но до насищане на всички подразделения с необходимото количество дронове ще мине не една година. А това въоръжение вкл. дронове-камикадзе ни беше нужно вчера и даже завчера. Ако разгледаме действията на руската авиация в конфликтите от последните години, то те не се различават принципно от действията на съветската авиация в годините на Втората световна война (ВСВ). Върху главите на противника се изсипват тонове бомби, от които само малък процент са управляеми боеприпаси. С използване на бомбардировачи имащи  скъп час-полет, атаката от въздуха се получава твърде разточителна и неефективна. А ако самолетът бива  свален и загине екипажът, то това става   допълнителна  човешка трагедия.

Същата тази Турция, в Сирия и Либия използва нападателни дронове с бутални двигатели, с евтина стойност на летателния час-полет и боеприпаси струващи копейки. Те поразяват с точност практически всички наземни цели (с изключение на бункери), а  при унищожаването им не загиват пилоти. Самият безпилотник струва  в пъти по-малко от един бомбардировач като Су-24. Турският BayraktаrТВ2 струва по-малко от единия двигателна Су-24. За управляване на дрон не са необходими пилоти от висок клас, обучението на които е скъпо. То може да се осъществява от оператор, който не превъзхожда по умения един напреднал в компютърните игри тинейджър. Така че в съвременните конфликти използването на безпилотници излиза много по изгодно и ефективно, отколкото използването  на реактивна бойна авиация.

Тъй като

в съвременния свят всичко се измерва с пари,

то и продажбата на безпилотници има по-големи перспективи, отколкото търговията с изтребители и бомбардировачи. От последните на световния оръжеен пазар има излишък, а безпилотници предлагат само няколко страни. При това избирателно. Например САЩ и Израел не продават своите дронове, на който и да е било. Ето защо турските компании „Байрактар“ и TAI, произвеждащи безпилотниците BayraktarТВ2и Anka-S, имат много големи шансове да станат  едни от световните лидери по продажба на дронове. Особено, ако на Турция се удаде да локализира района на продажби и да се избави от експортните ограничения на страните доставящи възлови  компоненти  за дроновете.

Конфликтите в Сирия, Либия и Карабах направиха на турските нападателни безпилотници отлична реклама, за която може само да се мечтае. Ето защо не е изключено в близко бъдеще с турски дронове  да се въоръжат не само армиите на Азербайджан, Украйна и Катар, но и много други страни. Световният пазар на оръжия има свои специфични особености, но се подчинява и на общи правила. Едно от тях е: “Кой превари – той товари!“ т.е., който съумее да предложи иновационен  продукт – той ще печели, а този който не е успял ще бъде закъснял необратимо.

Ето защо е много жалко, че

Русия сега е в ролята на догонваща,

въпреки че първите наши безпилотници, и то реактивни,  бяха разработени още в СССР. Но т.нар. „перестройка“ и особено годините след нея, отхвърлиха страната на десетилетия назад в много области. И не е за учудване, че руските нападателни безпилотници  се появяват едва сега, докато в САЩ  нападателният дрон Predatore е на въоръжение от 1995 г.

Ако оставим настрана техническите подробности на карабахския конфликт, то най-важният извод, който се налага да направим е, че за армия и въоръжение  не трябва да се пести. Всички помним докъде ни доведе пагубният пацифизъм на Горбачов и Елцин, които с ударни темпове съкращаваха армията и разходите за отбрана,  демонстрирайки на целия свят своята  малоумна любов. И още през 1994 г., заради грешките на недалновидните ръководители на страната, се наложи да се плаща страшна и голяма цена. В същото време Азербайджан показа как трябва да се отнасяме към своята армия и към процеса на превъоръжаването й. Многогодишната модернизация на армията му доведе фактически до печелившо решение на стар териториален спор с Армения, на който краят не се виждаше.

Така че ни остава  да си припомним и да перифразираме знаменитата фраза на  Александър III: „Русия има само три съюзника – съвременна армия, съвременен флот и водещ военнопромишлен комплекс.“


Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ