Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2020 Брой 28 (14 юли 2020) ТУРЦИЯ: ВТОРАТА ИСЛЯМИЗАЦИЯ НА „СВЕТА СОФИЯ“

ТУРЦИЯ: ВТОРАТА ИСЛЯМИЗАЦИЯ НА „СВЕТА СОФИЯ“

Е-поща Печат PDF

1483-годишният шедьовър на източно православната архитектура, църквата „Света София“ в Истанбул, отново е предмет на нездрави апетити и политически спекулации. В продължение на 916 години тя е главният храм на християнството и през Средновековието е три пъти по-широка и от най-големите католически катедрали на Запад. Столетия наред нито една сграда в Европа и Азия не е можела да достигне нито нейната широчина, нито  нейната височина и блясък.

„Света София“ надминавала дори прочутия храм на цар Соломон в Ерусалим.

След завземането на Константинопол от османските турци на 29 май 1453 г., тя е била разграбена, точно както и при завоюването на града от кръстоносците през 1204 г. и напускането му от кръстоносната армия през 1261 г. По-късно е превърната в джамия, която в продължение на 481 години служи на исляма.

На 7 септември 1929 г., заедно с джамията „Султан Ахмет”, тя е посетена от основателя на Турската Република Мустафа Кемал. А на 24 ноември 1934 г. с решение №7/1589, подписано от Министерския съвет и утвърдено от президента Ататюрк, „Света София“ става музей. На 1 февруари 1935 г. музеят е отворен за посещения, а на 6 февруари 1935 г. е посетен от самия Ататюрк. Следователно от самото начало Ататюрк е одобрявал превръщането на „Света София“ в музей, достъпен за всички - вярващи и атеисти.

На 5 февруари 1937 г., вицепрезидентът Исмет Иньоню, чийто подпис стои под решението на МС, казва пред вестник „Джумхуриет“, че решението на Ататюрк за превръщането на наследената от Византия „Света София“ в музей, показва широтата на мисълта, с която той действа по такива теми. „Света София“ принадлежи на византийското, но и на световното културно религиозно наследство. Република Турция е 10-тата държава, подписала се през 1946 г. за учредяването на ЮНЕСКО. В списъка с паметници на световното културно наследство на тази организация има 18 произведения от Турция и едно от тях е именно „Света София“. Включена е в този списък през 1985 г.

Въпреки това, ислямски фанатици, поощрявани от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Ердоган, се обърнаха повторно към Държавния съвет (Данъштай) с искане

да се възстанови джамийският статут на „Света София“.

Те се позовават на твърдението на професор д-р Юсуф Халачоглу, бивш председател на Турското историческо дружество и на отдела за османските архиви към министър-председателя, че подписът на Ататюрк под гореспоменатия указ за музея „Света София“ е бил фалшифициран. Но, както напомня Йозген Аджар във вестник „Джумхуриет“ (30.06.2020), съвсем естествено е този подпис да не прилича на предишните. Защото на 24 ноември 1934 г. Великото Национално Събрание на Турция дава на президента фамилия „Ататюрк“, позовавайки се на Закона за фамилните имена, приет на 21 юни 1934 г. и публикуван на 2 юли същата година в „Ресми газете”. На 8 ноември 1934 г., 15 дни преди да подпише указа за превръщането на „Света София“ в музей, Ататюрк вече е положил новия си подпис под официален документ – предложението за ново фамилно име на гражданина Наим Назъм – Юлкю Онат. Тоест, твърдението за фалшифициране на подписа на Ататюрк е неоснователно.

След като веднъж през 2015 г. отхвърли претенциите за възстановяване статута на джамия на музея „Света София“, тази година Данъштаят разгледа делото отново за 30 минути и декларира, че ще оповести окончателното си решение на 15 юли 2020 г. Ердоган, който по-рано твърдеше, че вярващите трябва първо да напълнят джамията „Султан Ахмет”, и след това да искат отварянето на „Света София“ за религиозни служби, този път прехвърли горещия картоф на Държавния съвет. На същия Държавен съвет, който неотдавна упрекна в нерешителност: „Хей, Данъштай! Защо не обявяваш решението си, което народът очаква с четири очи? Ти за какво си, бе? Родината каквото е претеглила, все е от тези нерешителни решаващи!“ („Джумхуриет“, 07.07.2020). Ако това непостоянство на „Тайпи“ ви напомня за измятанията на Борисов по въпроса за АЕЦ „Белене“, или мерките за борба с коронавируса, приликата, както казват, е (не)случайна: сходни манталитети водят до сходни поведения.

От различни страни, включително САЩ, Русия, ЕС, Гърция и дори Вселенския патриарх в Истанбул Вартоломей, дойдоха предупреждения към управляващите в Анкара за сериозните последици от трансформирането на „Света София“ от музей в действаща джамия. На всички тях Анкара отговаря, че това е вътрешен въпрос и Турция няма да отстъпи своя суверенитет. Но и от Космоса личи, че посредством реанимирането на спора за статута на „Света София“, партията на Ердоган просто мобилизира електората за следващите парламентарни и президентски избори. За целта търси изостряне на вътрешната поляризация с опозиционния „Народен алианс” около Народнорепубликанската партия чрез измисляне на външен враг, с който да аргументира репресивните си методи вътре в страната и да осуети преливането на членове и привърженици на ПСР към създадените от бившите му съпартийци Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан две нови партии - Партия на бъдещето и Партия за демокрация и напредък. А защо не и да изтъргува пред Запада своята религиозна „толерантност“ ако Данъштаят откаже да промени статута на музея „Света София“?

Трябва да напомним, че

днешната „Света София“ е наследница на други две християнски църкви.

Първата, наречена „Голямата базилика“, е била започната при император Константин Първи (Гай Флавий Валерий Аврелий Константин) - 272-337 г., но е завършена след смъртта му от неговия син Константин Втори. Изпълнена е в духа на традиционната латинска архитектура като еднокорабна базилика с дървен покрив и двор, наречен атриум. Открита е на 15 февруари 360 г. На 20 юни 404 г., след свада с жената на император Аркадий, императрица Аелия Еудоксия, патриарх Йоан Хризостомос бил изпратен на заточение. По този повод избухнали бунтове, църквата била запалена и до голяма степен разрушена. Мирният период след това траял малко. Повод за свадата с патриарха станало това, че до катедралата била издигната сребърна статуя на императрица Еудоксия. Патриархът разкритикувал пищните тържества и отправил критични думи срещу нея. Обаче на 9 януари 400 г. тя била удостоена с титлата „Августа“, облякла пурпурна императорска мантия и започнала да сече римски монети със своя образ, подобно на Август. Това породило разногласието с константинополския епископ Хризостомос.

След като първата църква била разрушена при бунтовете през 404 г., император Теодосий Втори заповядал

на мястото, където днес се издига „Света София“, да бъде построена втора църква.

Тя била завършена по време на неговото царуване на 10 октомври 415 г. от архитекта Руфинос и домакинствала на Първия Константинополски Вселенски църковен събор след като през 381 г. император Теодосий одобрил предложената му от Никейския събор „система на вярата“. Наред с Рим, Антиохия и Александрия, и Константинопол станал седалище на Патриарх.

Скоро след разрушаването при земетресението от 5 февруари 532 г. на втората „Света София“, император Юстиниан Първи поискал да се построи църква, която да е по-различна, по-голяма и по-великолепна от тези на императорите преди него. За тази цел в Константинопол били доведени Антимий от Тралес (Никея, днес Изник, б.р.) и Изидор от Милет. Императорът не харесвал нито един от представените му проекти. Според легенда, записана от тогавашни летописци, докато работел над своя проект, Изидор задрямал и когато се събудил, видял пред себе си готовия план на бъдещата църква. Императорът го намерил за „превъзходен“ и заповядал „Света София“ да бъде осъществена според този план. Понеже Антимий умрял още през първата година на строителството, Изидор продължил работата сам. Започнало на 23 декември 532 г., строителството на „Света София“ завършило на 27 декември 537 г. и тя била открита съвместно от императора и от патриарх Евтихий.

С годините е преживяла няколко земетресения, частични разрушения и поправки, като след оттеглянето на кръстоносната армия от Константинопол през 1261 г. отново е трябвало да бъде ремонтирана. Кръстоносците също я ограбили.

Колоните, мраморите и цветните стъкла, използвани при строителството на храма, били пренесени от различни места: от храма „Хелиополис“ в Египет, от храма на Артемида в Ефес, от Баалбек в Сирия и от Кизикос (п-ов Капъдагъ). От Фригия били докарани разноцветни камъни, от Спарта – изумрудено зелени мрамори, от Каристус (Източна Гърция) - зелен мрамор. В началото на строителството били използвани цветни стъкла, които с времето се изгубили. Според византийския историк Прокопий, в рамките на литургичните храмови норми, отвътре църквата била украсена с покритие, изтъкано от 20 тона сребро. Юстиниан искал да облицова вътрешните стени със златни лайсни, но придворните го разубедили с аргумента, че те може да потрябват, когато империята изпадне в нужда.

Първите мозайки в църквата били завършени по времето на император Юстиниан Втори между 565 и 578 г. По времето на иконоборството император Лъв Трети (717-741) наредил през 726 г. да се свали статуята на Исус, която била издигната на вратата Халки, и забранил използването на икони с образите на Исус, Мария и светците. А през 730 г. заповядал да се унищожат всички икони и религиозни писания. През 768 г. патриарх Никита наредил да се унищожат много мозайки, икони и рисунки, а някои да бъдат замазани и покрити с хоросан.

През 787 г., на Втория Никейски събор, свикан като Седми Вселенски и последен икуменически събор, иконоборството било анатемосано, което се приело и от католиците. През 867 г. била завършена мозайката „Богородица с Исус“, или пък патриарх Фотий  наредил да се махне мазилката от нея. Така или иначе, построената за 5 години „Света София“, се извисява от земята близо 1500 години.

А у нас премиерът Борисов се хвали, че строи за 100 години напред.

След толкова време няма да ги има дори дупките, които цъфват след първия дъжд по построените, или ремонтираните от него магистрали, улици, булеварди, мостове и виадукти. Мостът на Уста Кольо Фичето над Янтра при Бяла обаче ще надживее и герберското, и много други като него „успешни“ управления. А Бойко Първи мълчи оглушително за посегателството над християнския символ „Света София“ в Истанбул. Ще приеме и българската църква „Свети Стефан“ да бъде обърната на джамия, само и само с Ердоган да не си развали дослука. „Бой се от страхливеца!“, гласи една поговорка.

Фанатиците, които настояват „Света София“ да се върне на исляма, казват, че тя била превърна в джамия „с правото на сабята“ на султан Мехмед Втори Фатих. „Добре, отговаря им Йозген Аджар, османлиите не предадоха ли на враговете Истанбул на Фатих и „Ая София“ („Света София“)?  Не изтръгна ли Ататюрк със сабя от вражеските ръце Истанбул и „Света София“? И не основа ли той нова държава под името Република Турция? Ако правото на сабята е валидно, валидно е и правото на сабята на Ататюрк“.


„Джумхуриет“, 30.06.2020 г.


Превод: Петко ПЕТКОВ