Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2020 Брой 22 (2 юни 2020) НАСТЪПВАЩАТА „ГЛОБАЛНА КРИЗА“ И ИДЕИ ЗА НАЦИОНАЛНА АНТИКРИЗИСНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

НАСТЪПВАЩАТА „ГЛОБАЛНА КРИЗА“ И ИДЕИ ЗА НАЦИОНАЛНА АНТИКРИЗИСНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Основни положения и предположения, определящи характера на идеите за Национална антикризисна стратегия за България


ПЪРВА ЧАСТ


Идеите за Национална антикризисна стратегия за България се базират на следните положения и предположения:

Ключовите страни на основното противоречие в условията на днешните глобални взаимоотношения, взаимодействия и противоборства са:

• От една страна международната неолиберална/неоконсервативна мрежа, съставена от ядрото на най-едрият глобализиран финансов капитал, както и създадените, и доминираните, или най-малко зависими и повлияни от него, и работещи в негов интерес сили и кръгове по целия свят;

• Противостоящата страна в противоречието е друга мрежа, характерна с небалансирани, взаимоизключващи се взаимодействия и даже противоборства във вътрешномрежови план. Тази мрежа представлява ситуационно-времева и еклектична коалиция от разнообразни компоненти. Но три сили са в ядрото:

Китай, под ръководството на председателя на Китайската комунистическа партия (ККП) и президент на КНР Си Дзинпин и ляво патриотичните кръгове в ККП и държавата, които стоят зад него – армия и други;

Путинският „вертикал“ в Руската федерация (РФ), както и патриотично-националистическите сили с различни политически разцветки, поддържащи в една или друга степен „Руската идея“. В икономически план тук може да отнесем отбранително-промишления комплекс на РФ, армията и навярно част от руските корпорации, свързани със суровинната ресурсна база на Русия;

Класическите консерватори и национал-консерваторите около президента на САЩ Доналд Тръмп. Във вътрешнополитически план те главно са концентрирани около GOP (Grand Old Party), т.е. Републиканската партия на Съединените щати. Поддържани са от мощния потенциал на значителна част от военнопромишления комплекс (ВПК) и донякъде армията на САЩ, както и друг тип промишлен капитал, базиран основно на североамериканска територия.

Още през 2019 г. започна без много шум да настъпва „Глобалната криза“, чийто първи признаци бяха например дълго месечната рецесия в Германия, продължаващата и задълбочаваща се стагнация в Япония, вътрешно противоречивата и понякога объркваща външния наблюдател политика на Федералната резервна система на САЩ и други. Основната причина за тази настъпваща „Глобална криза“ са несъмнено значителните дисбаланси в различни области, за които вина носи неолибералният модел на капитализма, чието внедряване започна от края на 70-те години на ХХ век с т.нар. „татчеризъм“ и „рейгъномиката”. Върхът на триумфа на неолиберализма/неоконсерватизма бе „победата“ в „Студената война”. Тогава, в резултат на улесненото от започналата структурна криза на системата на държавния социализъм формено предателство на Горбачовата група и стоящите зад нея части от номенклатурните кръгове в съветското висше общество, както и подобни такива групи в номенклатурните елити на страните от Източна Европа, се разпадна СССР, както и общността на източноевропейския социализъм. Този разпад и последвалото го разграбване и изтичане на капитали, ресурси и хора на Запад, определено забави избухването на „бомбата“ на системната криза в Западното общество, заложена от неолиберализма.


„Глобалната криза“ от 2008 г. не успя да разреши противоречията на неолибералния модел. Тя само ги „скри“ под повърхността чрез политиката на “Quantitative easing” (QE), т.е. „Количествено облекчаване“ - парично предлагане, изразено в печатането на долари, евро, йени, лири стерлинги и т.н. Това доведе до още по-голяма задлъжнялост и задълбочаване на финансови, икономически, и социални дисбаланси.

Междувременно, към задълбочаващите се социално-икономически противоречия на неолиберализма от втората половина на 20-те години на XXI век, се добавиха засилили се геополитически и геоикономически такива. КНР успя, чрез гъвкавите реформи на Дън Сяопин, действайки по Ленинския принцип „Крачка назад, две крачки напред“, правейки най-значителни компромиси и завои във външно и вътрешнополитически, както и социално-икономически план, да преодолее структурната криза на „държавния социализъм“. Бе създаден т.нар. модел на „пазарен социализъм“, който се оказа превъзхождащ спрямо Западния неолиберален модел. В резултат на това, още през есента на 2014 г., Китай изпревари САЩ по размер на БВП, изчислен по паритет на покупателна способност. В същото това време Русия, наричана от китайците „Страната на изненадата“, отново успя да изненада Запада и света. Макар че все още остава в мрежите на неолиберализма, Руската федерация, въпреки огромните загуби причинени от разпада на СССР и последвалите „лихие“ (бурни) десетилетия, успя чрез т.нар. „Путински вертикал“ да използва запаса на издръжливост и да развие по-нататък потенциала на формирания в съветско време отбранително-промишлен комплекс (ОПК). Като резултат от това съумя да изпревари САЩ в ключова геостратегическа област – съвременния етап на надпревара във въоръжаването. Променената геоикономическа и геополитическа среда предизвика вътрешнополитическа смяна в самите САЩ – на власт дойде президентът Тръмп. Зад него стояха сили не просто не приемащи неолибералния модел, но и предлагащи своеобразна американска алтернатива на същия. Така се стигна до днешното ключово противоречие.

Настъпващата „Глобална криза“ се характеризира с няколко основни черти:

От една страна тя има обективен характер, определящ се от общата системна криза на неолиберализма/неоконсерватизма в неговите социални, икономически, финансови, социокултурни и прочее параметри;

От друга страна тя несъмнено не е само вътрешна криза на неолибералния модел на капитализма в неговото ядро – развитите капиталистически страни, както и обхванатите от неолибералната мрежа полупериферни и периферни страни като нашата Родина. Предвид значителната свързаност на света в съвременни условия „Глобалната криза“ на неолиберализма индуцира кризисни явления по целия свят, даже в страни функциониращи в нелиберални или даже алтернативни на неолибералния модел схеми, какъвто е случаят с КНР;

„Глобалната криза“, „обременена“ с геополитически и геоикономически компоненти, означава, че тя става фактор в геополитическите и геоикономически сражения с най-висока интензивност, включващи различните сили и кръгове, явяващи се страни на ключовото противоречие на днешния момент, но и на такива извън това противоречие;

В никакъв случай не бива да се пренебрегва изключително важния субективен фактор в настъпващата „Глобална криза“. Същата несъмнено е активизирана и в някаква степен направлявана. Доколко това е възможно е друг въпрос. Тъй като е известно, че много често „Който сее вятър, жъне бури“. Т.е. веднъж запален огънят на кризата може да се окаже пожар, който излиза извън контрол. Но така или иначе предвид ролята на субективния фактор кризата може да бъде разтълкувана и като удар на глобалния неолиберален/неоконсервативен елит срещу противниците си. При това чрез хаоса създаван посредством „Глобалната криза“ се търсят няколко цели. Първата цел е несъмнено вътрешнополитическа. Чрез създавания посредством кризата срив да не се допусне победа на Тръмп на предстоящите президентски избори. По този начин се нанася удар по национал-консерваторите като те бъдат изведени извън властта. Друга цел несъмнено е подрив на такива противници като КНР и РФ, доколкото досегашните санкции, търговски войни, информационни кампании и т.н., не се оказаха достатъчно ефективни. Трета цел е свързана с преразпределение и овладяване на активи, ресурси и други. Тук ще напомним, че подобно преразпределение и овладяване е характерно за мащабните кризисни явления от доста време насам. Като пример ще дадем „Великата депресия“, когато 1% от банките, а именно тези стоящи в основата на формирането на Федералната резервна система (ФРС) на САЩ, успяват да установят контрол над 50% от капиталите в страната. Друг случай е по време на Азиатската криза през 1997 г., когато „Деу“ (Daewoo) - една от четирите системообразуващи корпорации на Южна Корея преминава в ръцете на американската „Дженерал Мотърс“ (General Motors). В условията на „Глобалната криза от 2008 г.“ Джей Пи Морган (JPMorgan Chase & Co.) глътва инвестиционната банка „Беър Стърнс“ (Bear Stearns Companies, Inc.) за 15 пъти по-ниска цена. Не бива да се забравя, че финансовите кръгове на САЩ и Великобритания, които са в основата на поддръжката на неолиберализма, притежават огромна финансова мощ – те контролират 2/3 от международните финансови операции.

Връзката на настъпващата „Глобална криза“ с Covid-19 e сложна и вътрешно противоречива. Без да влизаме в спора дали е естествено или изкуствено възникнал коронавирусът, както и без да отричаме опасността от него, и нужните превантивни мерки срещу разпространяването му, ще отбележим следните „митове“ предвид тази връзка. Първият мит е, че именно Covid-19 е причина или най-малко пусков механизъм за настъпващата „Глобална криза“. За нас такъв мит играе ролята на димна завеса, която да скрие истинските причини, за които вече споменахме по-горе – най-вече системната криза на капитализма в неговата неолиберална/неоконсервативна форма. Несъмнено Covid-19 рязко ускори от една страна и задълбочи от друга, кризисните явления. В този смисъл независимо дали Covid-19 е естествено или ръкотворно явление, то изигра важна услужлива роля за засилване на кризата. Но тук трябва да подчертаем, че по наше мнение съвсем не случайно основните неолиберални кръгове и подчинените им средства за масова информация във връзка с Covid-19 разиграват параноидна кампания. Вместо чрез сериозни и сдържани заявления, разнообразна и сравнителна информация, да се съдейства за формиране на трезв, разумен и отговорен обществен модел на поведение в условията на инфекциозни огнища, в масовото съзнание се внедряват страхове и ужаси. По този начин се постига ефект най-малко част от населението да реагира с панически настроения и действия. Съществува и втори мит, а именно, че с края на Covid-19 нещата ще се върнат към старото положение. За нас такова виждане е доста наивно, ако зад него не се крие нещо друго, а именно - опит за манипулиране;

Като започваме от последното, написано по-горе, ще изкажем предположението, че даже след края на пандемията по един или друг начин „Глобалната криза“ не само ще продължи, но ще се задълбочава и разширява. Не сме нито първите, нито последните, които се придържат към това предположение: Настъпващата „Глобална криза“ с много висока степен на вероятност ще стане мащабно по време и размери кризисно явление. Тези значителни мащаби се определят от редица вече споменати фактори – социално-икономически, финансови и други дисбаланси, каквито досега не са съществували в света, а също значителна геополитическа и геоикономическа натовареност на кризата. Но и поради смяната на социотехнологическата парадигма – преходът към т.нар. „Четвърта индустриална революция“, при което става ясно, че първи ще излязат от кризата тези, които успеят най-бързо да осъществят скоростно иновационно-технологическо трансформиране. Онези, които не съумеят да направят това най-вероятно ще се превърнат в една или друга степен в ресурсна база за успешните. Във връзка с това предположение изпъква все повече едно пряко засягащо ни положение. А именно, че в текущата обстановка мястото на най-слабо звено сред развитите региони заема Европейският съюз. Тук няма да се спираме на многобройните причини за формирането на това положение. Но факт е, че след избора на Тръмп за президент на САЩ ЕС като цяло остана основното световно пространство, където неолибералните елити останаха във властта. Няма да споменаваме неефективността на тези елити. Няма да споменаваме дълбоко заложеното неравноправие между отделните групи държави в рамките на Европейския съюз. В резултат на което част от страните в Източна Европа на практика се превърнаха в полуколониална периферия на ядрото на ЕС. Но този факт, че ЕС се превръща в най-слабото звено в условията на настъпващата „Глобална криза“ определя друго важно положение, свързано с факта, че „Глобалната криза“ се явява освен всичко друго и инструмент за преразпределение и овладяване на активи, ресурси и хора. В този смисъл, както самият ЕС, така и страни стремящи се към него – Украйна и Западните Балкани, ще станат обект на такова овладяване. Но не бива да се забравя, че самият Европейски съюз е нееднороден. Най-слабата част са страните от бившия източноевропейски социализъм. В условията, когато ще се засили действието по принципа „Всяка коза за свой крак“, както това бе демонстрирано и от Covid-19, съвсем не е изключено, че тези страни ще станат цел на засилено преразпределение и овладяване не само от външни сили, но и от страните от ядрото на ЕС. Макар че искрено казано тази тенденция съществува от самото начало в обединението наричано Европейски съюз. Но със задълбочаването на кризата този процес ще се засили навярно многократно. И тук става ясно, че инструментът за спасението от унищожителния хаос на „Глобалната криза“, както и от заплахата страната да се превърне в черупка без национално социоикономическо, социокултурно и прочее съдържание, в територия без минимален суверенитет, е национално-ориентираната държава, същата тази държава, срещу която Европейският съюз години наред се бори.


Следва


 

Още по темата