Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2020 Брой 5 (4 февруари 2020) ПРАЗНИК НА ПАТРИОТИЧНАТА ПЕСЕН В ПЛЕВЕН

ПРАЗНИК НА ПАТРИОТИЧНАТА ПЕСЕН В ПЛЕВЕН

Е-поща Печат PDF

На 26 януари т.г., в залата на известния плевенски ресторант „Златна скара“, се състоя музикален празник на патриотичната песен. Домакини бяха Сдружение „Евразия”, „Творческо обединение „Зора” и Българо-руският клуб ”Дружба”.

От българска страна, сърцето на артистичното представяне бе лауреатът на Осмия фестивал на патриотичната песен „Отечество“ в Плевен и на „Сребърни чучулиги“ в София,  даровитият автор на текст и музика, поетът с китара - Красимир Кунчев. От студентските си години той представя авторски песни на различни места из страната. Канен е за участия в предавания по БНР, Радио „Витоша“, Радио „Веселина“, БНТ, СКАТ, бТV, Телевизия „7 дни“, Телевизия „Веселина“ и др. Негови изпълнения са звучали на малки и големи протестни прояви, подкрепяйки справедливи каузи – и в България, и в Западните покрайнини.

От руска страна истинска изненада предизвика гостуването на популярната руска певица и актриса Раиса Полякова. Родена в Санкт Петербург и живееща вече 25 години в България, г-жа Полякова демонстрира руската вокална традиция. Песните „Институтка”, ”Милион  алых роз”, ”Белоруски вокзал” и др., взривиха с аплодисменти 110-те слушатели препълнили залата. Чудесните й изпълнения още веднъж доказаха потребността от близост с автентична руска култура.


В словото си преди концерта, Васил Милев -  председател на творческо обединение „Зора“ в Плевен, сподели пред публиката интересни моменти от биографията на Красимир Кунев, както и своето възхищение от талантливите му изпълнения, и от любовта му към България и българската патриотична песен:

„Преди много години, в дома на инженер от военния завод в Казанлък, съветски възпитаник, в тесен приятелски кръг чух песните на големия поет, филмов режисьор и сценарист, минал през горнилото на Отечествената война - Александър Галич.

Бях потресен от неговите мъжествени строфи, в които имаше и болка, и сатирична сила, и социални откровения. Това, според някои познавачи, му изяде главата, защото твърде скоро разбрахме, че и той като мнозина други, е „помолен“ да напусне СССР.

Не мина много време и Галич намери своя трагичен край.

Подир него се яви Булат Окуджава. Велик поет с потресаващо стихотворно-песенно богатство!

А после дойде времето на Володя Висоцки! Дрезгавият му баритон вдъхновяваше сърца и съвести, а стиховете, подкарали музиката, събираха опълчението на мислещите и достойни люде и вдигаха гордо оклюмали глави. Подир кончината си Висоцки остана  по жив от живите. Това го направи неповторим глас на човешката съвест, чужд на конформизъм и страх от властта и конюнктурата.

А у нас в същото време се случиха интересни неща.

Появиха се  талантливи млади хора, които с музика и слово защитаваха своите дарби. Днешният бард, поет, композитор и изпълнител, стана чест гост в нашите домове и селища.

Сега си позволявам да представя този наш съгражданин, даровит автор на текст и музика, сърцат поет с китара, името му е Красимир Кунчев.

Докато търсих мотиви за появата на неговото дарование  на бард и поет, надникнах в един шарен, интересен по своему, живот.

Роден в град Червен бряг, сетне с родителите си заминал за столицата. Завършил ПЖИ „Тодор Каблежков” и работил като локомотивен машинист 5 години в системата на БДЖ. През 1980 г. вече е на работа в СССР. Цели 8 години се труди в Сибир - Тюмен (в селцето Вензили живее в дървена къщичка,без електрически ток).

Във фирма „Главбулгарстрой” сменя няколко професии -зидаромазач, бояджия, бетонджия, електроженист и колукранист.

Завръщайки се в Родината, Красимир Кунчев продължава трудовия си път в Кремиковци, където е заварчик, монтажник, локомотивен машинист, бригадир на комплексна бригада и технически ръководител.

В Съветския съюз завършва второ висше образование, което практикува като учител по руски език  и литература в столични училища и в провинцията.

Защо пее Красимир Кунчев? Защото, по негово признание, трябва да се  осветят неудобните истини на боледуващото ни общество.

С честност и достойнство трябва да излиза бардът пред публиката.

И да се пее от сърце!

Накрая искам да благодаря на организаторката на празника,  председателката на дружество „Евразия“, неуморимата Евгения Иванова.“