Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2020 Брой 5 (4 февруари 2020) ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ – ВЕСТИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРАВДА

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ – ВЕСТИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРАВДА

Е-поща Печат PDF

Книга на проф. Велчо Велчев възкресява епохата, личността и делото на Светогорския монах


В авторитетната поредица „Дълг и чест“ на издателство „Захарий Стоянов“ влезе и забележителното съчинение на проф. Велчо Велчев „Паисий Хилендарски. Епоха, личност, дело“. На проф. Велчо Велчев (1007-1991) отец Паисий е един от любимите  автори, към чието творчество той се връща многократно, за да го представи по-изчерпателно. За Светогорския монах той публикува редица статии, студии и монографии, в които разглежда идеологията на Паисий, изворите на Паисиевата история, различните преписи, заветите му за българската литература и др. Участва активно в споровете за родното място на Паисий, за принадлежността му към идеологията на европейското Просвещение.  И още в увода на книгата авторът подчертава, че чрез делото на Паисий Хилендарски с неговата скромна наглед „История славянобългарска“, завършена през 1762 г., той става родоначалник на Българското възраждане, което по историческите си белези съответства на епохата на европейското Просвещение. Така Паисий заема място между представителите на тази епоха.

Неслучайно първата глава е наречена „На прехода между две епохи“, в която е разкрит характера на Просвещението в Западна Европа и проникването на неговия  дух на Балканите, за да се стигне до периода, в който българите се събуждат за нов живот, а Паисий Хилендарски става вестител на народната правда. Както пише проф. Велчо Велчев има нещо особено в личността и историческата роля на Паисий Хилендарски като родоначалник на българското Просвещение. Той пръв за своето време внася в умовете на сънародниците ни идеи за национално самоопределение, съпротива и борба в преходния исторически период, когато започва да се разклаща феодалният строй в Османската империя. Паисий Хилендарски не се примирява със съществуващото робско положение на човека, не приема покорно и смирено участта му, не оставя съдбата на хора и народи в разпореждане на „божия промисъл“, а се заема за реалното им направляване чрез намеса, активност, за което сам е жив пример. От прочетеното става ясно, че в „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски не дава просто картина на миналото, съгрята, както се е мислело дълго време, от пламъка на гордостта пред неговото величие, обагрено от мобизиращите краски на ревностния патриот, който в името на своето родолюбие не скъпи истината. Паисиевата история, стояща по общото признание на висотата на историческото знание по онова време, е дълбоко свързана и с тогавашния живот. Затова  по своя характер и насоченост „История слаовянобългарска“ бележи поврат в мисленето на българина, поставя началото на нова културна ориентация, включва българския народ в общоевропейското развитие.

В книгата си, изградена на триединството - епоха, личност, дело - проф. Велчо Велчев разглежда и предшествениците, и съвремениците на Паисий, неговото духовно формиране – пътят от Банско до Света гора, специално се спира на светската струя в просвещения дух, за да види след това в Паисиевата История  - обосновка за национлна програма. Авторът върви по следите на преписите, както и осмисля научната книжнина, посветена на неговото дело. Това му помага да разкрие идейния свят на Паисий като изразител на въжделенията и интересите на народните маси. Книгата е богата и с авторовите бележки и коментари, както и с  библиографията. Към личността на автора ни връща и послеслова на неговия син - поетът и литературен критик Петър Велчев.

В книгата си проф. Велчо Велчев е стъпил на разбирането  за творческата мощ на народа, за човека като въплъщение на народностната самобитност, за миналото, езика и нравите като белег на нацията. Тази концепция  е ръководна в осветляването на проблемите, свързани с делото на Паисий Хиледндарски. Повече от добро е, че издателство „Захарий Стоянов“ възкраси едно достойно научно дело.