Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

МАКЕДОНИЗМЪТ

Е-поща Печат PDF

Като самоосъзнаване за принадлежност към самостоятелна македонска нация македонизмът е исторически факт в държавата Северна Македония. Обаче не по-малко съществен исторически факт е, че като вътрешна и външна политика, този държавен македонизъм е създаден след 1944 година върху антибългарска основа и продължава да се развива в същата насока, както след получаването на независимост от бившата Югославска република Македония, така и от сегашната република Северна Македония. Затова България нито може, нито трябва да допуска този македонизъм в Европейския съюз, докато той не се отрече от антибългарската си основа и не приеме като обща историята ни до 1944 година.

Конкретен пример за трудностите при намирането на компромис за решаване на проблемите между София и Скопие в това отношение е изострянето на езиковия спор между тях. Това изостряне не е от полза нито за България, нито за Македония. Защото с него се подклажда антибългарският македонизъм в Северна Македония и се намаляват възможностите за нейното приемане в Европейския съюз. В този случай България може да приеме историческия факт за създаването на самостоятелен македонски език с неговото кодифициране през 1945 година, ако Северна Македония приеме лингвистичния факт, че има само един български език с три различно стандартизирани варианта: кодифицирания кирилски вариант в България, кодифицирания кирилски вариант в Северна Македония и кодифицираната латинизирана банатска писмена норма на банатските българи в Румъния, Сърбия и Унгария. Защото между всички славянски езици само българският език е аналитичен със задпоставен определителен член.

За по-определено формулиране на така изложената позиция предлагам възможно най-скоро Българският парламент да приеме следния

ЗАКОН ЗА

БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК –

п р о е к т

ВЪВЕДЕНИЕ

В славянската езикова група българският език съществено се различава от всички останали по своята граматика на фонемно, морфологично и синтактично равнище. Поради исторически причини сега той се представя от три различно стандартизирани варианта: първи - кирилски вариант, който е официалният език в България; втори - кирилски вариант, наричан още македонски език, стандартизиран през 1945 година, който е официалният език в Северна Македония; - банатски вариант, наричан още банатска писмена норма, стандартизиран през 1866 година с латинска азбука и използван като местен стандартен език в Румъния, Сърбия и Унгария от потомците на бежанците от Чипровското въстание. Други примери на така дълбоко свързани различно стандартизирани варианти на един и същ език, определян като плурицентричен, са английският, испанският и немският езици.

При образувалото се разединение между азбуките и речниковия състав на тези три варианта на плурицентричния българския език, най-добре развитият негов първи кирилски вариант може да играе обединяваща роля.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Член 1. Българският дух се развива и укрепва чрез първия стандартен кирилски вариант на българския език, който е официалният език в Република България. Всеки български гражданин е длъжен да го знае и има правото да го ползва. Само издигането на българския дух може да осигури единството на многообразието на българската нация и нейните перспективи в еволюцията на човешката цивилизация.

ИНСТИТУЦИИ

Член 2. Българската академия на науките и нейният Институт за български език по-специално, отговарят за равнището и перспективите в развитието на официалния стандартен български език.

Член 3. Цялата образователна система в България се основава на усвояването и използването на официалния стандартен български език. За българските деца и ученици, които растат в другоезична среда зад граница, държавата осигурява допълнителни възможности за усвояването на официалния стандартен български език.

Член 4. Както устройството и съдържанието на образователната ни система, така и изучаването на други езици в нея се урежда със съответни закони и се направлява от съответните държавни институции.

ПОЛЗВАНЕ НА ОФИЦИАЛНИЯ СТАНДАРТЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Член 5. В своята дейност всички държавни и установени със закон институции, както и юридическите лица в България, задължително ползват официалния стандартен български език. Ползването на друг език се допуска само за случаи, разрешени от съответен закон.

Член 6. Всички надписи задължително се изписват на първо място на официалния стандартен български език. При необходимост от използването и на латиница, препоръчва се ползването на универсалната българска фонемна азбука за универсално еднозначно представяне на българското звучене на съответните названия.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЕЗИКОВ СЪВЕТ

Член 7. За непрекъснато наблюдение по спазването на този закон, за препоръки при неговото прилагана и за санкциониране при неговото нарушаване, към Министерския съвет се създава Изпълнителен езиков съвет. Неговият личен състав, по-конкретните му правомощия и материалната му база, се определят от съответен закон.

Член 8. Веднага след учредяването на Изпълнителния езиков съвет той установява начина за своето функциониране и съставя реален график за постепенно осъществяване на изискванията на Закона за българския език.