Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 38 (17 септември 2019) АМИ ОНОВА „ПРИСЪСТВИЕ“?

АМИ ОНОВА „ПРИСЪСТВИЕ“?

Е-поща Печат PDF

Oсман бей, или Атаман бей?


Според турския всекидневник „Миллиет“ (01.09.2019), в Турция продължават дискусиите, свързани с името на основателя на Османската държава Осман Първи. Някои историци смятат, че дискусията е ненужна, но други приемат, че той наистина може да се е наричал Атман, или Атаман. И, докато в социалните медии се обсъжда тази възможност, историците изразяват различни становища, подчертавайки че източник на въпросните твърдения са византийските регистри.

„Пръв запали фитила на спора преди четири години проф. д-р Ялчън Кючук, пише „Миллиет“. В книгата си „Атаманоглу Фатих“, написана в затвора в Силиври, той беше предал, че в действителност името на Осман бей е „Атаман“; и, че той е станал мюсюлманин след като се оженил за дъщерята на Шейх Едибали

И какво ще промени това?

Когато го запитахме за дискусиите, че името на Осман бей е било „Атаман бей“, бившият председател на Турското историческо дружество профeсор доктор Метин Хюлагю реагира така: „Някой подхвърля нещо, после се мъчи да отделиш камъчетата от ориза. Във византийските регистри може да се споменава като Атаман. В османските извори османските имена се пишат различно. Например името George (Георги) се пише Corçi (Джорчи). Какво ще промени това, че имената в чуждите извори минават като Атман, или Атаман? Атаман беше преоткрито ли? Само тези, които подхвърлят това твърдение ли са чели тези източници?“

Аз съм за „Атаман“’

Професор д-р Левент Каяпънар, председател на основния научен клон за съвременен гръцки език и литература към Анкарския езиков и историко географски факултет, направи следните констатации:

“Няма нумизматични пари, сечени от името на Осман бей, и регистрирани на османски език архивни документи. От онзи период притежаваме само византийски извори и в тези извори минава не името Осман, а Атаман. След Атаман бей, синът на Ертугрул Гази, на трона се качват Орхан, Мурат и Йълдъръм. Изцяло турски имена по етимологичен произход. През периода между Атаман и Йълдъръм често срещаме турски имена като Ак Сунгур и Алп. По-близък съм до схващането, че името на Осман бей е Атман, или Атаман. Няма вероятност Атман, или Атаман бей, да е бил християнин. Понеже ще се установяват или мигрират, носейки отпечатъците на къпчаците, те продължават традициите на Средна Азия. Но в бейлика на Атаман мюсюлманството се изповядва повърхностно.

Когато синът на втория падишах Орхан бей, Сюлейман паша, умира в околностите на Болаир, бива погребан заедно с коня си. Това е един обичай от Средна Азия. След Сюлейман паша няма никой, който да е бил погребан с коня си. След Орхан бей сред Атаманови се задълбочава мюсюлманството. Защото по времето на Орхан бей в Бурса се основава медресе. Ислямът от Свещената книга бавно печели влияние в държавата. Атаманови не бяха урбанизирани в Сьогют и Доманич. Урбанизацията започна със завземането на Бурса и Изник. Заедно с урбанизацията дойде времето на образованието и медресетата. Докато в обкръжението на Атаман бей имаше бекташи и фигури като Абдал Муса и Гейикли Баба, от Мурат Първи нататък местата им започнаха да заемат хора от медресетата. С основаването на медресетата книжният ислям, тоест сунитството, става официалната религия на държавата. От Мурат Първи нататък софите започват да заобикалят султаните“.

Името Осман е вярното

А професор д-р Зекяи Мете от историческия отдел на университета „17-ти септември“ в Бандърма, разви следното гледище:

„Базовите извори, отнасящи се до този период, се ограничават само с византийските регистри. Във византийските регистри името Гермиян също е вписано като Керманос. Позовавайки се на византийските извори, на дневен ред идва името Атман, Отман, Атаман или Утман бей. Османският бейлик е бил натоварен със задачи, както трите бейлици на анадолските селджуци..

Сред турците, бягащи пред монголите и дошли на запад, имаше не само номади, а и градски елементи, учени и мислители. С настъпването на времето на религиозните учени, подготвени в медресетата, гражданите започнаха да заемат държавни длъжности. Не съвпада с реалностите твърдението, че онези, които са основали Османската държава, не са били мюсюлмани. Обаче, те продължават старите турски обичаи и традиции. Например дори през 16-то столетие османските писари регистрират един евреин на име Давид като Давут. Има такива, които твърдят и, че Фатих е бил християнин, но това е лъжа, заблуда. Смятам, че името Осман е правилното“.

Но ако Осман Първи наистина се е казвал Атаман или Атман, как следва да наричаме „османското присъствие“, което според някои чалга-историци и откровени измамници, нарекли се социални антрополози, не е било робство, а „османско владичество“? Тази „метафора“ ни е откъснала от Европа за почти 500 години, но пак се намират хора като Иво Инджев, Антон Тодоров-Шайката и дори някои професори, които обявяват, че Русия не ни е освободила от това „присъствие“, а ни е поробила. Щом, както твърди професор доктор Зекяи Мете, османските султани са продължили старите турски обичаи и традиции, трябва да спрем злоупотребата с политически коректни термини. Прекалено сложна стана псевдонаучната еквилибристика, та не е зле да постъпим като героя от вица на Шкумбата. Той отишъл в болницата да види катастрофиралия си брат, за да разкаже на родителите си какви са пораженията от ПТП-то. Но, когато брат му взел да изброява всички увреждания, той отсякъл: „Много сложно стана, ще им кажа, че си умрял!“

Турското робство, а не османското присъствие или владичество (Последният писък на издевателството към историческата истина се нарича „земесподеляне“), трябва да се изучава в училищата в България, щом основателят на държавата, която ни е „интегрирала“ е продължил старите турски обичаи и традиции. При това не е сигурно, че се е казвал Осман. Но, ако в учебниците по история пише за „атаманско присъствие“, децата ще останат с впечатлението, че 500 години са ни клали казаците, начело с техните атамани. И няма да се възмущават от това, че хора като Иво Инджев наричат Руско-турската освободителна война „поробителна“. Вижте за какво спорят историците в Турция и как отстояват своите схващания, пък си помислете за „българите с фес“ вътре във, или извън политиката и науката.