Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 35 (27 август 2019) И ТРЪМП ЛИ БЕШЕ ИЗЛЪГАН?

И ТРЪМП ЛИ БЕШЕ ИЗЛЪГАН?

Е-поща Печат PDF

В момент, когато у нас още не е стихнал спорът относно „стратегическия избор“ на още непроизведените и нелетели никъде американски многоцелеви изтребители F-16 Block 70, за което премиерът Бойко Борисов получи поздравления от Държавния департамент на САЩ, натовска Турция рискува сделка за 116 броя изтребители от пето поколение F-35, купувайки и разгръщайки на своя територия руските ПВО комплекси С-400. Въпреки че правителството на ГЕРБ и ОП купи, образно касано, котка в чувал, като предплати нещо, което България ще започне да получава чак през 2023 г., Борисов обяви факта, че светът е прочел похвалата на Държавния департамент, като доказателство за растящия международен авторитет на неговото правителство. Но ако разделите 40 млрд. долара, колкото щеше да плати Турция за F-35, на 116 – броя на поръчаните от нея изтребители, ще видите колко е оскубана България със „сделката на века“, свеждаща се до мизерните 8 самолета F-16 Block 70. Оправданията на властта за това, че 2,2 млрд.лв. ще бъдат платени накуп, вместо разсрочено, с липсата на кредитна история, са за наивници. Нима американските военни бази в България имаха кредитна история, та ги предоставихме на САЩ без пари? На САЩ, не на НАТО! През 2015 г. днешният вицепремиер и министър на отбраната на Република България, „обединеният патриот“ Красимир Каракачанов, казваше, че базите са американски и негодуваше, че са дадени за безплатно ползване от Пентагона. Днес, със същия патос, заявява: „В България няма американски военни бази!“ Кога Каракачанов казва истината? При толкова разтеглив патриотизъм, България от врагове защо да се плаши? А това че цял свят ни се смее заради изпълненията на премиера и неговите калинки, нека лежи на съвестта на онези, които им гласуват. Останалите могат да се поучат дори от Ердоган как се отстоява национален суверенитет. За тях публикуваме коментара на Ахмет Такан в турския вестник „Йеничагъ“ (31.07.2019).


Зора


„Гледката зад завесата на кризата със С-400 се променя всеки ден. Пазарлъците постоянно се актуализират! Къде ще свърши тази работа? Трудно е да се предвиди. Ясно е като ден, че истините не се представят пълно на общественото мнение. Например дискусията „поискаха и не дадоха“. Наистина ли, както казва Тръмп, Турция е поискала системите „Пейтриът“, а пък Обама не ги е дал? Не ме интересува много какво мисли американската общественост! Турската общественост трябва да знае истините. Ще продължа разговора си с един високопоставен бюрократ, който все още служи в Управлението на отбранителната индустрия. За да не се развали целостта на темата, най-напред  да повторим последния параграф, там където го оставих вчера:

"За първи път при премиерстването на Йълдъръм Акбулут през 1990 г. бе взето решение за закупуването на два броя системи „Пейтриът“. През 1993 г. (Тансу,б.р.) Чиллер отмени решението за закупуването им. Тогава сирийският ни брат „Есед“ беше Асад. А предлогът „заплаха“ за проекта беше не Сирия, а Гърция. Планираше се разполагането на системите в Егейския регион“.

Да продължим... Първият параграф след това е новина-бомба!

"Проектът беше започнат, открит беше за търг. Участваха САЩ, Русия, Китай и френско-италиански консорциум. Повтарям, САЩ се включиха в наддаването. Както някои, включително Тръмп, се крият зад гърба на другите, САЩ не казаха „не даваме“. Тръмп или съзнателно се опитва да охули управлението на Обама, или и него са го заблудили. Единствено по въпроса за трансфера на технология Америка каза „не“. По същия начин и Русия каза „не“ на трансфера на технология. Трансферът на технология беше ли условие за търга? Не! В края на наддаването се взе решение за започване на разговори с Китай и ако не се постигне резултат, да се продължи с френско-италианския консорциум. Ако и оттях не се получи резултат, да се подпише споразумение със САЩ. Тоест, офертата на САЩ беше избрана  на трето място. Заради цената Русия не можа да стигне до фазата разговор за споразумение и беше отсята. Най-скъпата оферта беше дошла от руснаците, почти двойно по-скъпа от тези на другите. Навремето тези резултати биваха помествани много пъти в заинтересованите от темата медии.

Разговорите за споразумение с китайците никога не продължиха по реални релси. Сякаш някои бяха казали: „Залъжете ги малко и ги изпратете“. Впрочем, през януари 2015 г., по странен и неразбираем начин търгът приключи и беше декларирано, че ще се произвежда местна система. Да напомним, че през ноември 2015 г., на границата ни бе свален руски боен самолет. През март 2017 г., без търг, без пазарлък, без да се направи техническо проучване, този път без да се подхване темата за „трансфера на технология“, и то с кредит от руски банки, беше поставен подпис за закупуването на С-400. Тоест, същите руснаци преди немного, а само две години по-рано, бяха загубилата страна на официалния търг.

Хармонията с НАТО ли е проблемът?

Повечето хора днес отдавна са го забравили, но след всички тези събития, през януари 2018 г., с фирмата „Евросам“, съвместно предприятие на Франция и Италия, беше подписано споразумение за развитието и производството на дългобойна система за ПВО и противоракетна защита. Съобщено беше че съвместната ПВО система ще се произведе и развие в средата на 20-те години на 21 век. Нима след С-400 дейностите в тази област бяха качени на полицата? А пък от друга страна беше заявено, че заедно с руснаците ще се разработи С-500.

От самото начало има един спор и аз искам да го засегна. Проблемът е дали С-400 ще се използват или не заедно с натовските системи? Всъщност, това е нещо повече от технически спор, то е политически спор. И нещо повече, то е част от търговските войни.  Иска се, значи, да се каже на Турция: „На чия страна ще застанеш ти в търговските войни?“

Избирайки С-400, Турция заяви, че ще бъде до Русия. Като контраход, беше заплашена с изваждане от програмата Joint Strike Fighter (JSF), наречен  F-35. При положение че в технически смисъл двете са много различни системи: едната е отбранителна, другата е нападателна система.

Имайки предвид че общата стойност на F-35 (116 броя), които Турция ще вземе, заедно с обслужващите и настройващите системи ще достигне 40 млрд.долара, а тази на 4 броя С-400, заедно със съдържанието, което не се знае твърде, ще бъде 10 млрд.долара, ясно е, че въпросът е нещо повече от технически проблем, а изцяло е част от търговските войни.

Ако лично аз трябваше да избирам, бих предпочел да купя F-35. Както казват във футбола, нападението е най-добрата отбрана. Като нападателно оръжие F-35 са по-нужни, като си помислим за F-16, които са изживели живота си. Немислима е страна без ВВС. Не можете да кажете: „Какво толкова, ще се купи руски боен самолет“. Базите на вашите ВВС, които са по четирите краища на страната, физическите устройства, експлоатационните запаси, плановете за надзор, плановете за нападение, всяка област, която може да ви дойде наум, през последните 40 години е била устроена според системите на НАТО и най-вече на САЩ. Например обучението и дори документите за надзор са на универсалния английски език, тоест - на майчиния език на производителя на системата. Обаче, за алтернативните системи тези документи ще бъдат преводни, а всички знаете, че оригиналът на една книга и нейният превод, не са едно и също.


Ето, в това време зад завесата на напрежението, което се преживява в Източното Средиземноморие, има търговски войни, свързани с природните ресурси. Вярно, за Гърция тази теза не е правилна. Освен търговията, Гърция се стреми да разшири териториалните си води. Най-накрая, разбира се, иска да контролира търговските пътища. Турция не може да стои далеч от събитията, преживявани в Източното Средиземноморие, губим териториалните си води. Да не бъдем принудени да показваме на Гърция паспорти, за да влезем в морето в Бодрум.

Да завършим накрая с едно питане: Наистина, ако предположим, че страните, от които се очаква заплаха, използват или имат руски ракети и самолети, ще могат ли да се активират С-400 против тези ракети или самолети?“