Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 31 (30 юли 2019) ПОСЛЕСЛОВ ЗА ЛЪЖАТА

ПОСЛЕСЛОВ ЗА ЛЪЖАТА

Е-поща Печат PDF

Изобличенията за „един много велик ден“


Неотдавна проф. Давид Гелентер - съветник на президента Доналд Тръмп по науката, възкликна:

„Как ще можем да организираме мисия към Марс към средата на 2030-те години, когато не сме били даже на Луната. Идеята е смехотворна, както и цялата администрация на Обама.

Прилуняването на „ Аполо-11“ е мистификация в човешката история - по-голяма от тази за глобалното затопляне“.


Преди 50 години 600 милиона земни жители гледаха с възторг директното телевизионно предаване за първите стъпки на Човека в Морето на спокойствието на Луната. Преди 20 години напусна този свят  Стенли Кубрик - режисьорът, който създаде тази легенда.

През 1994 г., 25-годишнината от полета на „Аполо 11“ беше отбелязана тържествено в Белия дом от президента Бил Клинтън и вицепрезидента Ал Гор в присъствието на тримата астронавти: Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс.

Тази година юбилеят мина далеч по-скромно. В космическия център „Кенеди“ в Хюстън имаше концерт на открито, а в Националния музей (National Air and Space Museum) във Вашингтон беше изложено всичко онова, което беше останало от мисията „Аполо“. На 25 юли, с честване в Научно-техническите съюзи, нашите соросоиди също се отчетоха.

Президентът Доналд Тръмп се задоволи само да отбележи: „Утре (16 юли) е един много велик ден. Навършват се 50 години откакто ние забихме едно много хубаво американско знаме на Луната.“

50 години след триумфа на САЩ в космическата надпревара въпросите са повече от отговорите, а привържениците на „лунния заговор“ растат вместо да намаляват. Името на създателя на лунната ракета „Сатурн 5“ Вернер фон Браун тъне в забрава. Само хитлеристкото му минало ли е причината? Как е възможно в НАСА да изчезнат всички оригинални киноленти от Луната  и цялата документация за гигантската 110-метрова ракета? Защо на юбилея през 1994 г. руският президент мълчеше, но защо и днешният - Владимир Путин продължава да мълчи за двадесетината договора, сключени между САЩ и СССР в края на лунната надпревара? НАСА също продължава да мълчи и да не завежда дела срещу „клеветниците“?

Времената вече  са други. Водещата суперсила в космическата техника – СССР, не съществува. Появиха се нови кандидати за полети до Луната: Китай и Индия. Те не крият намеренията си да дадат отговор на споровете като изпратят свои астронавти на Луната. Изтекоха всички срокове за конфиденциалност на информацията, свързана с лунните програми на САЩ и СССР.


Някой от световните лидери трябва да проговори. Защото, както казва един от героите на нашумелия сериал „Чернобил“: „Ако дълго време слушаш лъжи, забравяш как изглежда истината“.

Това е причината в. „Нова Зора“ да предложи на своите читатели малък откъс от книгата на руския физик Александър Попов – според мнозина, най-убедителният разобличител на космическата лъжа, че човек е стъпвал на Луната.


Още повече, че сме убедени, че в наше време, освен широко прилагано във военното дело, лъжата се използва и за управление на процеси в обществото. Отдавна е известно, че много от историческите митове са формена лъжа. Най-често те служат да въведат в заблуда  обществото и да му попречат да изработи политика отговаряща на неговите национални интереси. Най-разпространеният мит е този, че за бедите и нещастията на съветския народ е виновно единствено предателството на Генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов. Предателството е факт, който може би само Гурбачов оспорва, но този мит целеше нещо далече по-важно: Русия да не придобие реален суверенитет, да не постигне реален разцвет на своето могъщество (военната мощ е само част от него). Този мит беше нужен, за да не изостави тя пътя за никъде, по който бе поела, което означаваше да бъдат повторени всички грешни стъпки, които доведоха до разпадането на Съветския съюз.

Все по-ясно се вижда от историци и анализатори, че   предателството на интересите на народите на Съветския съюз започна  веднага след смъртта (убийството) на Сталин. Десталинизацията започната от партийното ръководство, се провеждаше от марксистите-троцкисти съзнателно, с цел да бъде възпитано ново поколение, което не прави разлика  между комунизъм, марксизъм и болшевизъм. Това обяснява защо днешните троцкисти – соросоидите (въпрос разработен от изтъкнатия политолог и философ Валентин Вацев) като отчитат болшевизма и насилието свързани с него, се проявяват едновременно като яростни антикомунисти и неолиберали. Тяхна изначална мечта е да обрекат  националните държави и да заграбят и експлоатират всички природни ресурси на планетата, нещо, което не им се отдаде в сталинските времена. Тогава бе възприет курс за построяването на социализъм в една отделно взета страна, което обезсили коварната им тактика за перманентна световна революция.

В периода 1969-1972 г. САЩ  фанфарно съобщиха на света за своите 6 мисии „Аполо“  с астронавти до Луната. Странното в случая бе, че политическото ръководство на СССР призна победата на САЩ в лунната надпревара, без да предприеме каквито и да са опити за реванш.

В последващите години стотици изследователи изучаваха „лунните“ доказателства на НАСА и все по-голям брой от тях достигаха до извода, че американците са мистифицирали полетите до Луната. В гл. 21 на книгата си „Американцы на Луне. Великий прорыв или космическая афера?“, руският физик   Александър Попов написа, че „на американците се удаде да излъжат съветското ръководство“. Ето, в тази част на своето иначе разгромно изобличително изложение, Александър Попов не е съвсем убедителен. Защото фактите показват, че лунната измама, лунната афера, се е осъществявала със съдействието на самия Съветски съюз. И всичко това е ставало срещу сериозни отстъпки от американска страна и значителни облаги за конкурента.

Струва ни се, че  след отказа на САЩ от гаранциите дадени на Съветския съюз в 1989 г., че НАТО няма да се разширява на изток, е крайно време Русия на най-високо ниво да се освободи от обета за мълчание.  Историческият мит, че астронавтите на НАСА по програмата „Аполо“ са били на Луната, трябва да бъде опроверган.


Фрагменти от книгата на А. Попов, разобличаващи лунната измама на НАСА по отношение на полетите до Луната (1969-1972 г.) и съучастието на съветското ръководство в нея


В първата половина на 60-те години на ХХ век усвояването на космоса от двете супер сили СССР и САЩ  се води с девиза „Да бъдем първи“. Но постепенно политиката на съветското ръководство започва все повече да придобива двойствен характер, особено що се касае до пилотиран полет за обиколка на Луната и по следващо кацане на съветски космонавти на повърхността ѝ.


Акад. В. П. Мишин, наследил Сергей Корольов като ръководител на съветската космическа програма, пише в мемоарите си: „Мисля, че даже авторитетът на Корольов (ако беше останал жив)  нямаше да може да противостои на процесите обхванали всички сфери на нашето общество. И на него щеше да му бъде трудно да работи без да усеща поддръжката на ръководителите на ракетно-космическата индустрия, налагащи непонятна политика по въпроса за полета до Луната.

Нека се опитаме да разберем какво е имал предвид акад. Мишин под „непонятна политика“. Вече през годините  се натрупаха достатъчно факти за размисъл. Да проследим стъпка по стъпка историята за отстъплението на СССР  в лунната надпревара.

За Съединените щати беше необходима победа с всички възможни средства „без оглед на дреболии като съвест“. Загубилата лунната надпревара  държава (респ. система), е обречена. На 12 април 1961 г. президентът Джон Кенеди обявява, че до края на десетилетието САЩ ще изпратят човек на Луната и ще го върнат жив. Стартира програмата „Аполо“ с неограничено финансиране и ангажиране на 250 000 специалисти. Това е не само предизвикателство към съперника СССР, който в момента води с полетите на Гагарин и Леонов, а формен призив към започване на война за дискредитиране на социалистическата система. Разбира се не военно, а политическо.

Какво може да се крие зад думите „всячески (с всички възможни) средства“. Дали не е готовността с паралелна програма да се отиде директно към измама. Робърт Кенеди енигматично заявява: „Руснаците оставете на мене“. Без да подозират за намеренията  на лидерите на САЩ за споделяне на лъжата, десетки хиляди съветски хора, създаващи космическата техника, правят всичко възможно да изпреварят американците. Но в същото време, сред управляващия комунистически елит на СССР, е назрявала идеята да се отиде към „дружба“ и „разведряване“ ...като се изтъргува Луната. Но със слаб съперник  изгодна сделка не става. Беше необходимо да се покаже на съперника, че както обиколка на Луната, така и изпращане на пилотиран космически кораб за кацане на повърхността й, е задача напълно възможна за СССР. Изпращане на съветски космонавт на Луната би представлявало трета гигантска плесница за Америка. Но ако СССР победят в лунната надпревара, какво ще продават?

Интересно. Докато за преодоляване на техническите трудности, съветската космическа програма се финансира и подкрепя, точно тогава, когато затрудненията са преминати и успехът е близко, работите се забавят и спират.

Изследването на Луната започна с автоматични станции. На всички етапи СССР неизменно изпреварваше  САЩ. „Луна-2“ първа попада на Луната на 12.09.1959 г. През същата година „Луна-3“ за първи път прави обиколка на Луната и заснема обратната й страна. В 1965 г. „Зонд-3“ предава на Земята 25 фотографии на лунната повърхност с високо качество. На 3.02.1966 г. „Луна-9“ осъществява за първи път меко кацане на Луната. „Луна-10“ става първият изкуствен спътник на Луната. През 1970 г. съветската „Луна-16“ доставя на Земята лунни проби и се задвижва автоматът „Луноход-1“.  И докато за съветските специалисти амбицията в лунната надпревара растеше, Политбюро успокоява американците, че „В перспектива за СССР е важно не състезанието, а сътрудничеството с вас“. Програмата „Съюз-Аполо“ стартира през януари 1967 г. с помощта на водещите академици на РАН А. А. Благонравов и М. В. Келдиш, както и на висшето партийно ръководство, разбира се.

Но, когато списание „Техника молодежи“ подготвя цял брой с разобличаване на твърденията на американците, че „успехите на Съветския съюз в космоса са блъф“, ЦК на КПСС неочаквано слага резолюция и забрана за публикация под предлог, че „такъв ход е нецелесъобразен“.

Известните космически кораби „Союз“ се създаваха с цел пилотиран полет около Луната. В безпилотния си вариант  те се обозначаваха като 7ЛК1 („Зонд“). За 4 години бяха изстреляни 14 автоматични станции „Зонд“ и накрая проблемите с връщането на космонавтите, след кацането им  на Луната, изглеждаха успешно решени.

Американците се отказват от автоматичните станции и залагат направо на пилотиран полет. На 4 април 1968 г. се проваля тяхното изпитване на лунната ракета „Сатурн 5“, както приживе бе предсказал Сергей Корольов. Но само след 19 дни те обявяват, че през декември същата година, ще изпратят за обиколка на Луната космичиския короб „Аполо-8“ с трима космонавти на борда. Много съветски специалисти са убедени, че САЩ още нямат готовност за такъв полет. На 7.10.1968 г. - 4 дни преди изстрелването на „Аполо-8“ с екипаж към Луната - директорът на НАСА Джеймс Уеб излиза в оставка без видима причина. Вероятно той е наясно, че рано или късно лунната измама ще бъде разкрита и не иска да поеме отговорността за участие в нея.

На 14 ноември 1968 г. ген. Каманин, ръководител на Центъра за подготовка на съветските космонавти, записва в дневника си: „Продължаваме нашата програма за пилотирани полети без да я променяме под влияние на американските трикове. Полет до Луната – през януари 1969 г. Ако мисията на „Аполо-8“ е успешна – отлагане на полета - до април 1969 г.“

И ето че гръмва новината, че „Аполо-8“ е достигнал Луната и е направил 10 обиколки около нея.  Капитанът на полета Франк Борман, опитен разузнавач, след няколко месеца посещава Москва за конфиденциални разговори. Руснаците продължават по програма. А. Леонов (сега в борда на  Алфабанк), преди 50 години е командир на екипажа за облитане на Луната, казва: „Програмата за кацане на Луната не е отменена. Ще догонваме американците като започнем с облитането й. Безпилотните „Зонд-7“ и „Зонд-8“ вече я достигнаха. Съветският космически  кораб е готов. Разрешете полета с хора на борда!“

ЦК обаче казва твърдо: НЕ!!!

Политбюро внезапно окончателно отменя пилотираното облитане на Луната. Парите за финансиране на програмата „Зонд“ и за подготвяне на два лунни космически кораба, се оказват хвърлени на вятъра.

Кой може да оправдае такъв абсурд? Как без собствен пилотиран космически кораб може да се докаже евентуална измама на американците?

Идва юли 1969 г. „Аполо-11“ се прилунява. Отново жълта новина. Но няма как да бъде проверена от съветски екипаж в лунна орбита. А „Зонд-7“ и „Зонд-8“ бяха подготвили всичко за успешен полет.

За специалистите това е началото на грандиозния път. Но за Политбюро на КПСС това е краят на надпреварата. Козът в ръцете на Брежнев е готов. Значи пазарлъкът за Луната може да започне. „Господа американци, ние ви показахме нашите възможности  за обиколка на Луната и за контрол на лунната повърхност. Но засега ние няма да летим. Така че продължавайте вашите „полети“. Но сами разбирате, че за мълчанието ни ще трябва да си платите!“


Преводът от книгата на Александър Попов е на Румен Воденичаров