Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 24 (11 юни 2018) ИЗМЕРЕНИЯТА НА ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ

ИЗМЕРЕНИЯТА НА ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ

Е-поща Печат PDF

Икономическата конфронтация между САЩ и Китай, икономики номер едно и номер две в света, достигна нов и още по-опасен етап с предприетата от Вашингтон ескалация на търговската война между двете страни и налагането на тежки антикитайски протекционистки мерки, на които Пекин отговори в подобен дух. Когато през май м.г. САЩ за първи път поставиха пред Китай своите искания, свързани с китайската търговска и икономическа политика, американските управляващи кръгове сметнаха, че колкото и да се изострят американско-китайските отношения, каквито и войнствени изказвания да прави президентът Тръмп, накрая двете страни ще постигнат някаква търговска сделка. Но както всички повърхностни анализи, и този щастлив сценарий пренебрегваше ролята на обективните противоречия на капиталистическата система.

Веднага след глобалната финансова криза от 2008г. ръководителите на големите капиталистически държави се събраха в Лондон на среща на високо равнище на Г-20. Там те се зарекоха, че в отговор на кризата никога няма да прибягнат помежду си към търговска война, подобна на търговската война от 30-те години, която трасира пътя към Втората световна война. В действителност, обаче, на срещата в Лондон се проявиха междуимпериалистическите противоречия, както и това, че лидерите на големите капиталистически сили не са в състояние да изработят координиран план за спасяване на световния капитализъм. Това е така поради обективното и неразрешимо противоречие между глобално интегрираната икономика и системата на отделни капиталистически национални държави, между които съществува остро икономическо и политическо съперничество. Именно това непримиримо съперничество, коренящо се в самата структура на глобалната капиталистическа икономика, сега изригна във формата на търговска война, предприета от САЩ против Китай.

От времето на Първата световна война до сега противоречието между световната икономика и системата на национални държави се проявява в стремежа на всяка от големите капиталистически държави да се превърне в сила, господстваща над света, в резултат от което неизбежно възникват военни конфликти. След Втората световна война САЩ се издигнаха до положението на господстващата империалистическа сила в света. Те използваха своята икономическа мощ военно превъзходство над съперниците си, за да установят изгоден за себе си нов икономически и политически ред в света. Междуимпериалистическитепротиворечия, които бяха предизвикали две световни войни, бяха приглушени  макар, че продължиха да тлеят. Под претекст, че се води Студена война срещу Съветския съюз, Вашингтон успяваше да укроти амбициите и стремежите на своите империалистически съюзници, срещу някои от които САЩ бяха воювали в две световни войни.

В края на 1991г. СССР се разпадна. Това събитие беше възхвалено като тримф на капитализма, но всъщност отпадна и претекстът за поддържане на единството на империалистическите държави под американска егида. От друга страна самото следвоенно икономическо съживяване и икономическият растеж, който това съживяване предизвика, започнаха постепенно да подкопават икономическата хегемония на САЩ, защото се оформяха нови и стари икономически съперници на американската свръхсила.

Вашингтон веднага осъзна, че нещата вървят в насока, която е неблагоприятна за неговите господстващи позиции в света. Ето защо в началото на 1992гПентагонът излезе със своя нова стратегия, според която в постсъветския период задача на американската политика е да не допуска някоя държава или група държави да застрашат американското господство в глобален мащаб или в който и да е регион на света.

Въпреки това през следващите десетилетия не спираше икономическият упадък на САЩ. Америанската икономика все повече ставаше зависима от финансовите спекулации и паразитизъм на мястото на доминиращата позиция на промишлеността от годините непосредствено след Втората световна война. Този процес и доведе до финансовия срив през 2008г. Губейки своята относителна икономическа хегемония, САЩ все повече прибягваха към военните средства, за да поддържат своето глобално господство. Ето защо през последните десетилетия Вашингтон води нескончаеми завоевателни разрушителни и кръвопролитни войни на различни места на света.

Задълбочащият се конфликт с Китай се корени в горепосочените обективни обстоятелства и макар да се изразява в стълкновение по въпросите на търговията, този конфликт има много по-дълбоки корени. Положението на САЩ спрямо старите съперници вече е разклатено и той категорично не желае да допусне издигането и на нов силен съперник в лицето на Китай. Затова исканията на Вашингтон към Пекин не означават само настояване за баланс в търговията между двете страни. Те целят да попречат на икономическия напредък на Китай, преди всичко в сферата на високите технологии и промишлеността, защото САЩ считат този напредък за пагубен за своите имперски интереси. Това е позицията не само на Тръмп и на антикитайските ястреби в администрацията му, но и на преобладаващата част от американския корпоративен капитал, на целия разузнавателен и военен апарат, на голямата част от политическата класав САЩ. Така, например, върхушката на Демократическата партия, която иначе е крайно враждебна към своя противник Републиканеца Тръмп, настоява президентът да продължи да бъде „твърд“ спрямо Китай. Подкрепа за антикитайските мерки на Тръмп изразяват и уж левите Демократи като сенатора Бърни Сандърс.

Единствената икономическа роля на Китай, която САЩ биха допуснали , е да бъде американска полуколония. Обаче китайският режим оглавяван от президента Си, не може да приеме такова подчинение. Създавайки 400 милионна работническа класа посредством реставрацията на капиталистическата собственост и посредством интеграцията на Китай в световния капиталистически пазар, този режим трябва в интерес на собственото си оцеляване да продължава да поддържа добри темпове на икономически растеж на страната си. Обективната логика на възникналото американо-китайскопротиворечие заплашва с възникване на военен конфликт между двете страни. Това е задачата на капиталистическия олигархат срамежливо наричан „Социализъм с китайска специфика“.

Управляващите кръгове в САЩ са разбрали, че базиращият се на свободната търговия следвоенен световен ред, който по-рано е облагодетелствал американския капитализъм, сега вече работи против неговите интереси. На дневен ред е протекционизмът, упражняван от държавата в интерес на големите капиталистически корпорации. И макар конфликтът с Китай да е на преден план,подготвят се протекционистки мерки и спрямо други американски икономическисъперници . Тръмп заплашва да наложи високи мита на вноса на автомобили от страни като Япония, Южна Корея и преди всичко от Германия – внос, обявен за заплаха за „националната сигурност“ на САЩ, оказва се и силен натиск върхуЕвропейския съюз.

Смисълът на американо-китайския търговски конфликт може да бъде разбран единствено в един по-широк исторически и политически контекст. Защото също както се възраждат хищническите методи на търговските войни от 30-те години, така на повърхността отново изплуват и всички уродливи политически явления, характерни за онова драматично десетилетие. Опасността от световна война все повече нараства, а в подкрепа на имперските си цели и интереси САЩ разполагат свои войски по света – от Венецуела до Персийския залив и Южнокитайско море.Пак подобно на 30-те години в САЩ, а и в други капиталистически страни, активно се насърчават местните фашистки сили, за да бъдат хвърлени против трудещите се за смазването на тяхното недоволство, ако това се наложи. Наблюдава се и тенденция към по-авторитарни форми на управление. Това става на фона на сътресенията на борсовите пазари, което вещае, нова финансова криза, която ще бъде по-сериозна от срива през 2008г.

И днес, както някога, войната, фашизмът и авторитаризмът представляват инструменти на едрия капитал в защита на неговите интереси, включително и за смазване на класовата борба против господството му. Те са пътят, по който ако се тръгне, народите могат да бъдат хвърлени в безумието на варварство, насилие и братоубийство. Това трагично стечение на събитията може да бъде предотвратено единствено чрез издигането на принципна програма за социалистическо преустройство на световната капиталистическа система.

 

Бистра Стайкова по материали от чуждестранния печат