Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 21 (21 май 2019) ЛИНЕЙНАТА АЛГЕБРА НА ЕДНА „РЕКЛАМА“

ЛИНЕЙНАТА АЛГЕБРА НА ЕДНА „РЕКЛАМА“

Е-поща Печат PDF

За посещението на папа Франциск  в България от 5 до 7 май 2019 година



Министър председателят Борисов използва посещението на папа Франциск в България, за собствена реклама с повод и без повод. Той го посрещна, той го изпрати. Посрещна го в качеството си на богомолец, защото той друго качество в отношенията с държавния глава на Ватикана няма. Папата не е министър председател. Поради неравнопоставеността на гостуващия и на домакина, всяко изявление на домакина бе не на място и от него лъхаше неизбежна за подобни случаи конфузност, да не кажа  неграмотност. По добра илюстрация на оценката ни за посещението на папата в България от думите на самия Бойко Борисов трудно би могла да се предложи: „Благодарих на папата, че си удържа на думата и дойде в България. Това е голяма реклама за страната ни, цял свят ще види посещението”.

Папата използва посещението си в България, за да утвърждава образа си по-скоро на земен отколкото на човек на бога от различен свят. Той изненада с смелостта си да покаже, че бог, дори и да иска, не може да го съди, но хората могат.


Затова основното внушение бе сведено до опита да покаже, че не той е връзката между стадото и всевишния и че вярата може да започне и да свърши с него без риск от престъпване на канона.

Във външно политическите му послания, освен не актуалният призив за мир и осъждане на войната като зло, прозвуча и оценка за външната политика на България, чиито политически нюанс се изчерпи с положителната констатация за успехи в подобряване на отношенията с Турция и Русия. Тази оценка заслужава специално изследване, тъй като е непредизвикана и очевидно съдържа препоръка към българската политическа върхушка да се придържа към определена линия на политическо поведение. Какво папата очаква да последва е трудно предвидимо, тъй като тази препоръка няма да остане незабелязана от евроатлантическите оценители, които също ще потърсят смисъл, от тяхна гледна точка и някакво обяснение.

Папата стъпи на криво

при опита да угоди на българите и на македонците мислейки за общото между двата народа чрез търсене на различията. „България и Македония са две напълно различни нации…“ Нима? От кога? Нима има „северно македонска нация“? И коя земя или град обитава тази нация – Охридско, Кукушко, Солунско, Благоевградско? И папата продължава: „България е нация с традиции от векове.“ Колко века? Българска национална държава съществува от век и половина? Под турско робство имаме български етнос. От векове – до поробването на държавата от Османлиите, България е етническа хомогенна властова структура, но все още не   е национална държава. Но папата основателно се пита - а има ли македонски етнос? Къде се е зародил, кой го е отгледал, оповестил или признал? „Македония, от друга страна, има традиция от векове, продължава папата, но не като държава: като народ, който в крайна сметка се е превърнал в нация... Македония имаше самоличност“. Невероятно откритие! Самоличност на какво – на държава? На племе? На етнос? На географска територия или област? Как се консолидира и трансформира самоличност на нещо без съдържание в народ, чиито източник на идентичност е етноса или да се консолидира в нация, чиито източник на идентичност е държавата?

„А сега тя се консолидира като народ, продължава папата словесната бродерия върху македонообразуването, с малки и големи проблеми, като името й, както всички знаем. И двете (реч иде за България и Македония) имат християнски, православни, католически и мюсюлмански общности.“

Ако Македония се обитава от народ, трансформирал се в нация, логичният въпрос при тази религиозно-народностна мозайка би бил кой етнос, от обитаващите тази географска област народности – български, гръцки, турски, сръбски или албански е в основата на новосъздаващата се нация? Папата не е в състояние нито да отговори, нито да разбере този въпрос, защото самият той е етнически албинос, той е етническа ашлама, без собствен корен, идентитет или съзнание за различност. Детерминанта в неговата система за различност е религиозната принадлежност, а не произхода, неговата връзка с хората не преминава през етноса, националността, езика, расата, а през вярата в неговия католически бог, в собствения си работодател, който по неговата ценностна система е на върха на пирамидата за благонадеждност и духовно съвършенство. Всъщност целта е всеки да достигне съвършенството, съгласно собствените си разбирания за вътрешно равновесие и свобода на избор.

Папата заяви, без да чувства необходимост да се обоснове,

„че Република Северна Македония през вековете на създаване на своята държавност предаде библейските послания за надежда, утеха и толерантност и в своята съвременност.“ Това заявление се свързва с коментар на наблюдатели, че „Посещението му е израз на назряло време да се отдаде признание на историческите връзки от ранните векове на християнството, когато папа Адриан II благослови и освети богослужебните книги на светите братя Кирил и Методий, с които по-късно е извършено християнизирането на славянските народи в Европа.“ Така папата, може би интуитивно, посочи общия корен на едно дърво, обитавано от българи и македонци – делото на Кирил и Методий, което безспорно се свързва и идентифицира с българския народ и трудно би достигнало от древността до наши дни чрез усилията на ново образуващата се през ХХI век македонска нация!!!

Съхранили мъдростта на вековете, Българската православна църква и Светия синод

отказаха обща молитва с папата и без да споменават, с поведението си показаха, че нямат никакво намерение да преосмислят оценката си за католицизма, като “ерес“ по отношение на православието. Патриархът се видя с папата, в качеството му на духовно лице, но със самочувствие и достойнство отказа да разговаря и дори да забележи пребиваването на папата в България в качеството му на държавен глава на Ватикана! Патриархът не се включи в показната демонстрация на оказване на държавни почести, за каквито министър председателят нямаше необходимият инструментариум, а високият гост не показа познаване на държавния протокол и позволи на домакина си да се възползва максимално от посещението за себе-изтъкване наред с Господа. Така папското посещение, в разрез с църковните канони, бе превърнато в част от  политическите прояви на управляващата партия в период на предизборна кампания. Борисов изигра блестящо ролята на безскрупулен и инцидентно пребиваващ на политическата сцена аматьор! Той, за разлика от папата, всячески се опитваше да придаде на произнесените от госта му думи стойността на слово ex cathedra т.е. казано от името на Църквата, съживявайки догмата за върховенството и непогрешимостта на папата. Това е една от догмите, с които Ватиканът обогати църковната догматика и даде основание на православието да квалифицира католицизма като ерес. Другите догми, които не бяха експлоатирани поради липса на полезен политически заряд и приемлива възможност да се прехвърли мост между логиката на фактите и религиозната фикция са в основата на специалното отношение на католиците към Богородица, чиито образ през вековете бе издигнат на пиедестала на неподражаемостта, поставяйки на изпитание разума на богомолеца, вменявайки му отговорността да повярва в непорочното зачатие без първороден грях, в статута й на Майка Божия, майка на Исус Христо, в нейната вечна девственост! и в нейното телесно възнасяне на небето след края на земния си живот.

Вяра – лишена от логика и разум

Така небето се превърна в място, където пребивават праведните, заслужилите, Неизкушените по време на земното си пребиваване на този свят, безсмъртните, място-награда за повярвалите в догмите и покорно следващи земните пастири, провъзгласили се или назначили се за божи служители, лишавайки вярата от логика и разум!

Не стана ясно дали папата е поверил нещо специално на българските католици, различно от посланията, които отправи към българския народ, но наставленията му за мир и благоденствие, за любов, за следване пътя на Господа Исуса на братско общение между всички християни останаха твърде далеч от проблемите и очакванията, съставящи дневния ред на българина, ангажиран единствено с усилията да запълни с желано съдържание мигът  земно ежедневие по пътя към вечността под земята, а не към небето, запазено за папски и патриаршески призраци и техните домакини… Призивът към България да играе ролята на мост между Източна и Западна Европа, на посредник в отношенията на Западна Европа с Русия и Турция бе предназначен да обслужи политическите видения на Бойко Борисов, без да е в състояние да осмисли и логично да обоснове основанията върху които гради тезите и пожеланията си. Празнодумство, предизвикващо съжаление и носталгия по споделеното и изгубено време.

Започнахме тези наши разсъждения с припомняне уверенията на министър председателя Бойко Борисов, че папската визита ще се превърне в рекламна фасада на България, която цял свят ще наблюдава. Припомнихме основните моменти, които светът видя  от България през тези няколко дни през погледа и думите на папата и на неговия домакин.

Видяното е поредното разочарование. Вие какво мислите?