Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 20 (14 май 2019) ВЯРНОСТ В ЛЮБОВТА КЪМ БЪЛГАРИЯ КАТО ОТЕЧЕСТВО

ВЯРНОСТ В ЛЮБОВТА КЪМ БЪЛГАРИЯ КАТО ОТЕЧЕСТВО

Е-поща Печат PDF

30 години в живота на един човек е много време – за 30 години, човек, ако е млад, става възрастен, а ако е възрастен – остарява, а може и да се пресели в един друг, по-добър свят. В живота на личността три десетилетия са епоха, но в живота на обществето, т.е. от историческа гледна точка, това е просто миг, изчезващо малка величина.

Този миг, обаче, може да бъде много важен от гледна точка на съдържанието си.

30 год. след 1789 год. е изградена нова Франция, обърната е наопаки старата европейска карта, многобройните врагове на Наполеон се тълпят почтително около саркофага му, а Новото Европейско време се е утвърдило необратимо.

30 год. след Октомврийската революция 1917 год. вече е утвърден цял един нов свят- победител, който дори вече успешно заличава раните нанесени му от най-страшната война в историята на човечеството – война, в която той е победител.

30 год. след Гражданската война в Америка – а това е една победоносна война-революция – Северноамериканският континент е преобразен. В края на 19 – ти век опитните историци вече безпогрешно предусещат в бурно развиващата се американска държава бъдещия хегемон на 20-ти век.

30 год. след  победоносната кадифяна лукановско-лиловска-горбачовска революция България е изправена на ръба на Голямото Нищо. Като извървя своите 30 стъпала надолу, България се изправи пред прага на историческото небитие.

ДнесБългария се вглежда в Бездната и съответно /знаем това от Ницше/ Бездната се вглежда в България.

В този път към Бездната вестник Нова Зора беше нашият Вергилий. Той добросъвестно, макар и не безстрастно ни обясняваше през кой точно кръг на историческата преизподня минаваме в момента, сочеше главното Зло за деня, уличаваше поредния предател на годината, страдаше заедно с нас и се надяваше заедно с нас.

През този исторически Миг – Мигът на българското нищенство и убожество главният редактор  на вестник „Нова Зора“ успя да навърши своите 30 творчески редакторски и издателски години, и по свой убедителен, макар  и не съвсем весел начин е Победител.

Минчо Минчев е Победител в един безспорен, макар и коварен смисъл – Той успя да надживее всичките си противници и вербални и реални. Твърде много душмани на него и делото му предвещаваха скорошния край на „Нова Зора“ и работеха безсънно за това. Но днес той е тук между нас, а тях ги няма. Няма ги по много убедителен начин те не съществуват не просто физически, няма ги и морално, нито политически. И исторически ги няма. Китайската поговорка се оказа вярна, трябва „просто” да имаш куража да стоиш достатъчно дълго на брега на реката на Историята. И тя  непременноще ще довлече пред краката ти когото трябва.

Не съм сигурен, че тази победа трябва да радва истински главния редактор на „Нова Зора“ – просто защото истинският съюзник на Минчо Минчев е не толкова възмездието, което отнася неговите зложелатели, колкото Животът, който множи неговите съмишленици. Да, днес те не са много – посланието на Минчо Минчев е универсално, но тези, които съпреживяват неговото журналистическо творчество не са много – просто защото избраните никога не са много. Но от друга страна – къде са днес милионите читатели на Дума, къде са стотиците хиляди читатели на Труд? Какво прави днес многомилионната аудитория на българските медии? Там цари отчаянието на историческото безвремие, нищожността и убожеството на живота извън Историята, там господстват мерзостта и запустението,

А „Нова Зора“ продължава да излиза! И да се предава от ръка на ръка.

Силата на този вестник е в способността да се бори със забвението. Да дава Надежда от най-истински вид. Надежда без причина и без основание, защото истинската надежда е именно такава, тя е безопорна и е сама на себе си  причина. И още – Вестникът живее със силата на Вярата, която всъщност е твърдата увереност, че отвъд това, което преживяваме, непременно има нещо друго, което няма да бъде толкова омерзително и безсмислено. Истинската вяра е винаги вярата в Ново небе и в Нова земя, вяра в Новата Зора, която е изнесена в заглавието на вестника. Вестникът е силен и със своето упорито свидетелстване за силата на Любовта, при това в нейното най-висше измерение и въплъщение – а това е верността, упоритата вярност в любовта към България като Отечество.

Докато този вестник упорства и докато има хора, които са съпричастни към неговото свидетелстване - може би мракът няма да ни погълне окончателно.