Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 3 (15 януари 2019) ТАЙНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ РУСИЯ И ГЕРМАНИЯ

ТАЙНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ РУСИЯ И ГЕРМАНИЯ

Е-поща Печат PDF

Александър ХалдейВсички водещи политици и политически изследователи са единодушни, че настъпилата 2019 година ще бъде арена на жестока борба за бъдещето на Германия. Защото има достатъчно, уж нeзначителни факти, които говорят, че крен във външната си политика на Германия към Русия е забележим и значим. Илюстрация на това е неспиращата шумотевица около проекта „Северен поток -2”. Стара истина е, че за Великобритания няма по-страшен кошмар от осъществяването на геополитически съюз между Германия и Руската Федерация. Един такъв съюз неминуемо би сложил карай на англосаксонската доминация по планетата и би освободил човечеството от мъртвата хватка на морските разбойници. Тук ни идва на ум едно знаменателно и малко известно изказване на Сталин след края на Втората световна война: "Опитът от последната война, заявява Йосиф Висарионович  показа, че най-много жертви дадоха немския и съветския народ. Показа, че тези два народа имат най-големи възможности за велики дела от световен мащаб».

Да, Сталин е наш съвременник. Според генерал де Гол, Сталин не изчезна в небитието. Той се разтвори в бъдещето !

Това е, може би основанието изследователи, като Жан Териар и Андрей Фурсов, да твърдят, че отговорите на всички въпроси за бъдещето на човечеството могат да бъдат намерени в сталинското време.

Й.Сталин» (Жан Териар - “Сверчеловеческий комунизм” ---http://arcto.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=521).

 

Свеждайки глобалния конфликт между Европа и САЩ до ниво, по-ниско с няколко степени, Германия защити своя проект за постепенното си превръщане в суверенен център на силата и постигна междинна победа над победителя си. Германия не позволява трактовката за газопроводите да се натрапва като политически проблем и настоява за чисто търговската му трактовка. При това дори усилвайки антируската реторика.

По такъв начин между Русия и Германия възникна таен сговор, при който привидно те имитират борба, а по същество си помагат взаимно ни повече, ни по-малко да се освободят от глобалното господство на САЩ или съществено да го ограничат – засега нямат сили за нещо повече. При това нито Русия, нито Германия  си поставят за цел да унищожат САЩ изобщо. Тяхната цел е самите да засилят влиянието си. Това, че САЩ автоматично отслабва по този начин, е страничен ефект, а не цел на цялостната стратегия на тайното взаимодействие.

Германия зае предизвикващата възмущение у руснаци и у немци позиция, подкрепяща откъсването на Украйна от Русия и за участие в нейната окупацията. Защо  го прави? Създава се впечатление, че Германия си има свои интереси относно Украйна и се стреми да я включи в сферата си на влияние. Да, такъв стремеж съществува, но за какво й е това на Германия? Та нали Украйна не е в състояние да стане пазар за реализиране на немска продукция, а и като обект на някакви немски инвестиции също не представлява интерес за Германия. Сиреч, Украйна не е обект на експанзия за немския капитал. Тогава за какво й е на Германия контролът върху пристанището в Мариупол и на правителството в Киев?

Германия се стреми да увеличи точките на влияние върху Русия единствено с цел да запази позициите си по газовия въпрос. Германия се интересува от украинската газова тръба в качеството й на противовес на твърде набиращия сила Газпром. Та нали Русия направи пробив  в Европа – със съгласието на пусналата я Германия – по две важни за САЩ направления – южното на Черно море и северното на Балтика. Там, където беше планирано Русия да бъде отрязана от Европа.

Русия прегърна Европа с две ръце и Европа не само че не се дърпа от тази прегръдка, а дори самата, така да се каже, отваря прозорци и врати  – разбира се, като уж крещи, че е дама, омъжена за САЩ и дори в мислите си не допуска каквито и да било извънбрачни отношения. Важното е тези викове непрекъснато да чува американският й мъж.

Е, той ги чува, като не вярва на нито една дума, обаче не може да направи нищо. Разбира, че го мамят, казва го, но Европа отрича всичко и за доказателство отправя заплашителните си изявления. Като по този начин позволява на Русия да й прави такива подаръци, които превръщат Европа не само в по-богата, но и в по-независима. По никакъв начин Европа не иска да отхвърли подобно предложение, дори с цената на някой кухненски скандал.

Вашингтон, Лондон, Варшава, Киев и Прибалтика прекрасно разбират, че стават свидетели на германски европейски спектакъл, при който въздигналата се благодарение  на руския газ Германия, споразумявайки се с Франция, утре ще предприеме съвсем други разговори и действия. В тази схема всички днешни васали на САЩ в Европа ще загубят в залагането, равнозначно на живот. Германия неведнъж е показвала на поляците, украинците и прибалтийците за какви ги смята. И когато силите й укрепнат, отново ще им го покаже. И тогава тежко им.

Най-страшната причина за негодуване у Полша, Англия и днешна Украйна е тази, че те разбират  – Русия си играе с Германия като с кукла на конци. Влязла в схватка със САЩ и света на политическите й слуги, Русия печели време, понасяйки малки плесници в името на най-главното – приближаването на момента, когато ще вкопчи  зъби в англо-саксонското гърло и ще го разкъса. И най-обидното е, че тези зъби няма да са руски, а ще са немски.

Но у американо-британските лимитрофи * това буди още по-голям страх. Колко безпощадни могат да бъдат немците те помнят с генетичната си памет. Немската овчарка е порода, селекционирана не за лов на вълци, а за охраняване на концлагери. И  един от тях беше построен на полска земя, напълнен включително и с поляци. Когато немците напомнят на поляците, прибалтийците и бандеровците всички онези години, през които те са търпели мизериите им спрямо немския проект, никакви молби за пощада няма да помогнат. Въздигналите се благодарение на руския газ немци просто няма да обърнат никакво внимание на днешните американски помияри. Когато привършат дотациите от ЕС, немците ще заговорят с Полша на друг език.

Трябва да кажем, че немците винаги са се отнасяли с крайно презрение към поляците, което те са го знаели и не са могли да го простят на Германия. Франция пък изобщо смята за варвари всички, живеещи на изток от Аахен, града на границата на Германия с Франция. Ако французите възприемат как да е, макар и с ирония, западните немци, отказвайки им европейска изтънченост, то цяла Източна Европа, като започнем от границата на бившата ГДР, за Франция просто не съществува. Колкото и толерантни да са на думи политиците,  многовековните представи са вкоренени в подсъзнанието им във вид на някакво колективно безсъзнателно и влияят върху решенията, които те вземат.

В този смисъл, Русия и Германия за своеобразни съвременни Монтеки и Капулети на Европа, които денем участват в семейни разпри, а нощем си правят тайни срещи и обмислят съвместното си бъдеще. Това няма да е общо семейство, не, ценностите ще си останат различни, тук ще си „общуват къщите”, по-конкретно – търговските къщи, но този „брак по сметка” ще превъзхожда по здравина много от браковете по любов (бившите „братушки”) или браковете по принуда (неравния брак на Германия и САЩ). Германия и Русия нямат никакви ирационални емоции. Прекалено много дава на всяка от страните техният алианс, за да се откажат от него.

По такъв начин, антируската публична реторика на Германия е отвличаща маневра, целта на която е със 70% да успокои САЩ относно главните им страхове в стил „Скъпи, сега ще ти обясня всичко, не е това, което си мислиш!”, и с 30% да изтъргуват от Русия един независим от нея канал за получаване на същия този руски газ – „Извинявай, но имам още един ухажор”. Като същевременно успокоят Главния Американски Съпруг относно плановете му по отношение на Русия.

Цялото нещастие на Германия е в това, че нейната игра е шита с бели конци и всички я виждат. Това я прави уязвима. И само настоятелността на Русия дава на Германия надежда за получаване на желания европейски статут – заможна и независима гранд-дама, а не американско момиче на повикване.

 

 

Русия ще помогне на Германия да се откупи от американския плен. Докато Русия напира, Германия се държи. И двете страни търпят.

Но газопроводите се строят и  все по-малко време остава да се търпи. След пускането в действие на двата Потока светът ще стане свидетел на съвсем друга ситуация в Европа. Когато вече бившият американски съпруг със своето СПГ** чука на германската врата с молба да го пуснат, а на прага се появява огромен мужик и с руски акцент пита: „Кой е тоя, дето се е довлякъл?”, на което получава отговор: „А, това е бившият ми, не може да се кротне след развода. Не го изритвай на улицата, нека да отиде в кухнята, там ще го нахранят”.

Разбира се, Америка  все още е в състояние да разруши Европейския дом със сила. Но колкото по-късно тя предприеме това, толкова по-скъпо ще ѝ струва и толкова по-малко ще са реалните ѝ шансове да реализира онова,  което каза някога съветникът на Буш-старши на Сергей Курягин, формулирайки повода за ядрена война в Европа. След 30 години няма да има вече какво да се противопостави на стремежа на Китай към Европа при свързващата роля на Русия плюс руския газ.

Възниква огледална ситуация – когато вече не САЩ ще организира провокации на Европа, а Европа ще организира провокации на САЩ, предизвиквайки ги към грубост, след което Европа спокойно може да си „стяга куфарите” и да се отдалечи от структурите на САЩ при всеобща подкрепа от страна на бизнеса и населението. По това време всички необходими приготовления вече ще са приключили. Започнали от газопроводите, нещата ще завършат с разделянето на американските и европейските военни и счетоводно-финансови системи.

Всичко това става възможно само благодарение на Русия. Така Русия ще върне историческия си дълг на САЩ за СССР. Щатите разбират това прекрасно и виждат накъде отиват нещата. И тъй като светът се движи именно в тази посока, то неприязънта на САЩ към Русия ще расте все повече. Но няма какво да се прави. Ще го преживеем някак си. А как да живеят САЩ с такава психотравма е тема, която няма как да бъде решена без добър психолог. В Русия има един такъв – казва се Шойгу. Лекува с „Авангарди” и „Посейдони”. Казват, че помагало. Добре успокоявало. Понякога завинаги – по желание на пациента. Така че експертите са прави, когато казват, че в Европа руският газ няма алтернатива. Наистина няма. Най-важното е да се свикне с тази мисъл и да не се нервничи. Нервните клетки не се възстановяват.

 

Превод от руски:

Надя Попова

Източник: ИА REX

 

*(термин, означаващ съвкупност от държави, образували се след  1917 година на територията, влизаща в състава на Руската империя, а после, в началото на 1990-те – в състава на СССР)

 

**Втечнен шистов газ