Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 46 (11 декември 2018) МЕЖДУ ДВЕ ПОРТИ НА НЕСТАБИЛНОСТТА

МЕЖДУ ДВЕ ПОРТИ НА НЕСТАБИЛНОСТТА

Е-поща Печат PDF

В разгара на руско - украинската криза около Керченския проток и Азовско море, премиерът Бойко Борисов предвидливо се изнесе в Мароко, избягвайки неприятната и опасна необходимост да взема страна. Разбира се, Министерският съвет под неговото ръководство призова двете страни да се въздържат от ескалация на напрежението, да възстановят диалога помежду си, а Русия да освободи задържаните три украински военни кораба и моряците на борда им. Нищо лично, един вид. По-неприятната за киевските политически авантюристи част от истината изрече президентът Румен Радев. В отговор на призивите на Порошенко за намеса на ЕС /с нови санкции срещу Кремъл/, на НАТО /с изпращане на военни кораби в Черно море/ и на САЩ /с разполагане на американска военна база в Украйна/, Радев каза, че Европа не бива да става заложник на вътрешните проблеми на Украйна. Сиреч, не бива да жертва отношенията си с Русия, за да оправи Порошенко своя рухващ рейтинг, въпреки въведеното военно положение. Между впрочем, трима бивши украински президенти – Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко, се обявиха против военното положение, смятайки с основание, че то е предизборен ход на Петро Порошенко. А Германия и Франция се обявиха против въвеждането на нови санкции срещу Русия.

 

На фона на това изтрезняване на Европа от русофобското опиянение, руската компания „Газпром експорт“ обяви, че втората тръба на „Турски поток“ може да мине през България, следвайки почти буквално трасето на проваления с дружните усилия на Вашингтон, Брюксел и правителствата на Орешарски и Борисов проект за газопровода „Южен поток“. Както е известно, след визита на трима американски сенатори, начело с покойния вече Джон Маккейн, правителството на Пламен Орешарски обяви, че преустановява всички дейности по проекта до изчистване на всички разногласия с ЕК, а правителството на Бойко Борисов, според собствените му изявления, спря три руски енергийни проекта: нефтопровода Бургас Александруполис, АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“. С тези си заслуги Борисов се похвали пред представители на Американската търговска камара в България, а Румяна Бъчварова повтори казаното от него като ехо. От  близо две години, след като България беше осъдена да плати стотици милиони евро неустойки на руската страна за АЕЦ „Белене“, правителството се опитва да продаде доставеното оборудване, или да привлече стратегически инвеститор за довършване на атомния проект, но такъв не се явява. Първо, заради мораториума, приет от НС върху изграждането на нови ядрени мощности; второ, заради отказа на българската държава да стане гарант за изкупуването на електроенергията, която ще произвежда Втора атомна.

Но вижте как

виновникът за провала на трите енергийни проекта

и в частност на „Южен поток“ изтълкува в своя полза оповестената от руската страна възможност руски природен газ от „Турски поток“ да преминава през България за Сърбия и Южна Европа. Според Борисов, това доказвало колко прозорливо е постъпил, лансирайки газовите връзки с Турция, Гърция и Румъния. На България оставало само да построи още към 400 км. тръбопроводна инфраструктура, за да стане факт газовият хъб „Балкан“. Кеф ти руски, кеф ти азерски, узбекски, или ирански природен газ, кеф ти втечнен катарски природен газ от терминала в Александруполис!.. И, както се пееше в една песничка на Окуджава: „мы за ценой не постоим“. Сиреч, за цената няма да се пазарим. Но в живота всичко си има цена. Затова енергийният министър Теменужка Петкова уверява, че ще преговаряме отново с руснаците и за цената на синьото гориво, и за ангажирания от тях капацитет на тръбите на българска територия. Само че сметките на нашите управляващи, както винаги, са направени без кръчмаря, който в случая е „приятелят Тайпи“. Защото доколкото ни е известно, Турция иска да препродава руския газ, а не само да получава транзитни такси! Поради което газта, която евентуално ще тече по тръбите на българска територия ще струва по-скъпо, отколкото ако беше доставяна директно до нас по дъното на Черно море. Добавете и изгубеното време.

 

Теменужка Петков


Впрочем, „патриотите“ от НФСБ не подкрепиха промените в енергийната стратегия на България, които правителството предложи за одобрение от НС. Понеже, както каза Валери Симеонов, нямало разчети, които да показват, че България ще печели от транзита на руски газ, който ще достига до нас по втората тръба на „Турски поток“. „Фалшивият в едно е фалшив във всичко!“, гласи една римска поговорка. Същото важи и за проваления в едно политик. Човекът, който „успешно“ настрои срещу себе си, НФСБ, ОП и правителството на Бойко Борисов хиляди протестиращи, в това число майки на деца с увреждания, и който свали подкрепата и за ГЕРБ, се зае да вредителства в парламента. Имайки в „актива“ си и заслугата за провала на проекта за нефтопровода „Бургас Александруполис“, Симеонов се е загрижил за интересите на Порошенко, повече от самия него. Понеже продължението на „Турски поток“ през България ще направи възможно пълното преустановяване на газоподаването от Русия към Европа през Украйна. Следователно, ще ореже и възможността Киев да шантажира Москва, както „Северен поток“ 1 и 2 лишиха русофобите във Варшава от подобна възможност. Остана им само да искат разполагането на американски военни бази и войски на полска територия.

Както и да е.

И без петел се съмва.

Промените в енергийната стратегия бяха подкрепени от ГЕРБ, БСП и ДПС, а ОП отново се изпокараха на тема русофили и русофоби. „С такива коалиционни партньори Борисов не се нуждае от опозиция“, каза Рамадан Аталай. Което е право, право е.

Единственият начин премиерът да се дистанцира от глупостите на своя бивш вицепремиер е да стои в чужбина, колкото може по-далеч от гнездото на осите наречени  „патриоти“. Разбира се, ползата от задграничните му турнета е колкото от пръч мляко. Инвестициите, които щяха да потекат като от рог на изобилието от Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет, си остават мираж и предизборна пушилка. Същия ефект ще има и визитата на Борисов в Мароко, осъществена този път без Дядо Цар, но с неизменния журналистически шлейф от присъдружни медийни чучулиги. Борисов се похвали, че бил изнесъл лекция или не точно лекция пред академичната общност в Мароко, която лекция била похвалена от неговите колеги. И намери, че Мароко и България си приличат по това, че са входни врати: Мароко – за Африка; България – за Европа. Подписани били редица споразумения между двете страни, решено било да се сформира смесена комисия за икономическо, военно и в сферата на сигурността сътрудничество. Особено впечатляващо беше твърдението на Борисов, че мароканските военни и полицаи носят български бронежилетки. У нас на колко ли полицаи се пада по една бронежилетка? Освен това сме изнасяли за Мароко и пшеница. А какво внасяме от там? Арганово масло.

Както е тръгнало, скоро Мароко може да ни изнася и мигранти от Африка, 40 милиона от които били готови да потеглят към Европа, според мароканския колега на Борисов. Ето защо Борисов се е заел да ходатайства пред ЕС да инвестира в икономиките на страните от Африка, където има бум на раждаемостта. След като „уреди“ с европейски пари „приятеля Тайпи“, защо да не уреди и африканските диктатори и крале?

„Барутното буре на Европа“, сиреч Балканите, не можа да съсипе Стария континент, но "вратата към Европа“, сиреч България, може и да успее. Въпреки Великата българска ограда на Валери Симеонов.

През 80-те години на миналия век децата в България се забавляваха с приключенията на една маймуна, кръстена доста непредпазливо Тошко Африкански. Днес вече зрели хора, те се забавляват с дипломатическите лакърдии и „успехи“ на Екатерина Захариева и нейния началник Бойко Борисов Африкански. Покрай техните екскурзии се „понахранват“ и доста медийни трубадури на властта, начело с Илиана Беновска. Гюрултията им е голяма, а файдата – никаква. Хвалбите им към Борисов вече не носят дивиденти нито на него, нито на съответните медии. Защото маймуната, която караха да играе на „не знам, не чух, не видях“, вече отвори очи. И видя, че не само царят е гол, а и поданиците му са одрипавели и обосели.

Дали им е омръзнало да живеят в най-бедната и корумпирана държава в Европа? Това ще видим на следващите парламентарни и европейски избори. Не е изключено първите да бъдат извънредни, защото държавата отдавна се е „счупила“ и хаосът е ежедневие, въпреки мантрите за стабилност.