Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

МОМИНО

Е-поща Печат PDF

Бяга момата! Бяга да скрие сърцето си.

Но подир нея препуска на кон ятаганът.

Черният хълм от коси непомилвани свети.

Бие ранена кръвта - до девето коляно.

Спира най-старият, вдига над болката лоб:

“Връщане няма! Старото - как да го помним!

Тук се покръстихме, тук вече имаме гроб.

Къщи ще вдигаме. Село ще бъде… Момино!”

Камък и сълзи. Чардаци - от горни по-горни.

Слепи огради - змия да не може да мине.

Само слънцето слиза свободно в дворовете,

само вятърът волно разрошва градините.

Люляков цвят от кьошетата тъмни извира.

Цвилят в оборите буйни коне - неседлани.

Песента лека-полека пак сила набира,

лудо играят ръце в одаи и в дюкяни.

Моминска шарка - по пъстротъкани сукмани.

Моминска стъпка хорото по момински люшка.

Момински знак по звънци и по гривни ковани.

Момински пряпорец. Моминска сабя и пушка.