Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 44 (27 ноември 2018) СЛЕД ОСТАВКАТА НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ?

СЛЕД ОСТАВКАТА НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ?

Е-поща Печат PDF

Ето че към многобройните си „успехи“ премиерът Бойко Борисов прибави още един: отстраняването на вицепремиера Валери Симеонов, заради когото цял месец по улици и площади кънтяха викове „Оставка!“. Само ден преди Симеонов да капитулира пред „една шепа кресливи жени“, премиерът Борисов уверяваше от екрана на Би Ти Ви, че въпросът за оставката на вицепремиера не стои на дневен ред.

Какво се промени, та управляващите решиха обратното, без да ги е страх, че това ще „счупи цялата конструкция“ и страната ще изпадне в нестабилност и хаос? И, как така заинатилият се патриот „размисли“ и реши „доброволно“ да си подаде оставката, знаейки, че това щеше да се изтълкува като признание за вина? При това, да го направи след заседанието на същия коалиционен съвет, който го беше принудил да се извини на всички, почувствали се засегнати и обидени от думите му по адрес на протестиращите майки на деца с увреждания?

 

 

Самият Симеонов обясни оставката си с желанието да не тежи като воденичен камък на правителството и с водената срещу него медийна атака. Вместо за грешки, на импровизираната пресконференция в МС той говори за „успехите“ в работата си като вицепремиер. И между по-забележителните изтъкна: издигането на Великата българска ограда убеждаването на ЮНЕСКО да одобри застрояването на Пирин над Банско; сформирането на комисия за развитието на националния парк Витоша; „обезшумяването“ на заведенията в черноморските ни курорти и спасяването на едрия бизнес от задължението да назначава на работа хора с увреждания. Толкова успехи, а подава оставка! Няма добро не наказано…

Не можем, все пак, да се отървем от съмненията, че зад цялата тази метаморфоза на вицепремиера и лидер на НФСБ стои едно западно посолство в София, което се намира на улица „Козяк планина“. Мнението, което архитект Богданов изрази в предаването на Стефан Солаков по телевизия СКАТ на 18 ноември, че Валери Симеонов бил жертва на българо руската дружба, е продукт на развинтена русофобия, а не на безпристрастен анализ на фактите. Известно е, че Симеонов е русофоб и украйнофил, но едва ли Кремъл ще си прави труда да го компрометира. Нали не Путин го накара да избълва онази злобна тирада срещу майките на деца с увреждания, която ги изведе на улицата и само приемането на неговата оставка от НС може да ги върне вкъщи?

Набива се в очи и фактът, че лидерката на френския Национален фронт, Марин Льо Пен, която пристигна у нас късно вечерта на 15 ноември, за да участва във форума под надслов „Движение за Европа на нациите и свободата – нов модел за европейски граждани“, дойде по покана на Веселин Марешки, а не на Обединените патриоти (ОП) или на някоя от партиите в малката коалиция. Тоест, никоя от съставляващите ОП партии не се припознава за сестринска от френския Национален фронт, или сродните му партии в Европа. Това обяснява защо Волен Сидеров се е съортачил с Николай Бареков, надявайки се той да го запознае с европейските консерватори.

Така или иначе, обединените, но изпокарани патриоти, загубиха единия от своите вицепремиери в кабинета „Борисов-3“. Каракачанов също е под удар, но засега само Марешки и Сидеров настояват и той да си ходи от кабинета. Волен Сидеров дори предлага да няма трети и четвърти вицепремиер от ОП, или ако има, те да бъдат технократи, а не политици. Погледнато по-нашироко, кабинетът няма нужда и от вицепремиер като Екатерина Захариева, но нейсе. Сидеров намеква, че от коалиционния съвет трябва да признаят, че е бил прав, когато заради репликата срещу майките поиска оставката на Симеонов. Ако го били послушали, нямало да се изгуби един месец, преминал в протести и скандирания срещу цялото правителство.

Естествено, никой от забъркалите поредната каша няма да се признае за виновен, така че патриотът Симеонов ще изпие сам горчивата чаша. „Падналият няма приятели“, гласи една турска народна поговорка. Валери Симеонов не само падна, ами падането му беше посрещнато с бурни хора и ръченици. Колко малко му трябвало на народа, за да заиграе от радост! Какви ли хора и ръченици ще се извият при падането на цялото правителство на Борисов? Тогава сигурно ще хвърчат и линейки заради хората с по-слаби сърца. А денят на герберския Страшен съд наближава. Кой друг ще плаче за управлението на Борисов, освен ордата от „калинки“ и присъединилите се към отбора „политически номади“, като Тома Биков и Спас Гърневски, които треперят за своите най-често незаслужени бонуси? Според разказвания в руската преса анекдот за Елцин и Кучма, двамата летели в един самолет и се питали къде ще плачат най-много, ако самолетът им се разбие. „Най-много ще плачат белорусите, казал Кучма, защото не взехме със себе си техния Лукашенко“.

Що се отнася до Валери Симеонов, „траурът“ за него ще започне едва когато НС одобри оставката му и той бъде заменен с някой още по-безпардонен „патриот“ или „гербер“. Народът отпразнува своята победа, но тя още не е окончателна. Любомир Левчев разказва, преди време как след свалянето на Тодор Живков посетил Петър Младенов и той го попитал как е озаглавил новата си книга. Левчев отговорил: „Ти си следващият!“ Пророчески думи, които се сбъднаха..Романът излезе от печат през 2001 г., а Петър Младенов беше принуден да подаде оставка от поста председател президент десет години по-рано. Свали го един запис, на който се чуваше да казва: „По-добре танковете да дойдат“.

Днес си отива един „фейк патриот“, но като се има предвид резервната скамейка на управляващите, нищо чудно от там Борисов да извади на терена още по-голям „фейк“. Когото и да насади в този полог, топлен повече от година от Валери Симеонов, ясно е, че от запъртъци читаво пиле не може да се излюпи. Доброто на цялата тази галиматия е, че приказката за „стабилното“ и „успешно“ управление приключи. Само дебилите не са проумели, че царят е гол. Ерго, чакат ни нови скандали, сърдити и предсрочни избори. А Борисов изглежда уморен и отегчен от играта на премиер. И осъзнава, че и да иска, няма да го оставят да довърши мандата. Така че към своите „успехи“ още от сега може да предвиди третото „хвърляне на пешкира“, оправдавано със загубата на обществено доверие. А наследството от кабинета „Борисов-3“ не е за завиждане. Проектът АЕЦ „Белене“ си остава „гьол“, понеже никой стратегически инвеститор няма да си хвърли парите за нещо, което винаги може да бъде спряно с едно обаждане от американското посолство или Държавния департамент на САЩ. Газовият хъб „Балкан“ съществува само във фантазиите на нашия премиер. Армията ни ще кара още със старите съветски самолети, а България и без да харчи за скъпи „хвърчила“, ще си остане най-бедната страна: не в ЕС, а в Европа като цяло. С пъти по-ниски доходи от Румъния, Северна Македония, Албания, Сърбия и Черна гора. За Косово не сме сигурни – там всичко зависи от трафика на цигари и наркотици.

След като и в „оптимистичния“ доклад на ЕК за нашия напредък се говори за корупция по високите етажи на властта, на местно равнище и дори по границата, и Шенген, и Еврозоната ще ги гледаме през крив макарон, въпреки уверенията ни в обратното на Борисов. А преди три четири години оставаше само една стена да се баданоса, за да се шмугнем в Шенген. Това го твърдеше същият Борисов, който хокаше делегатите на конгреса на ЕНП в Хелзинки, че ЕК проявявала двойни стандарти спрямо нас и румънците.

За отровената медийна среда у нас да не говорим. Дори „присъдружната“ на властта Илиана Беновска не успя да зададе въпрос на Валери Симеонов след като той завърши своето прощално конско и пое по стълбите нагоре в МС. При това стечение на обстоятелствата, почти като проява на черен хумор звучи уверението на социалиста Тимерманс, че мониторингът на България може да падне до 31 октомври 2019 г., ако страната продължава да се развива в същия дух. Веднага се сещаме за карикатурата на Илия Бешков, на която лисица върви след коча с надеждата да падне някоя от топките, които се люлеят между задните му крака.

Осъзнал безнадеждността на своето и на властта положение, Борисов реши да се отзове на поканата за среща с президента Радев. Дори каза, че щял да му изложи управленската си програма и да го информира за доклада на ЕК. Обаче началникът на кабинета на президента Иво Христов постави тази среща под съмнение, като заяви, че поканата не означава, че Борисов и Радев ще се видят. Но ако все пак Борисов отиде при президента, как ще обясни днешното вдигане на данъците и таксите, което не фигурира в четири годишната управленска програма на коалицията ГЕРБ-ОП? А и, както пише Маркс в „Критика на Готската програма“: „Всяка стъпка на действителното движение е по-важна от една дузина програми“.

Като бивш ревностен член на партията държава БКП, отказал да се департизира и напуснал МВР, „докторът по психология“ би трябвало да е чел и класиците, а не само индиански романи като „Винету“. Време е вече да зареже и професионалния футбол, за да подготви своите мемоари. Защото, както са казали древните римляни, „Verba volant, scripta manet“ („Думите отлитат, написаното остава“). В противен случай идните поколения ще съдят за неговото управление по карикатурите на Христо Комарницки.