Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 43 (20 ноември 2018) БИЯТ КАМБАНИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ВОЙНА

БИЯТ КАМБАНИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Америка не може да реши проблемите си без военен конфликт, очаквам го до 7 години.


У нас на 10 ноември беше извършен вътрешнопартиен преврат, който доведе до трета национална катастрофа.

 

- Доц. Вацев, политиката у нас винаги е била своеобразна проекция на случващото се с великите сили и отношенията между тях. Какъв е вашият анализ за резултатите от междинните избори в САЩ, победата на демократите в Камарата на представителите и как това ще се отрази на България?

- Това е главният въпрос не само на днешния ден. Според водещи американски специалисти и европейски анализатори събитията в САЩ в момента са ключови. Те са по значение съпоставими, както с Гражданската война през ХIХ век, така с Великата депресия 1929-1933 година на миналия век, така и с победата във Втората световна война. Американският индустриален капитал се опитва да вземе реванш срещу глобалния финансов капитал. Лидер на американския индустриален капитал, който живее все по-трудно, разбира се, и е ужасно разтревожен, е президентът Тръмп. И изборите със своите резултати показват, че индустриалният капитал губи контрола върху палатата на представителите. Изпуска контрола върху финансовата дейност и губи цялата законодателна инициатива.

- Но президентът Доналд Тръмп определи резултатите като голям успех и заяви, че е щастлив от тях.

- Американската традиция го задължава да се държи точно така - прието е колкото по-жестоко те наритат, толкова по-лъчезарно да се усмихваш. Това, което става в САЩ, има значение не само за България, но за целия ЕС, и за глобалния процес в целия свят. Американският държавен дълг е неизплатим. Американските проблеми са проблеми между глобализирания финансов капитал и кризисния американски индустриализъм. В момента битката е, както всички знаят, Китай да бъде добър да върне американската индустрия или поне част от нея. Лично аз много бих искал това да стане и съвсем не виждам как може да стане. Ако американският капитал предпочете да се върне на американска територия, това означава да наруши собствената си логика - т.е. капиталът да започне да се инвестира там, където печалбите са по-малки. Историята не познава такива обрати. Америка не може да реши проблемите си без военен конфликт. Но за нас е изключително важно къде ще бъде той. Ако се укрепи представителството на индустриалния капитал, то сблъсъкът ще бъде главно с Китай и можем да очакваме въоръжен конфликт в онази част на света. Ако демократите успеят да си върнат контрола, както стана в долната палата, това означава, че конфликтът ще бъде или вътре или съвсем близко до Европа - в Кавказ, и с по-малка вероятност Близкия Изток. В Европа той може да стане или в Прибалтика, някъде там около Калининград, или да кажем в нашата част на света, което, според мене, е ужасно.

 

Доц. Валентин Вацев

 

Но не случайно от балканските страни се очаква да поемат нови военни ангажименти по линия на НАТО и не случайно вече се реализира старият проект АлМаБул - Албания, Македония и България, подготвени да се ангажират и участват в съюз, който има за цел да спре руското проникване на Балканите в условия, когато НАТО вече не може да разчита на Турция. Защото Турция е Ердоган, който купува руски ракети. Тоест, ако победят демократите, нас ни очаква тревожна петилетка.

- Прогнозата Ви е достатъчно страшна. Кога във времето виждате подобен военен конфликт?

- Не, не е страшна. Аз не очаквам термоядрена война, както обичат да говорят някои алармисти. Това няма смисъл да се прави. Камбаните на икономическата война вече бият, тя е реалност. И в рамките на 5-6 до 7 години очаквам реална война с употреба на конвенционални оръжия. Локални въоръжени конфликти с висока степен на интензивност. И за нас разликата е огромна дали те ще бъдат близо - над нас или под нас, или далеч от ЕС, някъде в другото полукълбо. Нали помните, че колкото пъти е имало големи световни въоръжени конфликти, България си е патила.

- И винаги е била на грешната страна.

- Не само. Историята така разпределя шансовете, че България винаги, желаейки или не, получава слаби шансове. Този път, разбира се, може да се мисли по-трезво. Но аз пък не знам българската политическа класа да мисли трезво.

- Нека се върнем към представянето на демократите - за първи път от 2008 г. имат победа. Какъв знак е това?

- По традиция, когато демократите контролират американската външна политика, обичат да правят всякакви геополитически експерименти на Балканите. Рисуват се нови граници, създават се нови държави - не случайно в Прищина има бронзова статуя в цял ръст на президента Клинтън. Правят се "хуманитарни бомбардировки", по израза на г-жа Мадлин Олбрайт, над съседна Югославия и какво ли не. А, ако може и да се навреди на Русия, значи това е допълнителен бонус към ситуацията. Докато републиканците по принцип никога не са се интересували от това какво точно става на Балканите. Техният традиционен интерес доскоро беше към Близкия Изток, сега той се ограничава до Израел само, насочва се към Иран. За нас това, съгласете се, има значение.

- Веднага, след като стана ясно надмощието на демократите в камарата на представителите, се заговори за импийчмънт на президента Тръмп. Реално ли е това?

- Още в нощта на изборите, когато избраха Тръмп за президент, някъде в 3 часа през нощта, авторът на речите на Обама - сценаристът Аарон Соркин, написа открито писмо до жена си и дъщерите си, което бе веднага публикувано, нищо че те спяха. На другия ден стана ясно: ние ще правим импийчмънт на Тръмп всяка седмица. Идеята е стара, съществува откакто е избран. И досега не забелязвам да са му накривили нито шапката, която не съм виждал, нито прическата. Аз не вярвам в импийчмънта. Това е физически невъзможно. Ако започне да се прави, е много трудно да се завърши. В момента Тръмп има своите реални текущи грижи - загубата на контрола върху финансовата комисия в долната палата и върху процесите в общата законодателна инициатива.

Демократите в момента трябва да празнуват. В Кремъл вероятно са овесили носове. В Брюксел, както винаги, са объркани и не знаят какво точно следва от всичко това. Българските клиентелисти, които и досега са на власт, сигурно вече са с повишено настроение. Ще чакаме развитие. Все пак победата на демократите не е очевидна, не е бърза и не е сигурна. Съществува и още един проблем. Има две възможности за решаването на украинския проблем, който е единственият голям и истински проблем за Русия. Ако на власт са републиканците, тоест - Тръмп може да действа неограничено, той ще продължи да третира Украйна като куфар без дръжка, който не можем да хвърлим, но и не знаем как да носим. Ако демократите получат някаква инициатива в тази област, а те вече я имат, те няма да позволят на републиканската администрация да ограничава финансирането на режима в Киев. И Украйна ще се превърне отново в много гореща зона, а тя е на един хвърлей място.

Но все пак републиканците имат още няколко неупотребени шанса.

- Кои са те?

- Икономическото развитие, новата доктрина за отношения с ЕС и нови културни отношения с Русия. И компромис с Китай, което разбира се, е прекалено хубаво, за да го повярвам директно, но на теория е възможно. Русия е заинтересована от градивни отношения с Вашингтон. Тя има твърде много вътрешни проблеми, за да си усложнява живота и с конфронтация с Америка. Путин каза това в почти прав текст. Така че все още има, надявам се, светли дни.

- Да разбирам ли, че за Вас ситуацията в момента в САЩ не е патова, каквито коментари вече се чуха?

- Не, не, изобщо не е патова. Американската политическа система просто не предвижда патова ситуация. Когато парите в бюджета за държавното чиновничество започнат да не достигат, например, те се събират двупартийно и намират решение. В американската политическа система винаги има плюс още една възможност. Лошото е, че тя понякога е военната. Базира се на идеята, че всеки американски президент има право на една малка победоносна война. Те се шегуват с това, но всъщност го приемат съвсем на сериозно. Нещо, от което в Европа се отучиха много отдавна, защото платиха много скъпа цена. Докато англо-саксонският свят от всички големи войни през миналите столетия е излизал с икономически изгоди и с нараснало самочувствие. За тях е нормално да гледат на войната като на една възможност, а не като на апокалипсис.

- На 10 ноември се навършват 29 години от промените в България. Какво спечелихме и какво загубихме от така наречения преход?

- Загубихме почти всичко. Но е хубаво, че загубихме и илюзиите си. Така че в най-голямото зло можем да открием малко добро.

Винаги съм настоявал обаче думата "преход" да се остави за лицемери, спекуланти и безотговорни дърдорковци.

- Защо?

- В България беше извършен вътрешнопартиен преврат, който доведе до трета национална катастрофа. Който иска нека го нарича преход, но това е нещо като преход между живота и смъртта. Затова думата "преход" трябва да се остави за хора с нечиста съвест или с къса памет. Тези, които измислиха нещото, наречено от самите тях преход, се опитаха да го осребрят и да го сложат в чековите си книжки. Което също не се получи. Според мен никой не може да бъде исторически доволен от тези събития. Силите, които извършиха нещото, което и вие нарекохте преход, са най-хищната част на българската държавно-партийна комунистическа номенклатура в съюз с най-авантюристичната и безотговорна част на българските тайни служби, с мощната подкрепа на съветските тайни служби и на съветската дипломация. Така че положението беше неспасяемо. Тодор Живков много добре разбра това в един момент. Тези сили обаче не победиха. Основният тактически замисъл беше двоен - първо, да станем собственици, и второ, да станем класа. Собственици станаха, но когато станеш собственик по този начин завършваш, много символично казано, като Ветко Арабаджиев на Ривиерата. Това е символът на българския собственик. А класа изобщо не станаха, защото класа просто не се става по този начин. Те станаха специалисти по носенето на куфарите на великите сили.

- Мит ли са червените куфарчета?

- Идеята за тях е някаква глупотевина по решение на тогавашното партийно ръководство - определен брой другари си дадоха по малко пари, за да завъртят бизнес. Нищо такова не стана, но пък тръгна слухът за червените куфарчета. А големите средства, те се поделяха не вътре в партийното ръководство, а зад гърба му от други, специално избрани хора. И спрямо този процес партията по-скоро беше досадна пречка. Истинският бандитизъм не беше в подялбата на ресурсите. А в целенасоченото и договореното разрушаване на пазарите, източването на капиталите на държавата, престъпната игра с цените, при това няколко пъти, които рязко свалиха покупателната способност. Помня, че тогава колоритният български политик Александър Йорданов се възхищаваше как внезапно са се напълнили магазините. Естествено, че ще се напълнят като е ударена покупателната способност.

Истинската престъпност бе, когато под формата на приватизация - аз съм за нея, тя е добро нещо, но под формата на приватизация целенасочено и съзнателно се извърши деиндустриализация с цел да се получат геополитически и финансови изгоди. Това беше ужасното.

 

Екатерина НИКОЛОВА