Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 37 (9 октомври 2018) Македония: ПРОВАЛЪТ ДЕБНЕ!

Македония: ПРОВАЛЪТ ДЕБНЕ!

Е-поща Печат PDF

Гръцко македонският спор за името на републиката на Вардара датира от обявяването на независимостта на Македония през 1992 година. Тя беше последната югорепублика, която се обяви за самостоятелна държава, при това без да води война със сърбите. И, докато беше съюзна република в състава на СФРЮ, името Република Македония изобщо не дразнеше гърците. Очевидно, защото в лицето на СФРЮ те виждаха усмирителна риза срещу македонизма, или срещу възможността македонците от двете страни на гръцко македонската граница да припознаят своя български произход.

Трябва да признаем, че и властите в Скопие помогнаха за раздухването на гръцките страхове, опитвайки се с кражба на чужда история и монументални паметници на Филип Втори и Александър Велики да убедят населението, че е наследник на древната Македония. Гръцките претенции към името на ново обявилата независимост Република Македония, обосновавани с тезата, че тя ще претендира за гръцки територии и население също издишат откъм логика. Защото държавата на Филип и Александър Македонски не е била република, а царство. Пренебрегвайки този аргумент, вместо да защитят правото на народа край Вардара да нарича своята държава, както векове наред се е наричала географската област, върху която тя е построена, българските власти се заеха да посредничат за разрешаването на спора в интерес на Гърция.

Какви пет лева ?

Дори изтъкваха като една от задачите на българското председателство на Съвета на ЕС уреждането на гръцко македонския спор, за да бъдат премахнати всички препятствия пред влизането на Македония в НАТО и ЕС. Нещо повече, пиарите на ГЕРБ дори внушаваха, че успешното разрешаване на този въпрос струва повече от Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония от август 2018 г.. Акт, който в основната си част повтаря Декларацията за добросъседство, подписана между правителствата на Иван Костов и Любчо Георгиевски. За съжаление, или за радост, събитията последвали гръцко- македонската среща край Преспанското езеро, потвърдиха опасенията на трезвите анализатори, че е прекалено рано да се оповестява триумфът на евроатлантизма в Западните Балкани и смъртта на македонизма в Северна Македония. Защото нито в Гърция, нито в Македония не беше приета еднозначно идеята за размяната на името срещу евроатлантическата интеграция на републиката край Вардара.


В България тя бе посрещнат хладно и управляващите в София изпаднаха в глупавото положение да одобряват нещо, което месеци преди това бяха обявили за не приемлива. Как стана така, че за външния министър Екатерина Захариева името Северна Македония изведнъж стана нещо добро? И то, при положение, че съдържа вероятността от Скопие, което  да предявяват претенции към Пиринска Македония, която също е „северна“, погледната откъм Гърция? Да се разчита на добрата воля на управляващите в Скопие е проява на въпиюща политическа наивност: днес премиер е Зоран Заев, утре може да дойде някой върл македонист, който да развали идилията. Референдумът от неделя, 30.09.2018 г., представящ смяната на държавното име като средство за приемане на страната в НАТО и ЕС, е най-доброто доказателство за дилетантщината в българската външна политика. И дори в политиката на НАТО и ЕС. Защото нито в София, нито в Брюксел взеха насериозно призива на македонския президент Георге Иванов за бойкот на референдума, който той отправи от трибуната на ООН. Да не забравяме, че когато месеци по-рано Иванов пристигна в София, премиерът Борисов отказа да се срещне с него и той се видя единствено с президента Радев. Затова опитите и на правителството в София, и на бюрократите в Брюксел да представят резултатите от референдума в Македония като евроатлантически избор са и смешни, и жалки. Какъв избор, когато от 1806336 вписани гласоподаватели, до урните отидоха само 36,94% или 666734 души. От които 91,46% или 609813 гласуваха „за“, а 5,65% или 37700 казаха „не“ на смяната на държавното име. Референдума бойкотираха цели 1,2 млн.души. Какъв евроатлантически избор, какви пет лева?! Нашето МВнР, вместо да си посипе главата с пепел, съветва македонския политически елит да се държи отговорно и да не губи историческото време на народа си. Пред кого е отговорен този елит? Пред НАТО и ЕС, пред Атина и София, или пред собствения си народ? Че нали елитът, на която и да било страна, е отговорен първо пред собствените си граждани, а след това пред едни, които му говорят за „евроатлантически ценности“! Въпреки всичко, Зоран Заев ще внесе в парламента предложението за промяна на името на държавата и ако то не намери нужната подкрепа, Македония ще отиде на предсрочни парламентарни избори. Изходът от тях е трудно да се предвиди отсега. При всички положения евроатлантическата интеграция ще се забави. А ако гръцкият парламент не ратифицира Договора с Македония, цялата олелия около смяната на името й ще стане безпредметна. Тоест, един от „успехите“ на Бойко Борисов в сферата на външната политика и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани ще се превърне в най-големия му провал. Политиката, особено външната, не е място за обучаване на дилетанти!

Провал дебне, а спасение няма

Но Македония е само единият от признаците за провала на кабинета Борисов с неговата любима дъвка, - „успешното“ европредседателство. Провал дебне по целите Западни Балкани. Косово и Сърбия са пред военен конфликт, като сръбският президент Вучич приведе армията в повишена готовност. И в момент, когато войната чука на вратата, българското МО тепърва ще оценява офертите за доставка на изтребители за нашите ВВС, предложени от САЩ (за нови F-16 и F-18), Швеция (нови „Грипен“) и Италия (втора ръка „Юрофайтър“). Сред офертите не фигурира F-35, което не е чак толкова лошо. Първо, защото един брой от тях струва 80 млн. долара; второ, защото два вече паднаха при учебни полети над Южна Каролина. Но и да не бяха паднали, със заделените от правителството в София 1,2 млрд. лв. можем да си купим по-малко от осем. А въоръжение, а обучение на пилоти и технически състав? Ясно е като бял ден, че правителството ще „избере“ по-евтините F-16, макар че ако питате вицепремиера Симеонов, това са ненужни и скъпи играчки. Поради което е по-добре парите да отидат за строителство на нови ски писти и лифтове, а от враговете Бог ще ни пази..

Може и да е прав, защото войска и въоръжение трябват на държави, не на територии, превърнати в дестинации за алкохолен и секс туризъм! Остава и Република Северна Македония да ни обяви война за национално обединение с Пиринска Македония. Все ще се намери някой, да посрещне македонската войска цветя на „Орлов мост“. Дотогава Бойко Борисов ще прави „реформи“, ще сменя министри и депутати на ГЕРБ, които ще изпраща за посланици в екзотични страни. Или, както направи с Ивайло Московски, за служители в Черноморската банка. И, разбира се, ще бди за неприкосновеността на журналистите от „присъдружните“ му медии. Поради което от Ню Йорк разпореди на МВР да се заеме с „нападението“ над репортера от „Господари на ефира“ Димитър Върбанов. След като стана ясно, че това е било нескопосана театрална постановка, журналистът беше уволнен от предаването и изпратен със златен скункс. Прокуратурата подхвана измамника за лъже свидетестване, но не пипна фирмата от Велико Търново, която държи на склад 15 тона храни с изтекъл срок на годност, и след съответното пре етикиране ги предлага на магазини, училища и детски градини в областта. Затова не е случаен фактът, че по обществено доверие Прокуратурата е на предпоследно място, преди парламента. Рейтингът на премиера Борисов и неговото правителство също не е за завиждане.

Обаче, вулканът на негодуванието клокочи и някак не ни се вярва това правителство да доизкара мандата си. Затова го съветваме да внимава с препоръките към Северна Македония. Но, както се казва в една поговорка, по-възрастните обичат да дават добри съвети, когато не са в състояние да дават добри примери. Понеже тя се среща и във варианта „лоши примери“, ще кажем, че днешната българска власт все още може да прави лошавини. Спре ли да ги върши, все едно че е умряла..