Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 35 (25 септември 2018) ЗА СВЕТОВНОТО ЗАДКУЛИСИЕ И РАЗЧЛЕНЯВАНЕТО НА РУСИЯ

ЗА СВЕТОВНОТО ЗАДКУЛИСИЕ И РАЗЧЛЕНЯВАНЕТО НА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Ще установим веднага, че подготвяното от международното задкулисие разчленяване на Русия няма ни най-малки основания, никакви духовни или реално-политически съображения, освен революционна демагогия, нелеп страх пред единна Русия и стара вражда към руската монархия и към Източното Православие. Ние знаем, че западните народи не разбират и не търпят руското своеобразие. Те проверяват здравината на  единната руска държава за собствените си търговски, езикови и завоевателни цели. Те възнамеряват да разделят единния ни «венец» на части, да ги счупят поотделно и да разпалят с тях угасналия огън на своята цивилизация. Необходимо им е да разчленят Русия, да я изравнят със запада и така да я погубят: план на ненавист и властолюбие…

Иван Илин

И когато след падането на болшевиките световната пропаганда хвърли в руския хаос лозунга „Народи на бивша Русия, разделяйте се!“, ще се открият две възможности: или в Русия ще се появи руска национална диктатура, която ще вземе здраво в свои ръце „браздите на управлението“, ще угаси този погрешен лозунг и ще поведе Русия към единство, пресичайки всички и всякакви сепаратистки движения в страната; или пък такава диктатура няма да се създаде и в страната ще започне невъобразим хаос в придвижвания, връщания, отмъщения, погроми, безредие на транспорта, безработица, глад, студ и безвластие…

Не е умно това. Не е далновидно. Бързо в ненавистта си и безнадеждно във времето. Русия не е човешка прах и не е хаос. Тя е преди всичко велик народ, който не е пропилял силите си и не се отчаял в своето призвание. Този народ се е нагладувал по свободния ред, по мирния труд, по собствеността си и по националната си култура. Не го погребвайте преждевременно!

Ще настъпи историческият час, той ще въстане от мнимия си гроб и ще поиска правата си обратно!

 

Из книгата „Нашите задачи”