Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 34 (18 септември 2018) КОАЛИЦИЯ ЗА СПАСЕНИЕ НА „ОСТАВАЩИТЕ“…

КОАЛИЦИЯ ЗА СПАСЕНИЕ НА „ОСТАВАЩИТЕ“…

Е-поща Печат PDF

След катастрофата на пътя убиец край Своге и дни преди националния празник, Денят на Съединението, в управляващата народно патриотична коалиция се разрази такава буря, че министърът на отбраната отиде на председателски съвет, надянал синя каска на главата. И всичко това заради поисканите от премиера Бойко Борисов оставки на трима министри от квотата на ГЕРБ: министърът на регионалното развитие Николай Нанков, министърът на вътрешните работи Валентин Радев и министърът на транспорта Ивайло Московски.


Последните двама отдавна са си заработили изпъждането в очите на обществеността. Радев, заради масовото убийство в Нови Искър и бягството на затворници от Централния Софийски затвор, завършило със стрелба и два трупа в центъра на Ботевград. Московски, заради корупцията при раздаването на шофьорски книжки и лицензи за международни превози на транспортни фирми, заради концесията на летище София и трагичното състояние на БДЖ. Но, не е луд този, който изяжда два зелника. На човека, който не може да управлява и каруца, Борисов повери транспорта на България в три последователни управленски мандата. А Валентин Радев удари дъното на безсрамието, след като с едно безобидно пътно транспортно произшествие в Харманли, в което участва бащата на президента, се опита „за захлупи“ трагедията в Своге, при която загинаха 17 души и над 20 бяха ранени и който не може да бъде приписан на Орешарски или на тройната коалиция. Както и скандалите с Търговския регистър и фалиралата застрахователна фирма Олимпик не могат да бъдат приписани на някой от българските ханове.

 


Очевидно пиарите на ГЕРБ са по-некадърни и от нарочените за смяна трима министри. Но преди техните оставки да бъдат „входирани“ в НС, в редиците на управляващата партия ГЕРБ и нейните коалиционни партньори се надигна такъв поплак, че Борисов трябва три пъти да е станал пишман, задето се опита да неутрализира натрупания обществен гняв, хвърляйки три глави на кучетата. Въпросът бе разгледан на председателски съвет на управляващата коалиция още в понеделник 3-ти септември. Резултатът е известен, но до него се стигна с кавги и скандали. От страна на вицепремиера Валери Симеонов и НИК на НФСБ Борисов бе заклеймен в авторитаризъм и еднолично решаване на кадрови проблеми, преди да са ясни резултатите от разследването на катастрофата край Своге. Лидерът на НФСБ Симеонов дори заплаши с излизане на партията от управлението, а спрямо партньорите си в малката коалиция ОП използва квалификации, каквито не е правил и по адрес на ДПС. Председателят на ПП „Атака“ и председател на ПГ на ОП Волен Сидеров му отговори в същия дух, заключавайки, че коалицията може да продължи и без НФСБ. Лидерът на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов се опита да успокои развилнелите се „патриоти“, оправдавайки частично и Симеонов, и Сидеров, и Борисов. Всичко, санким, произтичало от лошата комуникация между „съдружниците в престъплението“. На нарочна пресконференция след председателския съвет на малката коалиция, Цветанов, Сидеров и Каракачанов се опитаха да замажат конфликта, но след като Илиана Беновска намекна, че ГЕРБ е усмирила с пари скараните „патриоти“, Валери Смиеонов не издържа и буквално я наруга заради „провокативния и гаден въпрос“.

Както и да е. Зачената в грях, след редица клетви „Никога с Борисов“ от страна на ОП, управляващата коалиция оцеля. Оставките на тримата министри се оказаха малък препъни камък по пътя към голямата цел – изкарването на мандата до край. Стабилността, с която управляващите оправдават нежеланието си да приемат едни предсрочни избори, се оказа също толкова фиктивна, подобно на отнесена от ТИР или автобус крайпътна мантинела, или път, покрит с асфалт, примесен с варовик. И то, положен от фирмата ТРЕЙС ГРУП…!

Къде беше премиерът Борисов по време на тези сътресения? Първо, в Черна гора, където беше награден за принос към евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. После отлетя за Израел, където участва в международен форум по контратероризма и прие благодарности от домакините за спасяването на българските евреи. Колкото по-далеч от България, толкова по-добре! Но, като казахме спасяване, кой ще спаси днес България от „спасителите“, дето не могат да дишат един до друг? Понеже са лобисти или на „редник Киро“, или на „редник Цеко“. Или на Митьо Очите. Разчекнали са се между интересите на различни бизнес кланове, те грабнаха каквото можаха от националната идея и вече дооглозгват плячката, подготвяйки терена за БСП и ДПС, ако и да се кълнат, че няма да допуснат тяхното завръщане във властта. Засега, обаче, въпреки всичките си критики, предупреждения и ултиматуми към Борисов, ОП няма да напуснат правителството, докато Борисов не „хвърли кърпата“. Няма по-здрава спойка за една коалиция от келепира на властта. Още повече, че покана за „споделяне на отговорността на управлението“ очакват хората на Веселин Марешки и тези на Мустафа Карадайъ.

Само че, както каза Цветан Цветанов, „Тези, които искат да ни свалят от власт вече губят търпение“. Но, ако той визира само БСП и ДПС, или извън парламентарната опозиция, ще сбърка. Защото, отчаян от политическия „елит“, народът може сам да потърси алтернатива. Факт е, че преди седмица група разгневени от корупцията в Министерство на транспорта последователи на Николай Колев Босия се опитаха да извършат граждански арест на заместник министъра на транспорта Ангел Попов, когото обвиняват за търговията с шофьорски книжки.

Колкото и да презира човек днес управляващите „съдружници в престъплението“, които се карат като цигани в катун, не може да не признае, че има и по-лоша опция от тази коалиция. И тя е коалицията на ГЕРБ, ДПС и „Воля“. Никога не казвай никога! Когато навремето попитали Васил Радославов защо се е съгласил да влезе в правителство с консерваторите, той отвърнал: „Партията трябва да се понахрани“.

Какви „евроатлантически ценности“ при такъв манталитет?! Както казва героят на Ст. Л. Костов, Големанов: „Партията без членове може да остане, но без кандидати за депутати и министри – никога!“

Само че сагата с министерските оставки далеч не е завършила. Миналия четвъртък, 13 август, когато Народното събрание трябваше да гласува промените в правителството, народните представители разбраха, че не могат да направят нищо, докато президентът Радев не подпише указ, с който да освободи главния секретар на МВР Младен Маринов, когото Борисов беше предложил за министър на вътрешните работи. Оказа се, че президентът е отлетял за Латвия без да подпише въпросния указ и от чужбина обясни, че няма да работи под натиск. На всичко отгоре, номинираният за министър на транспорта заместник министър на икономиката Александър Манолев декларира, че отказва да оглави транспортното ведомство. Понеже срещу него се водела компроматна кампания от някои групи, които той не посочи поименно. Така въпросът с правителствените рокади остана да се обсъди на коалиционен съвет в понеделник, 17 август. След това ще се чака президентският указ за освобождаването от длъжност на Младен Маринов и ако това стане факт, топката ще бъде върната отново в полето на парламента. Понеже не могат да осигурят хляб, управляващите предлагат на електората зрелища. От времето на Древния Рим до наши дни – все тази игра се играе.

 

Докато народът, истинският суверен на тази страна, не грабне сопата и не започне да сурвака наред, ще живеем от катастрофа до катастрофа и от един траур до друг. Оня ден пороят удави Бисер, Аспарухово и Мизия, вчера пътят край Своге уби 17 души, завръщащи се от посещение в манастира „Седемте престола“. Утре кой знае по какъв повод ще вдигнем черни знамена. Защото злото няма нито дъно, нито любимо място, а вирее навсякъде където царят нехайство и безотговорност от страна на управляващите и примирение и апатия от страна на управляваните.

На нас българите ума ни идва обикновенно отподире. Поне така мислят за нас турците. За това и имаме такива народни умотворения : след дъжд качулка. Имаме и други: Бий самара за да се сеща магарето. Но общо взето нито навреме потрестираме, нито акъла ни идва когато трябва. Критикуваме властта по кръчми и кафенета, вместо да замени оръжите на критиката с критика на оръжието. Сакън - имам предвид тоягата, Антоне, не автомат „Калашников“.