Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

МАКЕДОНСКО ХОРО

Е-поща Печат PDF

На Христо Ганов

 

Стъпка до стъпка. Мъка връз мъка.

Рана във рана...Комитско хоро.

Песни се пеят – сърцата се пукат.

Злото не свършва, а няма добро.

 

Свирят ли гайди– плачат кавали.

Струните Струма и Вардар звънят.

Тъпани думкат, думкат и жалят,

майките роби, когато родят.

 

Де, гиди море, Голотнице наша,

Кръстът е тежък. Гробът– висок.

Пълна с отрова е звездната чаша.

Има ли нейде живот по–жесток?

 

Майчице мила, кого да прокълна?

Теб или мене си? Кой ни събра

в тази земя, разделена от мълнии?

Ой, разтури се Шар планина.

 

Рамо до рамо–мъже и невести.

Рамо до рамо–отбор планини.

Плаче Галичица с Охрид и Преспа.

Жали Беласица слепите дни.

 

Гоце земята страдална кръстосва

като единствено праведен бог

Не със дванайсет– с хиляда апостоли

правдата прави илинденски скок.

 

Право в небето– на Крушево в рая.

Сетне отново във ада и пак

тежко хоро. И така до безкрая–

мъка връз мъка! Юнак над юнак...