Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 33 (11 септември 2018) ЛЕГЕНДА, ИКОНА И СТОЖЕР НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

ЛЕГЕНДА, ИКОНА И СТОЖЕР НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

Е-поща Печат PDF

ЕЛЕНА ОГНЯНОВА – неуморният творец и пазител на българското духовно наследство – на 90 години

 

Кога един човек започва да се възприема от обществото и  да се говори за него като за жива легенда и икона?

И колко често се случва това в реалния ни и динамичен живот на ХХ и ХХI век?! Мисля, че само изключителна личност, с огромен авторитет и принос се доближава до подобен образ и се налага в съзнанието на обществото. Не се наемам да изброявам подобни живи икони от различните сфери на нашия културен и спортен живот, но в случая се сещам   за една скромна жена от с.Радуй, Брезнишко, чиито живот премина в търсене и популяризиране на българската неписана история, предадена в приказки, легенди, песни, гатанки и сказания. Да! Сещам се за достолепната и отдадена в изучаването и запазването на българските традиции и народно творчество, за учения и твореца Елена Огнянова, посветила целия си толкова продуктивен живот на българския дух, закодиран в нашата етнографията. Е, може би има и други...

Днес, тази жива легенда и икона на българската етнография, Елена Огнянова отбелязва своя 90-ет годишен юбилей! Нека да й честитим и да и благодарим за неуморния  и осмислен живот, за всеотдайността на изследовател и учен, за огромното спастрено и предадено на поколенията българско духовно наследство! При хилядите си срещи  с нея през годините, народът отбеляза и почете нейния принос по свой категоричен начин: без да е официално хабилитирана, навсякъде хората се обръщаха към нея освен с простичкото и толкова сърдечно Елена и с респектиращото Професоре!

 

Елена Огнянова

 

Няма по-голямо признание от тази обич и сърдечност за един човек, който и в достолепните си години не спира и за миг своята творческа работа и  жив контакт с хората, а те го аплодират при всяка среща, когато журира многобройните фолклорни прояви или участва в научни дискусии и представяния на краеведски четения и книги.

Като съприкосновение с инона

Елена Огнянова е научен работник - етнограф-фолклорист, писател. Записала е над 25 хиляди народни песни и приказки от цяла България. 25 хиляди записани песни, приказки и предания!!! Представяте ли се тази всеотдайност и огромна изследователска работа, която е осъществена, както казват професионалистите „на терен”?!  Съвместно с академик Михаил Арнаудов издава „Българско народно творчество” в 13 тома. Нейната дейност е изключително широка и разностранна. Има съществен принос за съхраняването и осмислянето на българските обичаи и обреди, за популяризирането на шопския фолклор и събирачите и изпълнителите на народни песни от Бесарабия. Нейните научни трудове и литературни произведения са известни и извън пределите на България. Уважението и респектът към нея, може би, най-добре изразяват нейните колеги фолклористи и етнографи и обикновени хора от балканските страни, които са пословични с  особената си чувствителност и ревнивост към народностното ни и културно наследство. На всички международни културни форуми, на които тя е поканена да присъства, отношението към нея е невероятно топло и сърдечно, на нея се гледа не като на официално делигирано служебно лице, а като на съприкосновение с истинска българска икона. Където и да отиде, досега с нея провокира изблик на българщина и български дух, на дълго и дълбоко стаявани сълзи. За нея вратите на домовете на българи-християни и мохамедани, на арменци, евреи и цигани са широко и гостоприемно отворени. И днес, хората споделят с нея това, което не могат да кажат никъде и на никого, за промените в начина си на живот, за нарастващата пропаст и отчуждението между поколенията и неразбирането на традициите. При едно от последните нейните пътувания из Родопите по време на концерт на Илия Луков, тя отново е скъп гост на свои дългогодишни приятели мюсюлмани. Седнали около масата, жената й се доверява: ” Елено, Елено, ти знаеш, у нас в къщи винаги сме говорили на български, никога не сме се забулвали. Сега, удома младите се държът като чужди, говорят на турски и снахата ходи забулена. Нямало как, били принудени при тази безработица и така трябвало, за да оцелеят...” Тези нейните връзки с хората в никакъв случай не са случайни, те са укрепвани с годините и с доверието, създадено помежду им. Тя е кръстница на десетки деца от цяла България. През м. юли тази година бе поканена като почетен гост на сватбата на един от своите кръщелници в Родопите, където не я пуснаха да си ходи цели десет дни!! Телефонът й продължава да звъни през всички сезони с покани за лични гостувания, за  срещи с ученици, за журиране на фестивали и публични мероприятия.

„Мисия невъзможна“

Наскоро в един наш разговор, тя сподели впечатлението от гостуването си при учениците от 51 СОУ „Елисавета Багряна”. Нека не забравяме, че Елена Огнянова е съставител на книгата ”Нестинарска съдба”, съхранила и предала спомени за Елисавета Багряна. Та, тази среща се оказала изключително вълнуваща и задушевна, проведена в атмосфера на искрен интерес и детска любознателност. В наши дни да предизвикаш интерес и вълнение в училищна среда сред темпераментните ни и динамични тинейджъри си е истинска „мисия невъзможна”, особено когато са събрани няколко класа след учебните часове!  Но, когато насреща имаш Елена Огнянова, събеседник, щедро надарен с природна мъдрост, с бистър остър ум, с богат личен опит и феноменална памет, който е бил в близкък досег с интелектуалния елит на България през последните 6-7 десетилетия, то няма как срещата да не се окаже неповторима като усещане и информация от първо лице. Естествено, в процеса на разговора се стига и до темата за жената-майка, за „вечната и святата”. Ще цитирам дословно думите на едно дете към нея, които тя ми предаде: „Г-жо Огнянова, Вие така хубаво ни говорите за живота на поетесата, за нейната поезия, и отношението към  майката. Искам да попитам, защо сега няма и не се пеят песни за майката по радиостанциите и телевизията?” Един детски въпрос, който прави точна дисекция на цялото ни общество! Такива въпроси не се задават на учители. Такива въпроси дете задава само на обичани и силно уважавани от него хора, на които вярва! В този момент от нашия разговор, неволно се сетих за една българска приказка - „Защо не убиват старите хора”. Заради мъдростта и доверието в техния опит, от който имаме нужда и на който винаги можем да разчитаме!!

Нима и днес има живи писатели?!

Същият ефект наблюдавах и при гостуването й в 151 ОУ „Св.св.Кирил и Методий” в с.Мърчаево по повод патрония празник на училището. Пълна липса на формализъм, толкова обичаен за съвремените контакти на учениците с редките им гости, който някой от учителите си е дал труда да покани! Среща в читалището, около маса покрита с тъканна покривка, създала уюта на сцена от близкото минало: Една достолепна, сърдечна, кротка и обичлива Баба със своите многобройни внучета си говорят за приказките, легендите и буквите...И децата в надпревара разказват това, което вече знаят от нейните книги - легендите за планините Витоша и Люлин, за река Струма и защо тя си обърнала течението, за четиридесете девойки на Калиакра, полетели в морската бездна с преплетени коси...и още научените стихчета за двамата солунски братя, въздигнали и съхранили със своята азбука не само България, но и целия славянски род. Този вид досег е безценен за детската душевност и остава спомен за цял живот.  В миналото на това казвахме „среща с писатели, връзка между поколенията и предаване на опит” или с една дума – мотивацията да видиш, чуеш и познаваш истински писател! А писателят се прибира у дома с десетки подаръци-рисунки дадени в надпревара и с усмихната душа... Попитате днес своите деца и внуци, дали и колко такива срещи са имали!... Нима, не сме чували лично, как много деца се учудват, че днес имало живи писатели?!

Спомням си и за моята първа среща  с Елена Огнянова или по-точно с нейното творчество. Тя се състоя някога тогава, когато се четеше много и се редяхме на опашки за книги. Тогава  се запознах с приказките от пъстрата книжка „Дядо, баба и внуче”, а по-късно и с "Жената на баща ми" и „Среща с греха”. Така се докоснах до името и творчеството на Елена Огнянова, до нейния толкова богат, чувствителен, хуманен и земен свят. Темата за изоставените и осиновени деца и за техните съдби, за мен бе близка и реална, защото като дете познавах и другарувах точно с такива деца  от интерната, където родителите ми работиха.

Може би, този факт бе причината, тези силни  документални книги и нейният автор да се запечатат в паметта ми и да не ги забравя никога. От вълнуващите и непосредствени разкази за тези объркани детски съдби, бликаше такава  житейска мъдрост, топло съчувствие и любов, че не можеха да оставят равнодушен човек. Бях почувствала авторката Елена Огнянова не толкова като един запомнящ се писател, а като близък човек от моето непосредствено обкръжение, като колега и дори родственик на моите родители. Това усещане, вероятно, се подкрепяше и от факта, че тя се оказа родом от Брезнишко, което се намираше съвсем близо до моето родно място. Разбира се, след това се докоснах и до други нейни книги, съхранили легенди, народни традиции и умотворения. Всички те, поколения наред ни вълнуваха и обогатяваха, учеха и възпитаваха. Те бяха извор на родолюбие, вековна ценност и мъдрост, пример за прецизност и отговорност, на историзъм, и вяра в силата на народната памет и традиция.

Кауза за цял един живот

Години след това, вече като зряла личност, животът ме срещна и сближи с г-жа Огнянова. Тя се оказа не само много непосредствен и земен в общуването си  човек, но и изключително динамична и енергична личност с енциклопедични познания, които продължаваше щедро да споделя. Срещахме се на краеведски четения, фолклорни фестивали и културни събития. Навсякъде нейното присъствие бе посрещано с огромен интерес и истинска близост, с желание за личен и споделен контакт. А когато народният певец и всеобщ български любимец Илия Луков, я поканеше на сцената до себе си, за да разкаже за историята на новата песен, всички слушаха и преживяваха нейните думи като откровение. И тя разказваше, къде и кога е била чута тази песен, кой я е изпял, кога я записала и каква е житейската основа в нейния текст. Най - често тази история бе спомен за човешко преживяване, наситено с драматизъм, любов към вяра и родина и героизъм оставил траен спомен в народната памет. Подобно детайлно и прецизно отношение е рядкост, но нещо напълно естествено при нея. Защото целият си съзнателен живот, тя  посвещава на изучаването на народното творчество, на търсенето, записването и спасяването от загубване на безценни образци българско песенно изкуство, на легенди и предания, съхранили истинската ни историческа памет.

И днес, Елена Огнянова  е все така отдадена на своите задълбочени изследвания, творчество и срещи! Нейните срещи и пътувания се плануват месеци наред!! Търсят я, обичат я, нужна им е! Както десетилетия е нужна в журирането при провеждането на Международния фестивал на маскарадните игри в Перник „Сурва” , фолклорния фестивал „Орфеево изворче” или като председател на журито на Общобългарския младежски събор „С България в сърцето” в гр. Каварна или при срещите с българите от Бесарабия, Молдова, Македония, Сърбия и къде ли не! Срещи превърнали се в същност и кауза на цял един живот - да се съхрани и предаде българската традиция и дух и на следващите наши поколения! Затова тя е желан и чакан гост навсякъде в България и там където живеят българи.

За мен е изумителен фактът, че при най-обикновен разговор седнали на маса или дори при  разговор по телефон, тя винаги успява да напипа темите, които в момента те вълнуват и съвсем между другото да ти подаде безценни факти от огромно значение за твоя изследователски интерес! Щедростта й, с които споделя богатия си опит е забележителна. Случвало се е да й благодаря по някакъв повод за подкрепата, за разбирането и за помощта в определени моменти, а тя само ми отговаря: „Какво приказваш, Детелина! На мен са ми помагали, аз също трябва да помагам и предавам.”

Ако трябва да споделя конкретно мой спомен за нейното топло и майчинско отношение, то това е първото публично представяне на една моя книга -„Българската Сага”, в Двореца на културата гр. Перник, през 2015г. Въпреки напредналата си възраст и въпреки, че няколко месеца преди това бе претърпяла тежък инцидент, който се отрази на нейното по- трудно придвижване, тя бе категорична: „Ако не съм на легло, непремено ще дойда.” Не само, че дойде, но  бе придружена и от Илия Луков, който има повече от синовно отношение към нея! Своите впечатления и оценки за книгата тогава споделиха много историци, литератори, общественици, за което им благодаря най-сърдечно, но най-силните моменти за мен бяха думите и отношението на Елена Огнянова и песните на Илия Луков. Имено те, а не мултимедията, очертаха и направиха видимо огромното българско духовно пространство и нашата собствена роля в запазването на българската история, традиция и същност. Този неен жест за мен бе  изключително мотивиращ и важен, жест, който знаех, че ще запомня за цял живот, защото усещах, че това й коства голямо физическо усилие, а тя го направи с усмивка, с лекота и желание.

За да не повехне словото и достойнството бъгларско

Елена Огнянова е изключително прецизна, дисциплинирана и точна като изследовател, творец и писател.  Това свое качество тя наследява и развива от своята майка Иванка Добранова, от която записва 260 народни песни, 300 приказки и легенди, 5 000 пословици и поговорки, 250 гатанки. Заветът на майката е: ”Гледай с четири очи, Елено, да не подведеш хората, които ти вярват и са ти поверили такава отговорна работа!” И сега, в навечерието на своя 90-ти годишен юбилей, когато говори по някоя тема, тя го прави с точно цитирани имена, дати, години и заглавия!! При нея няма да чуете нещо, което звучи приблизително. Кристална и феноменална памет, енциклопедични познания и необорими изводи, това е Елена Огнянова винаги и сега! Вече повече от двадесет години  работи по изследване посветено на Крали Марко.

 

“Орфеево изворче“ - Варна, 2.10.1998г.  На снимката: Нонка Кръстева, Елена Огнянова и Светла Цветкова

 

Както тя споделя, проучването й е на база 137 книги и студии от целия балкански печат – от богослужебните книги и приписките от ХIV век до днес,  и подчертава в едно свое интервю пред Кирил Момчилов: „Само в 53-ия том на Сборника за народни умотворения има 642 епически песни и 211 предания в проза за него. Повече от 400 местности из цяла България носят името му. В Ловешкото село Ъглен има Маркови коловози и Маркова пещера! В желанието си да не повехне славата на Крали Марко, народът ни е дал наименованията на местности и градища. Първоначално са го възпели българите непосредствени свидетели на геройствата му, а сетне и българите  от другите краища. Тези факти не ви ли говорят, че Крали Марко е българин? С моята книга искам да разсея твърденията на поета Стефан Цанев и проф.Кирил Топалов, че не е имало такъв човек, че не бил българин, а сърбин.”

Да благодарим на Бога, че тази  книга, плод на многогодишните и задълбочени изследвания на Елена Огнянова за легендарния герой от българския епос Крали Марко, вече е под печат и че съвсем наскоро ще имаме в ръцете си това безценото проучване. Една книга не само за легендарен, но и за действителен български герой, останал жив в българската историческа памет и написана с огромна любов и чувство за отговорност! Но такава е съдбата на българските национални герои след смърта им: или ги крадът и присвояват наши съседи като ги обявяват за свои с цел себевеличие или потъват в забвение!! Примери много!

Затова толкова по-ценен и нужен е трудът на българските изследователи и творци като г-жа Елена Огнянова, които се борят за историческата истината и истинското българско достойнство!

Затова, макар и доста закъсняло, дойде и правителственото признание. Тази година в навечерието на 24 май на Елена Огнянова тази наша жива легенда и икона на българското фолклорознание бе присъден почетния знак „Златен век”- звезда и грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Честит Юбилей отново, г-жо Огнянова!

Здраве, енергия и удовлетворение Ви желаят всички Ваши многобройни приятели, колеги и читатели, от всички кътчета на България и извън нейните граници, съхранили дълбоко своята признателност за колосалния Ви творчески принос в запазването на българските традиции, душевност и култура!

Вие сте истински и здрав стожер на българския Дух!

 

3.08.2018 г.