Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 28 - 10 юли 2018 НАДЕЖДИ, ОЧАКВАНИЯ И РЕАЛНОСТИ

НАДЕЖДИ, ОЧАКВАНИЯ И РЕАЛНОСТИ

Е-поща Печат PDF

Година и половина светът бе натоварен с очаквания за среща между лидерите на двете велики ядрени държави - Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Точно три месеца след историческото послание на Владимир Путин към Федералното събрание, в което половината от речта бе посветена на новите видове руско въоръжение (в това число и ядреното, което западноевропейските медии не напразно определиха като „ядреното послание”на руския президент), в Москва прилетяха две американски делегации, ръководени от американски ястреби.

Първата, на 27 юни, ръководена от съветника на американския президент по националната сигурност Джон Болтън, и втората, седмица по-късно, от осем сенатори, ръководена от председателстващия Сенатския комитет по банковото дело и жилищното настаняване Ричард Шелби. Длъжността на сенатора републиканец на пръв поглед не е свързана с целта на мисията за стратегическо партньорство с Русия, но само на пръв поглед. Ще стане ясно,че в пътуването му също има дълбок смисъл.

Общото между двамата “таксидиоти” в Москва обаче е, че нееднократно са декларирали как силно мразят Русия, а целта на визитата им е да подготвят срещата на двамата световни лидери Доналд Тръмп и Владимир Путин на 16 юли в Хелзинки.

Срещата е по инициатива на американския президент, но не по негово благоволение, както се опитват да внушат някои влъхви отвъд океана и „независими” медии. Срещата е наложителна поради промяна в обстоятелствата, която за съжаление някои експерти късно установиха.

Руският президент Владимир Путин не се срещна с конгресмените ястреби, които бяха дошли повече да добият представа за обстановката и настроенията в Москва. Путин отдели подобаващо внимание на пратениците на своя американски колега, чиято мисия бе много по-важна.

Дипломатическата учтивост и внимание към гостите не попречиха на президента Путин да постави на място дръзкия посланик на американския президент Джон Болтън, който в началото на разговорите се опита да прокара тезата за споделена вина заради липса на диалог и влошаване отношенията между двете страни.

Парирайки тези намерения, Владимир Путин подчерта, че Русия никога не е търсила конфронтация и винаги е била за диалог. „Съжалявам, но трябва да кажа, че руско-американските отношения не са в най-добрата форма и това не е по вина на Русия”, започна Путин и сподели, че многократно е напомнял това на американската страна.

Според руския лидер възникналото напрежение в отношенията между двете страни до голяма степен е резултат от острата вътрешнополитическа борба в самите Съединени щати. На пресконференцията в Кремъл респектираният яростен критик на сътрудничеството с Русия Джон Болтън заяви нещо, което винаги преди това е отричал: „Има широк спектър от въпроси, за които и двамата лидери – г-н Путин и г-н Тръмп, биха искали да разработят обща позиция и да намерят конструктивни решения. Бих искал да видя човек, който би казал, че това е лоша идея”.

Седмица по-късно станахме свидетели и на същата метаморфоза във възгледите на Ричард Шелби: „Аз не съм тук да обвинявам Русия. Вашингтон трябва да гледа на Москва като на супердържава и конкурент, но не и като на враг. Независимо от това, че в момента в отношенията между Русия и САЩ има трудности, но те могат да се подобрят във връзка с „общите интереси по целия свят“. Какви метаморфози,какви гениални прозрения, за което бяха необходими само три месеца! Изглежда, зад океана най-после са разбрали и повярвали в думите на руския президент, които той без дипломатически оттенък и много ясно произнесе пред Федералното събрание: „Не съумяхте да спрете Русия”, заяви Путин. И добави: „Изненадващо е, че въпреки всички проблеми Русия остана първа ядрена сила. Никой не искаше да говори с нас, никой не искаше да ни слуша. Слушайте ни сега!”.

За съжаление, американският политически истаблишмънт тогава, преди три месеца, на 1-ви март, не разбра за какво става въпрос и по инерция още от 1991 г. първоначално възприе демонстрираните в речта на руския президент възможности на новото руско ядрено оръжие като нереални и като манипулация за вътрешна употреба.

Кореспондентът на Си Ен Ен Матю Ченс тогава коментира: „Говоренето на Владимир Путин за т. нар. неуязвими ракети, които са били изпитани наскоро, има за цел главно да предизвика „патриотични чувства“ у руснаците”.

Разбира се, друга реакция от страна на американския истаблишмънт не можеше и да се очаква. Той свикна да живее в информационна и пропагандна мъгла.

Тук трябва да поясним: американската икономическа мощ и военна сила и влиянието им в света до голяма степен се основават на пропаганда.

В холивудските филми, преобладаващите стереотипи внушават постоянно химерата за мощта на световния хегемон и непобедимостта на американската армия.

Историята е показала, че тези стереотипи се разсейват само в реални конфликти - както беше например в Корея и Виетнам, когато американците за един некратък период излязоха от тази мъгла.

Сега няма такива войни, тези срещу слаб противник в Ирак и Либия само ги настървиха, затова и някои в САЩ отново, и оказа се пак неуспешно, поддържат образа на непобедима военна сила.

Освен всичко това, историята в отношенията им с останалия свят също е доказала, че американците не търсят и не се съобразяват с партньори, те са свикнали да налагат волята си над васали и марионетки. А партньорството е само поза и политическа игра, за да постигнат своите геополитически цели.

За да принудят своите западни „партньори” да седнат на масата на преговорите, на Русия и на президента Путин през тези три месеца им се наложи освен да убеждават, и да „провеждат по-решителна политика и да демонстрира възможностите на новото оръжие”, както подсказа директорът на мозъчния тръст за обществена политика на Вашингтон „Национал интерест” Дмитрий Саймс. Обективно, за тези три месеца стратегията успешно правеше това чрез дипломация на международната арена, както и на военните полигони в страната и в Сирия.

Кои са “някои от събитията, които „стимулираха” американската инициатива за „партньорство” и преговори на най-високо равнище?

Като начало нека си спомним едно от главните събития в Русия - военният парад по случай Деня на победата над фашизма, на който в Москва бе демонстриран най-новият хиперзвуков авиационен ракетен комплекс „Кинжал”, разположен на изстребителите МиГ-31K. За първи път президентът Владимир Путин говори за него в Посланието си до Федералното събрание. Както писа веднага след парада “Вашингтон таймс” (“The Washington Times”), „Кинжал” е в състояние да преодолее всяка система за противоракетна отбрана и е най-модерното ядрено оръжие”.

Вече е на бойно дежурство и лазерният противоракетен комплекс „Пересвет”.

Другите ядрени оръжия, за които стана дума в „ядреното послание” на президента Путин, също вече са в процес на последни изпитания и постепенно въвеждане на въоръжение на руските ВКС и ВМФ.

На 23 май т.г. Русия успешно изстреля едновременно четири междуконтинентални балистични ракети „Булава” от ядрената подводница „Юрий Долгоруки”, в Бяло море. Ракетите са ударили военен полигон на полуостров Камчатка. Това е първи случай, в който руските ВМС изстрелват толкова много ракети от този тип подводница. Подводницата клас „Борей”- „Юрий Долгоруки” е създадена специално за този тип ракета.

 

Владимир Путин и Доналд Тръмп


Ракетата „Булава” (класификация на НАТО СС–Ен Хикс -30) е усъвършенствана разработка от ракетата земя-земя „Топол-М” (СС-27 в класификацията на НАТО). Тя е с обхват 8000 км и може да носи до десет ядрени бойни глави.

На всичко отгоре американски военни пилоти взеха да се оплакват, че когато летят над Тихия океан, „неизвестни хулигани” ги заслепяват с лазери, някои от облъчванията като че ли се осъществяват от дъното на океана. Детайлите, които съобщава на 22 юни информационният портал на САЩ “Бизнес инсайдър” (Business Insider), и който е във връзка с “Уолстрийт Джърнъл”, не разкриват източника.

Не остана незабелязана и без внимание от задокеанските „партньори” на Русия и визитата на китайска военна делегация, начело с министъра на отбраната в Москва - през април, чиято цел, по думите на министъра на отбраната на Китай, бе „да напомни на американците за близките връзки между въоръжените сили на РФ и КНР”. Според Военен № 1 на Китай „нашите държави изразяват единна позиция по отношение на световната сигурност”.

Знаково събитие се случи и на 23 и 24 юни на бойното поле в Сирия. Изненадващо, и за огорчение на САЩ, Русия реши да участва в операцията за освобождаване на югозападните сирийски провинции.

Операцията започна с 20 ракетни удара срещу опозиционните сили в град Басра (Busra Al-Harir). Силната подкрепа от въздуха позволи на сирийската армия да заеме позиции в този град и да създаде контролни пунктове. В резултат на образувалия се “котел” бяха отрязани от силите на основните групировки т. нар. бунтовници, които са под закрилата на САЩ. Няколко въоръжени „опозиционни” групировки, под страх да бъдат унищожени, сложиха оръжие и се присъединиха към сирийската армия.

По време на двудневната масивна офанзива сирийските войски успяха да освободят седем населени места. Сега непосредствената цел на правителствените сили е прочистване от бойците на “Буш Ал-Шам”.

Но най-интересното се случи в неделя, 24 юни, когато бунтовниците поискали спешна подкрепа от САЩ. В отговор американците изпратиха писмо, в което изразяват своето разбиране във връзка с трудната ситуация, в която са се озовали югозападните бунтовнически сили, но ги предупреждават, че не трябва да разчитат на подкрепата на САЩ.

Събитията от тези дни бяха определени от политическите анализатори като триумф на Путин на международната сцена.

И сега за едно събитие, което несъмнено има отношение към визитата на сенатор Ричард Шелби.

Авторитетната американска финансова агенция “Блумбърг”, осигуряваща информационни финансови услуги, както и финансови софтуерни инструменти за кръгове отвъд океана и по света, с тревога констатира през миналия месец, че „руският златен коз на президента Владимир Путин, гарантиран от бързия растеж на златните резерви на страната, застрашава икономическата стабилност на САЩ”.

“Блумбърг” съобщава, че само през януари т. г. закупеното злато от Руската централна банка възлиза на 20 тона, докато през миналата година е било закупено 224 т. Общият обем на запасите от ценния метал до този момент възлиза на 1857 тона метал.

Според “Блумбърг”, със своите златни резерви, Централната банка на Русия измести Китайската народна банка от петата позиция съгласно международния рейтинг. Така делът на златните резерви на финансовия регулатор на РФ бързо се приближава до този на руските инвестиции в американски държавни облигации, чийто общ обем намалява значително.

„В резултат на това вече е съвсем очевидно как Русия, планомерно заменяйки американските дългови резерви във физическо злато, стремително се подготвя за нанасяне на удар срещу икономиката на САЩ” - заключава “Блумбърг”.

Впрочем и Китай, който също като ЕС стана жертва на икономическата война на САЩ, прави абсолютно същото. Всичко това се превръща във важен актив на Руската федерация, който й позволява всеки момент да се откаже да спонсорира икономиката на САЩ, и по този начин да я демитологизира. С една дума - нанася сериозен удар по нейната стабилност.

През последните месеци, на фона на конфронтацията със САЩ, международните финансови анализатори констатират в Русия засилена „диверсификация на международните златни резерви”. В подкрепа на това е и фактът, че основната част от златния резерв на Руската федерация все повече се формира за сметка на добитите благородни метали в страната, което представлява значителна подкрепа и стимул за златодобивните компании в страната.

Не можем да не отбележим и обстоятелството, че за година и половина президентско управление Доналд Тръмп успя да се скара с почти целия свят, и дори със своите западни съюзници.

Освен че ожесточи санкциите срещу Русия, той обяви икономическа война на ЕС, Канада и Китай чрез въвеждане на високи митата за вноса на алуминий и стомана, с което заплашва с разруха и глобалната търговска система, такава, каквато е в момента.

Анулира и едностранно иранската ядрена сделка, което отново е в ущърб на ЕС и незабавно рефлектира в ръста на цените на петрола (сорт брент вече се търгува за 76,75 щ.д. за барел, което е повишение с 2,5% и най-висока стойност от три години и половина насам и което несъмнено е в интерес и на Русия).

Въпреки големия шум за успехите на Тръмп в „умиротворяването” на Северна Корея и снемане на съществуващото напрежение между двете страни, това не се случи и си остана една голяма пропагандна и ПР-акция на американската администрация. Оказа се, че севернокорейският лидер Ким Чен Ун изобщо не е „капитулирал пред САЩ, отказвайки се от ядрените си оръжия в замяна на обещания, че те няма да го атакуват”, както писаха на Запад и както папагалски повтаряха нашите медии.

В комюникето, което подписаха Тръмп и севернокорейският лидер, и което не е секретно, действително има клауза с един привлекателен термин (денуклеизация, унищожаване или отстраняване на ядрени оръжия и съоръжения). Само че не се отнася само за КНДР, а за Корейския полуостров, което не е едно и също.

 

Северна Корея заема само половината от Корейския полуостров, другата половина е Република Корея или Южна Корея. Именно тук се намират американските войски, и разполагат при това с ядрени оръжия. Онова, което не разбраха, е, че ядрените оръжия трябва да бъдат премахнати както в Северна, така и в Южна Корея. Следователно в дългосрочен план американските войски ще трябва да се изтеглят от Южна Корея, но това няма да стане - фактът, че нищо не се е променило след тази среща, че напрежението си остава, потвърждава обстоятелството, че санкциите не са отменени. Миналата седмица от САЩ обвиниха Северна Корея, че не спазвала поетите ангажименти...

Всички тези видими събития и обстоятелства не може да не са повлияли за американската сговорчивост и желание за диалог с Русия. И по-точно, ситуацията за диалог е изгодна преди всичко за САЩ, че президентът Доналд Тръмп повече се нуждае от една успешна среща отколкото Владимир Путин.

Такава хипотеза се потвърждава от съгласувания и обявен дневен ред на срещата в Хелзинки, а именно: „Обсъждане на редица въпроси от международен и двустранен характер, включително контрола над оръжията, Сирия, КНДР, Украйна, Иран и други” .

В заключение, какви са очакванията за резултатите от тази среща?

Преди всичко не е сериозно да се вярва на бомбастичните твърдения на мнозина западни наблюдатели, които се позовават на хала на САЩ и импулсивността на Тръмп и пророкуват пълна победа на Владимир Путин.

Също не са за вярване и паническите вопли на някои английски министри (публикувани в “The Times”, че „емоционалният Тръмп ще предаде всичко, включително и НАТО, като САЩ намалят средствата и присъствието си в Европа, което ще доведе до криза в блока”).

Да, наистина Тръмп е емоционален, да, наистина са му омръзнали съюзниците от Европа, които прехвърлят по-голямата част от финансовото бреме по издръжката на блока върху САЩ, хитруват и грубо казано, искат да им се плаща за вярност...

Вероятно Тръмп ще използва диалога и общуването с Русия за по-голяма геополитическа свобода за сметка на съюзниците. В този смисъл, може да настоява и за някакъв жест от страна Путин по отношение на Иран. Защото там съюзниците му реално го предадоха. Вероятно ще търси и партньорство в търговията и продажбата на нефт. Едно е абсолютно сигурно - че търси да получи от руския президент жест, с който да покаже на противниците си в САЩ, че с Русия и Путин трябва да се преговаря и договаря.

Заслужава внимание твърдението на директора на „Национал интерест” Дмитрий Саймс, че „вероятно Тръмп ще съгласува с Путин нова структура за общуване в международните отношения на базата на партньорството с Русия”.

Логично е в такива обстоятелства да не се очакват големи политически пробиви и успехи. Натрупаните проблеми в отношенията между двете страни са огромни и нищо не може да бъде решено за миг.

Резките движения пък са много опасни за самия Тръмп, който не е завършил войната със своите противници в САЩ.

Трябва да е ясно отсега, че в преговорите с Путин Тръмп няма да има особена свобода за лични инициативи и импровизации, както ставаше при срещите с Макрон, Меркел и Ким Чен Ун. Америка не се управлява от президента на САЩ - твърдят анализатори, а от Конгреса, Сената, Пентагона и службите. А те са антируски настроени. Затова Тръмп той ще се придържа към препоръките, които вече са му подготвени за срещата в Хелзинки.

Президентът Путин и руският политически истаблишмънт елит са наясно с това обстоятелство. Не си правят илюзии, че и най-сърдечната и добре подготвена среща означава много, ако споразуменията не са фиксирани в ясни параграфи, одобрени от конгреса.

Това е и причината оценките на руски експерти и политици за срещата на върха в Хелзинки да звучат по-реалистично. Те са изключително предпазливи и могат да бъдат сведени до три максими: „Има шанс, че ще можем да отключим механизъм за координиране на интересите, който в момента почти отсъства”; „Да се опознаят политиците никак не е лошо” и „Да преговаряш винаги е по-добре, отколкото да липсва диалог”.

Пробивите и успехите се очаква да дойдат след това.