Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 27 (3 юли 2018) Турция: БАЙ ЕРДОГАН ПРАВИ ИЗБОРИ!

Турция: БАЙ ЕРДОГАН ПРАВИ ИЗБОРИ!

Е-поща Печат PDF

„Надежда всяка тука оставете!” Това отчайващо предупреждение,  висящо в преддверието на Дантевия „Ад”, след 24 юни 2018 г. би трябвало да кънти в ушите на всички, които са хранели илюзията, че Турция може да се демократизира и европеизира, докато там властва политическият ислямист Реджеп Тайип Ердоган. Преди седмица той спечели близо 53 % от гласовете на предсрочните президентски избори и още на първия тур си осигури безконтролно властване поне за през идните пет години. За тази цел той използва целия държавен ресурс, включително за купуване на гласовете на отделни социални групи като пенсионерите, на които подхвърли по 1000 лири за почерпка преди Байрама. Другите кандидат-президенти можеха само да обещават. Единствено Ердоган можеше да кацне с правителствения самолет на Третото летище на Истанбул, за да го открие тържествено. А с още един такъв президентски мандат той ще може да царува „демократично” чак до 2028 г. Но въпреки продължаващото извънредно положение (OHAL) и потъпкването на човешките права и свободата на медиите, Ердоган получи поздравления от САЩ, Германия, Великобритания, Гърция, НАТО, Русия, Иран, Китай и дори от българския премиер Бойко Борисов, горещ негов застъпник пред ЕС. Самият Ердоган с присъщата му „скромност”, заяви, че Турция е дала урок по демокрация на Европа. Демокрация, от много по-висока проба в сравнение с тази на Запада.

 

Наистина, в нито една страна от ЕС не биха се осмелили да арестуват наблюдатели на ОССЕ, или да държат в затвора някой кандидат за президент, представител на 20-милионно етническо малцинство. В „демократична” Турция обаче, единият от шестте кандидат-президенти, бившият съпредседател на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ, провеждаше своята предизборна кампания чрез цензузирани медийни изявления от затвора в Одрин. И въпреки преследванията срещу него и активистите на ДПН, той и партията му се класираха трети, а в Югоизточна Турция позволиха на Ердоган и Партията на справедливостта и развитието (ПСР) да победят единствено в област Битлис. Репресираната ДПН изпревари в надпреварата за Меджлиса „присъдружната” на режима Партия на националистическото действие  (ПНД) на Девлет Бахчели, която е наследница на „Сивите вълци”.

Кандидатът за президент на Народнорепубликанската партия (НРП) и на сформирания около нея „Народен съюз” („Миллет иттифакъ”) Мухаррем Индже спечели близо 31 % от гласовете на президентските избори, а споменатият съюз, в който освен НРП влязоха „Добра партия” на Мерал Акшенер и „Партия на благополучието” („Саадет партиси”), спечели изборите в областите Текирдаг, Чанаккале, Измир, Айдън, Мугла и Тунджели (бившият Дерсим).

Въпреки че от регистрираните в чужбина 3 023 206 избиратели, до урните отидоха едва 1 015 686 души, в някои страни се получиха неприятни за Ердоган резултати. Например в САЩ за Мухаррем Индже гласуваха 68,91 % от участвалите във вота избиратели при едва 17,66 % за Ердоган. Кандидатът на „Народния блок” беше предпочетен и от избирателите в страни като: Албания (49,07 % за Индже, срещу 37,99 % за Ердоган); ОАЕ (76,40 % за Индже, срещу едва 14,12 % за Ердоган); Република България (58,32 % за Индже срещу 25,44 % за Ердоган);

 

Селфи за спомен с новоизбрания турски президент Реджеп  Ердоган

 

Обединеното кралство Великобритания (51,82 % за Индже срещу 21,50 % за Ердоган); Чехия (70,05 % за Индже, срещу 10,98 % за Ердоган) и КНР (62,47 % за Индже, срещу 19,07 % за Ердоган).

Макар че при новата президентска система на управление в Турция парламентът се превръща в обикновена притурка към президентството, журналистът Орхан Бурсалъ отбелязва, че докато Ердоган се е борил за президентския пост, създадената от него ПСР е загубила парламентарното си мнозинство, намалявайки дори броя на своите истанбулски депутати с трима в сравнение с изборите от 1 ноември 2015 г. „Изненадващите изборни резултати и загубата на ПСР”, така е озаглавил своя коментар във в. „Джумхуриет” (25.06.2018).

Тунджа Бенгин също отбелязва парадокса в коментар, публикуван във в. „Миллиет” (25.06.2018) под заглавие „Ердоган спечели, ПСР намаля” (т.е., намали броя на своите депутати).

В действителност, разминаването в резултатите на кандидатите за президент и тези на партиите, които ги номинираха, не е характерно само за ПСР.

Мухаррем Индже също надхвърли с близо 8 пункта резултатите в парламентарните избори на своята НРП. Още повече, че с нейната листа в Меджлиса влязоха трима депутати от „Партията на благополучието”, която не изкара нито един депутат със собствената си партийна листа.

Разпределението на местата в 600-членното Велико национално събрание на Турция (ВНСТ) е следното: ПСР – 295; НРП - 146; ДПН - 67; ПНД - 49; „Добра партия” - 43.

Дори някои от тези цифри да се променят след преразпределянето на гласовете за партии, които не влязоха в парламента, зависимостта на ПСР от ПНД ще остане. Без подкрепата на партията на Девлет Бахчели Ердоган няма да има такова парламентарно мнозинство, което да му позволи нови поправки в конституцията и дори прокарването на най-обикновени законопроекти.

Оказва се, че не ПСР носи на гърба си ПНД, а точно обратното. Какво ли ще поиска Девлет Бахчели от Ердоган срещу своите и на партията си услуги? И как у нас ДПС и ДОСТ ще обяснят противоречието между противопоставянето си срещу присъствието във властта на националистите от ОП, и премълчаването на факта, че в Турция много по-крайни националисти (ПНД) са коалиционни партньори на управляващата ПСР на президента-премиер Ердоган?! А той вече ще може да разпуска парламента, да съкращава броя на министерствата, да разкрива агенции, да назначава и освобождава министри, прокурори, съдии и ректори на университети... Остава само да насрочи един референдум, който да го направи пожизнен падишах и халиф.

На този фон парламентът ще служи повече като доказателство за привидната демократичност на едноличния режим и за общественото доверие, с което се ползва Ердоган.

Какви ще са последиците – за Турция, за региона, за Европа и света, от победата на Ердоган на извънредните президентски и парламентарни избори от 24 юни?

Първо, настъпващата икономическа катастрофа, която само беше забавена, не и предотвратена. Знак за това е продължаващото обезценяване на турската лира, съпътствано от бягството на капитали, покачването на безработицата, дефицитът и рязкото поскъпване на основни хранителни продукти като лук и картофи. Имайки в ръцете си цялата власт – законодателна, съдебна и изпълнителна, Ердоган ще продължи да управлява със старите калъпи, които само ще направи по-сурови. Той ще смазва с желязна ръка всяка критика и всяка проява на недоволство, представяйки ги като заговор на Фетхуллах Гюлен и „терористите” от ПКК. По време на предизборната кампания Ердоган обвини основната опозиционна партия и нейния председател Кемал Кълъчдароглу, че не само не са се противопоставили на опита за преврат на 15 юли 2016 г., ами били „вътре в него”. Така че след Селяхаттин Демирташ в затвора могат да се окажат и ръководителите на опозиционните НРП и „Добра партия”. Защото те са и главните критици на падишаха и неговата фамилна диктатура.

Второ, заплахата с нова бежанска и мигрантска вълна ще продължи да бъде основният аргумент на Анкара при пазарлъците с Брюксел. Още повече, че в ЕС се отвори истинска пукнатина по повод намеренията на Меркел и Макрон да се разтоварят от нежелани мигранти, като ги джиросат на останалите страни членки. Макрон дори призова за икономически санкции срещу онези страни от ЕС, които отказват да приемат бежанци и мигранти от вътрешността на Европа. Въпреки декларациите на нашия премиер Борисов, че България в никакъв случай няма да приеме мигрантите, които са били регистрирани у нас преди да заминат за Западна Европа, празните центрове за настаняване на бежанци и нелегални мигранти у нас са истинско предизвикателство за Меркел и Макрон. Достатъчно е да заплашат България със спиране на еврофондовете и правителството ще клекне. Заканата на Борисов, че няма да допусне самолети, които да ни стоварят върнати от Западна Европа бежанци и мигранти, е за пред българските медии. Единственото, което той ще направи, е да апелира към ЕК час по-скоро да изплати на Ердоган обещаните 6 млрд. евро, за да държи бежанците на турска територия, или да ги върне в Сирия и Ирак. Нещо, което само ще изостри финансовите апетити на „приятеля Тайпи” и ще го накара да вдигне мизата. „Гечерсе” („Ако мине”), гласи една турска мъдрост.

Трето, Анкара ще втвърди тона и към своите съседи – от Ирак и Сирия, през Кипър и Гърция, до България, Македония и Сърбия. Доказа го заплашителната реч на Ердоган, произнесена от балкона на партийния център в Анкара вечерта след изборите. Понеже у нас ДПС се обвърза с кемалистката опозиция в Турция, от победата на Ердоган ще се опита да извлече дивиденти Лютви Местан с неговата партия ДОСТ. И съответно, турският посланик в София, който и без друго присъства на проявите на ДОСТ, ще упражни натиск върху българските власти в полза на тази турска агентура.

Четвърто, играейки на приятелство и сътрудничество с Путин, Ердоган ще продължи да насърчава татарския сепаратизъм в Крим и ще се опита да изнудва САЩ и НАТО. Той доказа това, закупувайки от Русия ЗРК С-400. След което, въпреки противопоставянето на някои сенатори, договори доставката от САЩ на над 100 броя изстребители „F-35”, първият от тях бе предаден на Турция на 21 юни т.г. Няма вечни приятели, има вечни интереси!

Дали Западът ще се откаже от своите мераци да моделира Турция по свой образ и подобие? Едва ли, но временно ще бъде принуден да намали децибелите и да се пазари. Ако това не помогне, ЦРУ ще се опита да организира нова „военна намеса”, при която препъникамъкът Ердоган да бъде физически отстранен. Само че старите превратаджии в Турция вече ги няма и Ердоган може като нищо да управлява до 2028 г. Макар това да не зависи ни най-малко от България, управниците в София следва да си отговорят на един въпрос. А именно, дали за нас е по-добре да имаме за съсед страна, ръководена с желязна ръка от един ислямистки диктатор, или страна с демократично управление, но потънала в хаоса на гражданската война? Ще поживеем, ще видим. А засега в Турция, както пише Айдън Енгин, „Политическият ислям спечели, демокрацията изгуби” („Джумхуриет”, 25.06.2018).

Кандидатът на НРП Мухаррем Индже призна поражението си и получи похвали от Ердоган заради призива към своите привърженици да не оспорват резултатите от изборите. Имайки предвид популистката, антитерористична, антикюрдска и милитаристична реторика на петимата кандидат-президенти (без Демирташ) по време на предизборната борба, стигам до заключението, че който и от тях да беше спечелил президентските избори, за кюрдите нямаше да настъпят по-добри времена.

Да не забравяме, че управлението на Ататюрк и Иньоню беше еднопартийно и също толкова диктаторско, колкото това на Ердоган. С тази разлика, че това беше светско и прозападно управление, при което ислямът беше поставен под железен похлупак.

Днес тенджерата се търкулна, но похлупакът се изгуби някъде по пътя.