Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СФИНКС

Е-поща Печат PDF

Човекът смътно

на света се мярка:

и цар, и червей с царствени размери.

Уплашен смъртно,

на Смъртта е мярка,

ала не знае как да я отмери.

 

Човекът - скверна,

тривиална външност:

палто, обувки, бръчки, вратовръзка.

Самотна, нервна,

неразкрита същност,

която в свойта кръв ще се опръска.

 

Човекът зъзнещ,

гол върху везните

на равнодушно вечната природа.

Неспирно бързащ

в бързея на дните,

столетна мимолетност на Народа.

 

Човекът ласкав,

тъжен и досаден

във битки кротки и прегръдки бесни.

Двуостър, бляскав

като меч изваден,

да изковава Синове и Песни.

 

Човекът - хищно,

мършаво чудовище,

което смуче кръв и сълзи рони.

Безгрижно, пищно,

пеещо съкровище,

разграбвано от варварски погроми.

 

Човекът - вехта,

вехнеща торба,

изплетена от кости, сол и влага.

Човекът - крехка,

трепетна т в о р б а,

в която Господ семето си влага!

 

1990 г.