Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 27 (3 юли 2018) ВЕКТОРЪТ НА НАДЕЖДАТА И СВЕТЛИНАТА

ВЕКТОРЪТ НА НАДЕЖДАТА И СВЕТЛИНАТА

Е-поща Печат PDF

• УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ ЧРЕЗ ЛОГИКАТА НА ПОНЯТИЯТА

 

През 2017 година се изпълниха кръгли годишнини от три знаменателни събития в съвременната ни история – 25 години от Срещата на върха в Рио де Жанейро за „Околна среда и развитие“, която даде старт на политически решения, въведе и дефинира понятието Устойчиво развитие /У.Р./ и прие редица основни документи по въпроса; 45 години от първия доклад за Римския клуб „Границите на растежа“, който катализира международната общност да търси изход от глобалните проблеми, водещи до бъдеща гибел на човешката цивилизация; 35 години от публикуването на доклада на Комисията Брундтлант „Нашето общо бъдеще“, който се оценява като библия на У.Р. Разнообразните и многобройни средства за масово осведомяване в България не отделиха никакво внимание на трите годишнини на събитията, от които се очакваше отчет за изпълнението на приетите решения и анализ и програма за бъдеща работа.

 

В предизборните програми и речи на партии и отделни личности през последните години у нас понятието устойчиво развитие или съвсем отсъстваше, или се мяркаше като модно заклинание без разглеждане на мястото му в съвременния свят и България.Тези песимистични изводи се отнасят не само за България, на и за мнозинството от страните в света.

В стратегическите прогнози за развитие до 2050 г. на мозъчни центрове и световни банки това понятие липсва. Оперира се с темпове на растеж и държавите се подреждат по брутен вътрешен продукт.

Какво се беше случило?

Всички си спомняме възторга, с който бяха посрещнати на времето споменатите събития. Научните основи на светлото бъдеще /Границите на растежа/ с техните дванадесет компютърни модела и развитата в “СВЯТ-3“ уникална програма за системно моделиране на проф. Джей Форестър , библията на новото справедливо общество /“Нашето общо бъдеще“/, политическите решения, конвенции, декларация и план за действие – първи практически крачки по дългия път за осъществяване не вековната мечта на хората.

Множество са възможните правилни отговори, но безспорен е един – обществото духовно не и израснало до осъществяването на идеята за У.Р., самата тя не се разбира в цялата и многоплановост и дълбочина, самото понятие „развитие“ с множеството смислови значения се смесва с понятието „растеж“. Целенасочено игнориране и информационно затъмнение поради продължаващото развитие в противоположна посока формулирано във Вашингтонския консенсус и Харвардския проект, неприемливата цена, която богатите следва да заплатят са само част от причините. Те пораждат противодействието, информационното затъмняване, задълбочаването на противоречията, което дава право да именуваме състоянието в което се намираме днес сатаносфера, сфера на сатаната. Не напразно покойният президент на Венецуела Уго Чавес пред Общото събрание на ООН заявява „Сатаната е вече при нас. Аз чувствам мириса на сяра.“ Бедата обаче е, че той е отдавна при нас. Той е тук с ценностите на потребителското общество, с пренебрегването на принципите и законите на природата, с егоизма, корнукопията, с редица нови понятия като пропаднали държави, екологични бежанци, тероризъм, съвременно пиратство, управляван хаос, с увеличението на пропастта между най-бедни и най-богати, с масовите емигрантски вълни заливащи Европа...

Какво се случва и накъде върви светът?

Сякаш скришно и тихомълком ни се налага друг, втори, сатанински път на развитие, на разрешаване на глобалните проблеми чрез унищожаване на излишните хора и държави и заграбване на техните територия и ресурси. Неразбираемо е мълчанието, последвало неотдавнашната сатанинска декларация на популярен президент-кандидат за европейска интеграция: „Никакво семейно планиране. Размножавайте се.“ То не може да се тълкува по друг начин, освен като подготовка за завоюване на територии чрез демографска агресия.

Убеден съм, че преди да говорим за разрешаване на частните проблеми на устойчивото развитие следва за изберем по кой път ще върви човечеството. И този сакрален избор , за който малко се говори, но тихомълком ни се налага сатанинското решение, следва да се направи, опирайки се на ценностите на хуманизма, изразявани с думата човечност, възможно най-съдържателната и благородна дума в българския език. Този избор е пътят на устойчивото развитие.

Устойчивото развитие, за което се предлага по-разбираемо и съдържателно понятие като устойчиво благоденствие може да овладее общественото съзнание чрез осмисляне на законите на природата, с които следва да живеем в съгласие, чрез по дълбоко познаване на обкръжаващия ни свят в неговата цялостност и взаимна обвързаност на съставните му части, чрез култивирането в съзнанието ни на нови ценности като справедливост, солидарност, достатъчност, алтруизъм, умереност, съпричастност.  За философското осмисляне на понятията, чрез които се характеризира У.Р., у нас работи един забележителен учен - проф. Орлин Загоров. Въз основа на изчерпателен анализ на историческото развитие на този въпрос във времето, търсенията на автора са в посока на философското осмисляне на категориите на У.Р., разглеждат основните идеи за формирането в бъдеще на идеологията и светогледа на настоящите и бъдещите хора.

У.Р. стимулира формулирането на нови принципи и разкриването на законите на природата и тяхното популяризиране, с които следва да се съобразяваме. Бари Комонер в „Затворения кръг: природа, човек и технологии“ /1971 г./ формулира четири закона на екологията: всичко е свързано едновременно със всичко; всичко трябва да намери място някъде; природата знае най-добре какво да се прави; всичко взето от природата рано или късно се заплаща.

За възобновимите природни ресурси има граници на количеството на тяхното използване, които не могат значително да се превишават. Матис Вакернагел със сътрудници въведе понятието екологична стъпка, показващо земната площ , която съответства на необходимата на живеещите при съществуващ жизнен стандарт хора на земята. Изчисленията на екологичната стъпка показват, че през 1980 година ние сме усвоили ресурсно напълно всичката площ на Земята и всяка година консумираме възобновими ресурси повече, отколкото се възпроизвеждат. При запазване на днешните икономически показатели на човечеството ще са необходими за живот през 2030 година ресурсите на две планети Земя. Популярната в творчеството на Рей Бредбъри римска сентенция „Quid pro quo“ (едната ръка мие другата, означаваща,

вземаш, но и даваш, даваш, но и получаваш,

вземаш и връщаш) има дълбокия смисъл, че нашият живот, природните блага не са ни подарък. Те са заем, който следва да се връща. Тя намира съвременно звучане в постановката за безплатните услуги на природата, които по стойност превишават брутния продукт на цялото човечество, които следва да се заплащат.

Осъзнатото днес място на човека като една от съставните части на природата, като дете на Майката-Земя е противоположно с битуващото колонизаторско чувство на собственик на Земята с всичките й богатства. Нови постановки, родени от стремежа към У.Р., са въпросите за собствеността върху природата, за

равните права на поколенията,

за диференцираните отговорности, за съществуването на ограничения за растежа и тяхната количествена мярка - екологичната стъпка.

В многобройната литература по У.Р., която непрекъснато се обогатява с нови идеи, подходи, практики се разглеждат отделни проблеми, които внасят неустойчивост. Те са около 2000 на брой и непрекъснато се увеличават. Негласно се приема, че човечеството върви по правилния път, което е измама. Недостатъчно внимание се отделя на решаващия проблем - за избора на пътя –

устойчиво благоденствие, или триумфиращ в света неолиберален капитализъм

с присъщите му сатаносферни особености. Този решителен избор всяка страна и всеки отделен човек следва да направят.

Генералният път на реформи в постсоциалистическите държави , както неведнъж отбелязва великият хуманист В.А.Коптюг, е противоположен на пътя към света за У.Р. И решаващото условие за избора на правилния път е наличието у хората на качествата

екохуманизъм и човещина.

Тази мисъл пронизва изцяло разработките на проф. Орлин Загоров.

У.Р. с право се смята за нова парадигма на развитата човешка цивилизация. За нейна характерна черта се сочи глобализацията и информационното общество. Не по малко важно условие, а възможно и по съществено е замяната на приоритета на материалните ценности с приоритета на духовните. За разлика от материалните, духовните ценности са неизчерпаеми и непрекъснато са умножават, както чрез създаването на нови такива, така и чрез обогатяването на съществуващите създадени от предишните поколения.

Философското осмисляне на концепцията (идеята) за У.Р. и социалистическия обществен строй с провалилия се съветски модел, възвръщат достойнството и самочувствието на стотици милиони хора от три поколения, отдали живота си в служба на социалистическите идеали и усилията им да се построи справедливо социалистическо общества в Съветския съюз и социалистическите страни. Техните усилия не са били напразни. Много от ценностите на съветските хора са и ценности на У.Р. Достатъчно е да цитираме първия пункт от Декларацията за околна среда и развитие - основния документ на РИО-92: „Грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата.“ Мисълта за социалистическата природа на У.Р. нееднократно е изразявана от В.А. Коптюг и особено ярко звучи в последното му интервю, дадено един ден преди неговата кончина: „Общо цивилизационната концепция за устойчиво развитие по своята същност е социалистическа... Русия по-добре от другите е подготвена да извърви този път... Манталитетът на обществото способства за приемането на тази концепция за развитие, и, въпреки че направихме много грешки, ние значително се придвижихме по социалистическия път. И ние следва да станем световни лидери по движението по този път... Много от вършеното сега ще се наложи да се разрушава в обратна посока.“

У.Р. няма да се утвърди само по себе си. То ще изисква разностранни и постоянни усилия. С пълно основание Ал Гор отбелязва, че „на самите благополучни нации ще е необходимо да изминат преходен период, който в някои отношения ще бъде даже по-мъчителен, отколкото за страните от третия свят поради причината, че много вкоренени техни представи ще бъдат разрушени.“ Няма да мине без съпротива и желание на златния милиард за реши глобалните проблеми по утвърдения от векове начин, жертвайки живота на останалата част от човечеството, продължавайки неоколониализма и експлоатацията на природата и милиони хора. Въпросът за злото, за лъжепророците и лъжеучителите, които и днес все още триумфират в обществото чака своя изследовател.

За спечеления за идеите на У.Р. читател ще бъде полезно запознаването със социалния път на християнството, изразен от Албрехт Дюрер през XV век в интерпретацията на В.И. Вернадски в лично писмо от 29.01.1889 г. до съпругата му. Става дума за анализа на християнството в знаменитата картина „Четиримата апостоли“ на Албрехт Дюрер от 1526 г., съхранявана в старата Мюнхенска пинакотека. Божествената истина на християнството се възприема и изразява чрез образите на всеки от апостолите Йоан, Петър, Павел и Марко по различен начин:

• Формулиране на божествената велика идея, изразяваща правилния божествен път на живота (Йоан).

• Нейно частично осмисляне и изразяване с понятия близки за възприемане от обществото (Петър).

• Създаване на политическа организация под знамето на идеята (Павел).

• Реализация чрез принуда, инквизиция и унищожаване на всичко, което не отговаря на нея (Марко).

Божествената велика идея за рай на Земята, за устойчиво развитие, за устойчиво благоденствие, ноосфера се осмисля философски и представя на обществото в разбираеми, дълбоко разтълкувани понятия в разработките на проф. Орлин Загоров; политическа реализация във вид на решения, декларации, конвенции, харти, планове за действие, пътни карти се осъществява от ООН и отделните държави; зачатъчни форми на реализация без ресурси и политическа воля чакат своето време, като все по ясно става, че всяко забавяне на реализацията увеличава цената, която човечеството ще заплати, а може да доведе също така и до необратима катастрофа.

Остава и до днес открит фундаменталният въпрос за средствата за осъществяването на идеята за устойчиво развитие. Финансовата обезпеченост, разбира се, е първото условие. В решенията на РИО-92 фигурира цифрата 0,7% от БВП на развитите държави, което практически не се изпълнява. Лестър Браун в последните си книги „План Б-2“ и „Светът на ръба“, сравнява изразходваните годишно средства за въоръжение и устойчиво развитие през 2009 г. в милиарди долари. Устойчивото развитие - 185, САЩ – военен бюджет 661, свят - военен бюджет 1552. Важна цифра привежда също така Мат Ричмънд в Преглед за 2011 г. в Състоянието на планетата на Уърлдуоч институт. Според оценка на програмата на ООН за околна среда за преминаването на световната икономика към устойчиво развитие е необходим само 2% от световния БВП.

Философията на устойчивото развитие утвърждава истината, че

алчността и стремежът за печалба не могат да бъдат движещата сила на човечеството,

че то може хармонично да се развива само въз основа на разума и морала. От тази постановка следва и виждането за дълбоката пропаст между сложността на проблемите, стоящи и възникващи пред човечеството и интелектуалното равнище на управляващите го партийни босове и държавни бюрократи. Все по настоятелно стои въпросът за управлението на Земята от суперексперти с високи интелектуални качества и морал, който беше поставен и обоснован от Станислав Лем на Срещата на върха РИО-92.

 

У.Р. е нова идея за много хора не само в България. Неговата философия обаче формира отсъстващата оптимистична нагласа у хората по отношение на бъдещето на човечеството. Чрез нея светът би тръгнал към общество на устойчивото благоденствие не по принуда, а по убеждение; не с чувството за саможертва, а с вяра и решителност. И това в най-голяма степен е необходимо на мислещите хора в България. Светът на У.Р. може да бъде значително по-добър от този, в който ние живеем днес. Устойчивото благоденствие не е социална утопия, нито умозрителна идея. То е възможна за осъществяване вековна мечта на човечеството - породена от морала, всеотдайността, таланта, високия интелект, човещината, постоянството, самораздаването на многохиляден интелектуален елит на Земята. Този елит изгражда новата екохуманистична цивилизация на плещите на цялата духовна култура на човечеството. За българите и славяните като пасионарни народи това е векторът на светлината, на надеждата, която утвърждава пътя, истината и живота.