Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 24 (12 юни 2018) КАТО ЕДИН СТРАНДЖА ЗА ЦЯЛА ГЛАДНА БЪЛГАРИЯ

КАТО ЕДИН СТРАНДЖА ЗА ЦЯЛА ГЛАДНА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

От трибуната на НС, след 11 месеца отсъствие, в отговор на въпрос за постигнатото в Москва, премиерът заяви, че това, което е трасирал президентът Радев, това е и постигнато. Нищо.

„Донякъде и аз нося вина за това напрежение в отношенията”, разкайваше се Бойко Борисов в Кремъл пред своя домакин, президента на Руската федерация Владимир Путин. Тоест, искаше да подскаже, че има други, по-виновни от него за застоя и дори отстъплението в руско-българските политически, икономически и културни връзки. Ако Путин го беше накарал да назове кои са тези грешници, сигурно щеше да посочи правителството на премиера Пламен Орешарски. Дали щеше да спомене тримата американски сенатори, начело с бившия военнопленник от „мръсната война” във Виетнам и бивш кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн, не е известно. Неотдавна Маккейн беше опериран от тумор в мозъка, след което заяви, че не желае Доналд Тръмп да присъства на погребението му, ако и да са от една и съща партия – Републиканската. А тъкмо след срещата на Маккейн и другите двама американски сенатори с Пламен Орешарски последният обяви, че България спира всякакви дейности по газовия проект „Южен поток”, докато се отстранят противоречията с изискванията на Европейската комисия. Значи Еврокомисията е

вторият голям виновник

за това, че газовите потоци заобиколиха нашата страна. И вместо ЕС да получава руски природен газ от страна членка като България, той се самоосъди на благоволението и доброто настроение на властите в  Турция, която никога не е била част от европейската християнска цивилизация. На всичко отгоре Еврокомисията прояви върховно лицемерие, размахвайки пред България третия енергиен пакет, докато „Северен поток-1” и „Северен поток-2” се радват на специални изключения (т. нар. дерогации) от третия енергиен пакет, понеже газът, който тече, или ще тече по тях, е за Германия.

Както и да е, от 2014 г., когато беше замразен „Южен поток”, минаха четири години, през които с малки изключения – служебните правителства на професорите Близнашки и Герджиков, - управлява все Бойко Борисов. Веднъж в коалиция с „реформаторите”, втори път с патриотите. Сиреч, имаше всичкото време на света да поправи сторената от Орешарски грешка. Но Борисов не само че не размрази проекта „Южен поток”, ами прокара в Народното събрание мораториум и върху строителството на нови ядрени мощности, с което замрази и проекта  АЕЦ „Белене”. При първия кабинет на Борисов (2009-2013 г.) беше „отстрелян” проектът за нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Такава е последователността на вината, за която Борисов частично признава, че носи отговорност. Само че от студения поглед на „старшият брат”, както той се изрази, няма как да се скриеш. Особено ако си се похвалил, че лично си спрял три руски стратегически енергийни проекта. Че си номинирал и уредил с президентски пост хлевоустия Росен Плевнелиев, който превърна русофобията в свое главно занимание. Така ли се „топли стол”, дето после не можеш да седнеш на него?

Ето защо Владимир Путин само потупа по гърба засилилия се да го прегръща и целува насред Кремъл български премиер, който по съвместителство до края на юни е и председателстващ на Съвета на ЕС. А на съвместната пресконференция, в отговор на благодарността, че по-големият прощава, Путин отвърна, че по-големия обикновено го карат да плаща. След което припомни, че в резултат на българското евроатлантическо престараване, руската държавна компания „Газпром” е изгубила 800 млн. евро. Не стана дума за „железобетонни” финансови, политически и други гаранции – това бе вече заявено по отношение на българското правителство и ЕК. Но президентът на Русия

даде да се разбере, че парен каша духа.

Затова газовият хъб „Балкан” е в сферата на възможното, но надали.

Бойко правилно натяква, че на натовските страни Турция и Гърция е позволено това, което забраняват на България, но мястото, където трябва да каже това, е пред Европейския съвет, а не пред Путин и българските журналисти. Впрочем, за разлика от президента Радев, който настоя за пряка доставка на руски газ за България и от там за Европа по „Балканския поток”, Борисов направо изключи тази опция и се примоли за едно отклонение от „Турски поток” до Паша дере, край Варна. Ердоган, според казаното от Путин, се е съгласил, но знае ли някой на каква цена ще получаваме този газ? Защото Турция не желае да бъде обикновен транзитьор на руско или азерско синьо гориво. Турция иска да продава това гориво. В този смисъл едва ли ще строи отделен газопровод до България, за да тече по него румънски, български (от собствен добив) или катарски (втечнен) газ.

Хъбовете не са просто места, където се събират и разпределят различни газови потоци, а и своеобразни

газови борси, на които се ценообразува...

При толкова строящи се в момента руски газопроводи и при положение, че вече е подписано споразумение за сухопътната част на „Турски поток”, България няма как да стане европейски газоразпределителен център. Вместо обещания за хъб, Борисов получи покана от турския си колега Бинали Йълдърм да присъства на 12 юни на откриването в Ескишехир на Трансанадолския проект (ТАНАП). От в. „Миллиет” (2 юни) научихме и за обещанието на Борисов „да осигури присъствие на възможно най-високо равнище”. Колко високо? По-високо от него самия няма.

Едно е ясно, птичката, която щеше да ни осигури по 400 млн. евро на година само от транзитните такси на „Южен поток”, отлетя безвъзвратно! Вместо само от капризите на Киев, нашето газоснабдяване ще зависи вече и от тези на Анкара. Евентуалното отклонение от „Турски поток” към Варна ще ни излезе през носа, защото ще осигури на Ердоган допълнителен лост за намеса във вътрешните работи на България. Дано поне да хванем последния влак за АЕЦ „Белене”. Само че съкращаването на правителствената визита в Москва и фактът, че министрите, които съпровождаха Борисов, не се срещнаха със своите руски колеги и не подписаха нищо, понеже не носеха никакви документи, оборва твърденията за „историческото” значение на мероприятието.

Никакво проясняване не настъпи и за бъдещето на АЕЦ „Белене”. Желанието на Борисов България да участва само с апорта на двата реактора и площадката в Белене, без държавни гаранции за изкупуването на произведената от Втора атомна електроенергия, срещу което да получи контролния или блокиращ пакет от акциите, граничи с небъдното. Не Руската федерация, никой инвеститор няма да приеме да вложи милиарди в един проект, а друг, срещу 3-4 милиарда евро, да получи непропорционално голям дял от акциите. „Глупаците, както казва Шолоховият дядо Щукар, се свършиха при оня режим!”

Например Русия ще държи 51 % от акциите на новостроящата се в Турция АЕЦ „Аккую”. Ако нашето правителство не иска оборудването на площадката в Белене да изгние под найлона, ще трябва да преразгледа концепцията си за участие само с апорт.

Атомната енергетика е елемент от националната сигурност на всяка държава,

поради което на света няма частни атомни електроцентрали. България не разполага с много време за умуване, защото животът на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй” може да бъде удължен само с 15 години. През това време Еврокомисията или ще забрани пушливите ТЕЦ, или ще наложи такива такси за замърсяване на въздуха, че функционирането им ще стане безпредметно.

Затова първото, което трябваше да направи 44-ото НС, беше да отмени мораториума върху изграждането на нови ядрени мощности. Едва тогава инвеститорите – китайски, руски или френски, - ще повярват в сериозните намерения на кабинета „Борисов-3” да рестартира проекта АЕЦ „Белене”.

Преценена от тази гледна точка, визитата на Борисов в Москва може би беше не безцелна, но в голяма степен безрезултатна. Москва отдавна на сълзи не вярва, едва ли ще повярва и на закъснели. Европредседателството не беше никакъв аргумент в наша полза, понеже в Кремъл знаят, че то се дава по азбучен ред, не за някакви особени заслуги. Щом Малта и Естония председателстваха Съвета на ЕС, защо на българското председателство да се приписват някакви особено заслуги? И без да председателстват Съвета на ЕС, Меркел и Макрон се срещнаха с Путин. Но след санкциите, наложени на Русия от ЕС по нареждане на Вашингтон, обтегнатите отношения на Брюксел с Тръмп не накараха Путин да се размекне. Нещо повече, той пресече мерака на Макрон Франция да стане инвеститор № 1 в Русия вместо Германия. Просто каза, че най-големият инвеститор в Русия е Китай. И че само една финландска фирма е инвестирала в Русия 6 млрд. евро, докато цяла Франция има инвестирани 15 млрд. евро. Обидно е, но на този фон в Кремъл България сякаш дори не я броят за жива, какво остава да развиват с нея привилегировани партньорски отношения! Обаче вината за това си е наша.

Остава утехата от Вазовите „Хъшове”: „Дорде е жив Странджата, гладни ще ходите, от глад няма да умрете!”. Въпросът е може ли Борисов да бъде Странджата за цяла една нация, живееща в най-бедната държава на ЕС? И то докато край властта се навъртат наемници като Спас Гърневски, Антон Тодоров или Тома Биков?

Неотдавна и Борисов, и Цветанов се озоваха в една близка последователност в Тирана. Албанският господ не разбира много от евроатлантически молитви, защото, подобно на Ердоган, сложна е албанската душа.  Нейната география стига и отвъд Косово, и отвъд Епир. На кой ли Господ са се молили двамата?