Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 23 (5 юни 2018) ФИГАРО ГОРЕ, ФИГАРО ДОЛУ, И НАКРАЯ... ОТ УМА СИ ТЕГЛИ!

ФИГАРО ГОРЕ, ФИГАРО ДОЛУ, И НАКРАЯ... ОТ УМА СИ ТЕГЛИ!

Е-поща Печат PDF

При една от срещите си с Владимир Путин Бойко Борисов му подари кученце от породата българско овчарско куче. Четириногият армаган, носещ името Борко, трябва да е станал голям пес и дори и да не е изял още нечии пауни, трябва да е разбрал, че въртенето на опашка не помага след поредица извършени големи бели. Иначе Путин отдавна е наясно, че премиерът на България може да мрази мрънкащия и протестиращия под прозорците му „матреял”, но кучетата обича от сърце. Обича и Русия, само дето любовта и признателността му към нея зависят от настроенията във Вашингтон, Берлин и Брюксел. И докато чака „големите началници” да се разберат, полето му за маневриране не се разширява.

Добре е все пак, че Борисов не повярва на британските измислици за „отравянето” с „новичок” на двойния агент (на ГРУ и МИ-6) Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.

В резултат на здравословното си съмнение в обвиненията на Тереза Мей срещу Путин той не изгони руски дипломати, както направиха други страниq членки на ЕС и НАТО. И без това спирането на трите „руски” енергийни проекта в България – нефтопровода “Бургас Александруполис”, газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, хвърля тежка сянка върху руско-българските отношения. Към това се добавиха и санкциите, наложени на Русия от САЩ и ЕС, с които България се солидаризира, макар и с отвращение. Така или иначе, на всички упреци в „путинофилия”, Борисов отговаряше именно с аргумента, че е осуетил три руски проекта; жалвайки се в същото време, че на Турция се позволяват неща, които на България са забранени. За Турция може, за България не може! Хем Турция не спазва санкциите срещу Русия, хем се превръща в транзитьор на руски природен газ, докато България чака разрешение от Брюксел. Вместо награда, два доклада – на ЕК и ЕЦБ (Европейската централна банка), я обявяват за непригодна за еврозоната, а пък Германия и Холандия категорично не я искат в Шенген. Понеже Борисов не е нито Виктор Орбан, нито „балканската Ангела Меркел”, за какъвто го провъзгласи албанският лидер Еди Рама. А и България не е суверенна страна, за разлика от Турция на Ердоган, която може едновременно да си купи руски зенитно ракетен комплекс (ЗРК) „С-400” и американски изстребители “F-35”. И да придърпа към себе си руския природен газ посредством „Турски поток”. Преди седмица беше подписан протоколът и за сухопътната му част.

Москва на сълзи не вярва

Инициативата на Борисов за евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани сигурно дразни Кремъл, но там разбират добре, че поне Македония, Косово и Сърбия няма скоро да се интегрират с НАТО и ЕС... Понеже Гърция не одобрява каквото и да било име на републиката край Вардара, съдържащо думата Македония. А пък Сърбия, Испания, Кипър, Словакия  и Румъния не признават независимостта на Косово.

Българското европредседателство повдигна темата за интеграцията на Западните Балкани, но въпреки добрите си намерения не можа да придвижи въпроса по-далеч от една обтекаема декларация на срещата на върха в София.

От юли 2018 г. щафетата ще поеме Австрия, а следващата среща на върха ЕС-Западните Балкани ще се състои през 2020 г. по време на хърватското европредседателство.

На 26 май Борисов посети Хърватска, откъдето отлетя за Киев, баш за финала на Шампионската лига. Вероятно е използвал визитата си в Киев и за да посредничи за разрешаването на руско-украинския конфликт, но както се казваше в един съветски филм, „Москва не вярва та сълзи”. С такъв външнополитически актив Борисов, ако и да председателства Съвета на ЕС, трудно ще промени оценката на Кремъл за управлението в България като лишено от суверенитет, самостоятелност в действията и международен авторитет.

Пръв се опита да разбие ледовете с Москва президентът Румен Радев, който се срещна в столицата на Русия с премиера Дмитрий Медведев и в Сочи с президента Владимир Путин. Предложението на Радев за преки доставки на руски природен газ за България не събуди особен ентусиазъм у домакините. Причината за това не е само маломерността на газопотреблението на България, което прави нерентабилно инвестирането в отделен газопровод, ако той не води към други страни в Европа. Както беше казал преди време Владимир Путин, тъй като България не е суверенна страна, Русия може да се върне към проекта „Южен поток” само при железобетонни гаранции от страна на ЕК. Кремъл е наясно също така и с ограничените пълномощия на българския президент, поради което Медведев обяви, че очаква скорошна визита на премиера Бойко Борисов. Сиреч, без ангажирането на правителството и лично на премиера Борисов нищо не може да помръдне.

В Москва сигурно са наясно и с противоречията между Радев и Борисов, за да залагат на един кон. Радев просто прокара пътя до визитата на Борисов в Москва, която трябваше да се осъществи на 30 май. Седмица по-рано, в Деня на славянската писменост и българската просвета и култура 24-ти май, Борисов беше на аудиенция при папа Франциск заедно с македонския премиер Зоран Заев. Тепърва ще се оценява ефекта от поредната папска милувка по „капачуната” Бойкова, но пред Москва тя не върши работа. Ако слушаме бившата пиарка и началник на политическия кабинет  на президента Плевнелиев, Румяна Коларова, Радев бил отишъл в Русия като господин никой, докато Борисов отивал като председател и член на Съвета на ЕС. Един вид „устами Борисова глаголит Европа”.

Все едно, че България не е съществувала преди да я приемат в ЕС, или когато него още го нямаше! А като какъв клепаше Русия пред ЕП Росен Плевнелиев, когато още не ни бяха възложили председателството на Съвета на ЕС? Той така си и остана „господин Никой” дори в България.

„На България не й е дадено...”

Само че руските медии, политици и експерти са на друго мнение относно дипломатическите совалки на Радев и Борисов. Например сайтът km.ru (21.05.2018) публикува текста „Българският поток”: Защо Москва ще откаже на София”. В него различни експерти обосновават безсмислието на подобно начинание, ако то ще задоволява само скромните потребности на България. И напомнят, че по-рано именно София провали строителството на „Южен поток”, а Турция се оказа къде по-сговорчив партньор. И тогава, и сега, в концепцията на Радев газовият поток се предвижда да бъде европейски, макар нашият президент да го нарича „български поток”. Нищо ново, само дето трасето на руска територия може да минава през Крим, с което дължината на газопровода ще се съкрати с поне 300 км. Като предимство на България Радев посочва действащата вече газопреносна система и газовите връзки със съседните страни, които осигуряват достъп и до страните от Централна Европа.

Обаче, както твърди анализаторът от „Алор Брокер” Алексей Антонов, „Български поток” е чист популизъм и завръщане към проекта „Южен поток” няма да има. Независимо от наличието на културни и исторически връзки, България е страна членка на ЕС и НАТО с доста слаба икономика, зависима от външната подкрепа. Неудачният опит за реализацията на съвместния проект „Южен поток” нагледно показа зависимостта на вътрешната политика от външни указания - отбелязва Антонов.

 

И напомня, че сега САЩ активно се борят против реализацията на руските експортни тръбопроводи. - При това положение Турция, която при управлението на Ердоган показва несравнимо по-голямо равнище на политическа самостоятелност, изглежда по-изгоден и по-малко рисков партньор”.

„Появата в най-близко време на още един газопровод, който направо ще доставя газ в България и през нея в други страни от Европа, изглежда малко вероятна - казва вицепрезидентът на Гилдията на финансовите анализатори и риск-мениджъри Богдан Зварич. - Сега се реализират наведнъж няколко проекта и в частност „Северен поток-2”. Неговата реализация се опитват да възпрепятстват зад океана. Активизирането на още един проект може да се натъкне на по-съществена съпротива”.

„Така че, уви, на България не й е дадено да стане главен европейски хъб за Южна Европа. Такъв вече стана значително по-сговорчивата и независима Турция. Наред с действащия „Син поток”, вече е завършена подводната част на „Турския”, а през 2018 г. се планира пускането на ТАНАП, по който към Южна Европа ще тръгне газ от Азърбайджан. А ето, България вече загуби два важни за нея проекта: „Южен поток” и „Набуко” - обобщава Антонов.

А електронният сайт на някогашния орган на КПСС, pravda.ru (24.05.2018), обяви: „България е в шок: след Радев и Борисов отива при Путин”. Припомнят се колебанията – на Борисов, а не на Радев, относно „руските” енергийни проекти, с които премиерът си играеше на „тука има, тука няма”. Най-вече с проекта АЕЦ „Белене”, който от жизнено важен за енергийната сигурност на страната, се превърна в „корупционен гьол”, заради който 43-ото народно събрание наложи мораториум върху изграждането на нови ядрени мощности. За да се реабилитира, когато към него прояви интерес китайската държавна ядрена компания. Далеч преди това, обаче, опитът за продажба на Иран на доставеното ядрено оборудване завърши с фиаско. А Международният арбитражен съд осъди България да изплати на руската страна 620 млн. евро неустойки. Нещо, за което Радев няма никаква вина.

Наследството на Росен

Днес, все едно че току-що е поел управлението, Борисов се надява на руската снизходителност, за да осъществи и мечтата си за газов хъб „Балкан”, към който да тече и руски газ. Обаче изгубеното доверие, подобно на изгубеното време, не се връща. А ако все пак нещо се върне, това става на много по-висока цена. България, а не Борисов ще плати за сляпото следване от управляващите на американските безумия във формата на санкции и бойкот на отношенията с Русия. Включително, в сферата на икономиката и енергетиката.

В Брюксел, Берлин и Париж най-после осъзнаха, че са станали заложници в една война, която не е тяхна. Поради което са склонни да преглътнат Путин, както правят с Ердоган.

При визитата си в Москва Борисов трябва да е почувствал горчивината на сторените от бившия - пази, Боже!, президент Росен Плевнелиев антируски изцепки. Неслучайно най-невзрачният от всички досегашни български президенти бе награден от Киев за заслуги към укрепването на украинската нация. На украинската, не на българската нация, за която Плевнелиев никога не е работил. Но срамът заради деянията на тази одиозна персона ще го носи Бойко Борисов, който го беше поставил „да му топли стола”. А пък той го насади на пачи яйца. Неслучайно в коментара на Любов Степушова в pravda.ru има такива фрази: „Елей се лее и от двете страни” и „Как умеят да се преобуват във въздуха”.

„Ще отбележим, пише тя, от българска страна няколко удивителни за Русия момента.

Първо, съвсем неотдавна София предпочете на Празника на освобождението от турско иго да покани Ердоган, а от Русия замина Патриарх Кирил (и донесе от там неприятни впечатления). За Путин дори не споменаха.

До съвсем наскоро за проекта АЕЦ „Белене” говореха като за ядрена бомба със закъснител, за корупционна ясла. Отказа именно от тази АЕЦ поиска Еврокомисията при влизането на България в Евросъюза.

Съвсем неотдавна, през септември 2017 г., Борисов заяви, че не може да не се съгласи с тезата, че Русия не е враг на България.

Второ, именно при Борисов отношенията с Русия се развалиха крайно. Той участва в закриването и на АЕЦ „Бeлене”, и на „Южен поток”.

Трето, през всичките тези десет години държавната пропаганда в България работеше за минимизиране на ролята на Русия в освобождението на България от турско иго и във Втората световна война. Предишният президент Плевнелиев често си позволяваше оскърбителни изказвания по адрес на Русия.

Ето защо няма нищо удивително в това, че българската преса не схвана изведнъж ставащото, а именно - преориентирането на София към Москва. Така например Bulgaria On Air цитира мнението на професор Румяна Коларова, която твърди, че визитата на Радев в Русия и срещата му с Путин „нямат реален ефект”, а „това е един вид протегната ръка и открити възможности”. По думите на Коларова българският пазар  е толкова малък, че би било „неинтересно за него да се строи газопровод”. А АЕЦ „Белене”, - това от нейна гледна точка е „нереалистичен проект, който търси възможност да похарчи едни пари и е извънредно рискован”. Румяна Коларова подчерта, че Борисов трябва да се срещне с Путин в качеството си на представител на ЕС, а не на България”.

Да, но самият Борисов каза, че ако изпратим реакторите в музея, това ще е най-скъпият музей на света -3,5 млрд. лева.

Ако пък продължат да стоят, увити в найлон, милиардите, които струват, ще станат милиони. Съдбата на този проект и руското участие в неговото осъществяване, а не толкова газовият хъб край Варна беше в основата на Бойкоборисовото митарстване в Москва.Понеже без съгласието на руската страна не можем дори да продадем двата реактора в Белене.

„Къде е на прасето гъделът”

Всички тези обрати в позициите на управляващите в София Любов Степушова охарактеризирва като „преобуване във въздуха”. Преобуването не е нещо невиждано по нашите географски ширини. То е започнало преди 100 години и е описано в разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите”. Героят разказва как турчинът Али го научил „къде е на прасето гъдела”. Тоест, посъветвал го да се откаже от папукчийството и да продава „офицерска” бира. Понеже щом светът е започнал да си събува потурите, щял да си събуе и папуците. Но тогава българите са си събували потурите и папуците на земята, не във въздуха, както правят днешните политици. Това поведение обаче, не среща одобрение не само в Русия, а и в ЕС.Доказаха го два доклада- на ЕК и на Европейската централна банка (ЕЦБ), които поставят България сред страните, незаслужаващи да бъдат приети в еврозоната: поради ширещите се корупция и бедност. И отново две страни – Германия и Холандия, се противопоставят на приемането ни в Шенген. А Франция в лицето на президента Макрон се опитва да разори българските превозвачи, поставяйки пред тях непоносими, но изглеждащи справедливи изисквания за заплащането и почивката на шофьорите. Какви „успехи”, какви пет лева?! Какво европредседателство? Сякаш то ни беше дадено като награда, а не по азбучен ред и по-рано от предвиденото заради английския Брекзит.

За „преобуването във въздуха” допринесе и американският президент Доналд Тръмп, който първо развали калимерата със Северна Корея, отменяйки срещата си с Ким Чен Ун, предвидена за 12 юни в Сингапур (заради квалифицирането от Пхенян на вицепрезидента Майкъл Пенс като „политически клоун”). После се извъртя и потвърди, че тя ще се проведе както е планирана. Не е изключено обаче до 12 юни три пъти да си промени намеренията.

Тръмп успя да се скара и с ЕС, заради въведените мита върху вноса на стомана, алуминий, автомобили и други от Европа в САЩ. А така също заради оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата и ядрената сделка с Иран и преместването на американското посолство в Ерусалим. След като председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви от София, че с приятели като Тръмп ЕС няма нужда от врагове, нашите „атлантици” осиротяха и вкупом непотребни станаха: на Вашингтон, на Брюксел и на себе си дори. Между впрочем, лидерите на двете Кореи се срещнаха за втори път за един месец, а Южна Корея отказа да участва в съвместни военни учения със САЩ. А руският външен министър Лавров отиде в Пхенян на 31 май, един ден след визитата в Москва на Бойко Борисов. Закъсва и „приятелят Тайпи”, който се готви за извънредни президентски и парламентарни избори на 24 юни т. г. Турската лира се срина до ниво 1 долар за 4,90 турски лири на 23 май. След това се покачи до 1 долар за 4,55 турски лири, но Ердоган призова турците да извадят доларите изпод възглавниците и да ги обменят за турски лири.

А един известен макроикономист и финансов историк, Ръсел Нейпиър, в интервю за швейцарския вестник „Нойе Цюршер Цайтунг, каза: „Банкрутът на Турция започна. Най-късно след изборите турската лира ще изгуби значителна част от стойността си. Турция стигна до положението да не може да изплаща своя дълг, който възлезе на 400 млрд. долара” („Джумхуриет”, 21 май).

Според данните на агенция „Блумбърг” Турция е по-задлъжняла от Сенегал, който е в класа на най-слаборазвитите страни в ООН. Тоест, Турция е страна от Африканската лига, която претендира за пълноправно членство в ЕС. Въпреки това тя строи АЕЦ „Аккую” и планира изграждането на още две АЕЦ, докато от телевизионните студиа в България „експерти” като Мартин Димитров, Радан Кънев и др. обявяват АЕЦ „Белене” за излишен, скъп и опасен проект. Кога ли и те ще се „преобуят във въздуха”, ако получат указания отвън да говорят обратното?!