Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 21 (22 май 2018) А ПЪК НИЕ „ИНТЕГРИРАМЕ” ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ...

А ПЪК НИЕ „ИНТЕГРИРАМЕ” ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ...

Е-поща Печат PDF

Диалектикът идеалист Хегел пише, че всички събития в историята се случват по два пъти, към което Маркс е отбелязал: „Оставаше да добави: първия път като трагедия, втория като фарс”. Което не пречи идентични събития да се случват и повече от два пъти: винаги като трагедии, или като фарс.

Например английският крал Едуард Осми (23.06.1894-28.05.1972), чичо на Елизабет Втора, се оженил за американската актриса Уолис Симпсън, имала преди него два брака, и на 11.12.1936 г. абдикирал от престола, за да не се раздели с любимата жена, която не била аристократка. Синът на кралица Елизабет Втора, принц Чарлз, смени принцеса Даяна с Камила Паркър и също беше лишен от правото да наследи на трона майка си. Синът му принц Хари се ожени преди дни за американската актриса Мегън Маркъл и също отпадна от списъка на вероятните престолонаследници. Очевидно принц Уилям, съпругът на Кейт Мидълтън, ще стане новият крал на Обединеното кралство Великобритания. Още повече, че след като жена му роди момче и момиче, наскоро го дари и с трето дете, кръстено Луис, подобно на новороденото в лондонския зоопарк едногърбо камилче. Луис не е баш английско име, но нейсе. Да живеят техни величества, още повече че Обединеното кралство  напусна потъващото корито, наречено Европейски съюз!

Италианците също са на път да напуснат: първо еврозоната, после може би и самия бюрократизиран, джендърофилски и русофобски ЕС. Новото италианско правителство ще поиска и незабавно отменяне на санкциите срещу Русия. Британците и италианците излизат, ние обаче оставаме. И не само оставаме, ами поведохме към светли евроатлантически бъднини и шест страни от Западните Балкани: Албания, Косово, Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Един Бог знае кога някоя от тези страни ще види истинското лице на тази Блажена Аркадия, тоест Европейския съюз, но няма съмнение, че нашето председателство на Съвета на ЕС ще бъде запомнено с дунанмите около западнобалканската „евроатлантическа интеграция”.

На 17 май в София се проведе среща на високо равнище между лидерите на 28-те страни-членки, председателя и членове на Еврокомисията и председателя на Европейския съвет с ръководителите на страните от Западните Балкани. Заради това шоу центърът на столицата стоя блокиран два дни, а на самата среща се говореше освен за процеса на присъединяване към ЕС, и за напрежението в Близкия изток, провокирано от решението на Доналд Тръмп да премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим и да изведе САЩ от ядреното споразумение с Иран, подписано от неговия предшественик Барак Обама.

По повод на търговската война САЩ-ЕС председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза: „Докато има такива приятели като Тръмп, кой има нужда от врагове?!” Все пак той благодари на американския президент затова, че е накарал европейците да осъзнаят, че трябва да се вземат в ръце, за да не зависят от чужда воля. Ако срещата в София е помогнала за тази еманципация, значи си е струвало да се провежда.

Що се отнася до водачеството на България по отношение на Западните Балкани, сравнявайки жизненото равнище в посочените шест страни с това на българите, и наблюдавайки как след всеки потоп нашите хора осъзнават, че нямат държава, която да им помогне, си спомням за една арабска приказка. В нея се разказва за един камилар, който отишъл при своята умираща стара камила да й поиска прошка за мъките, които й причинявал през целия й труден живот. „Всичко ти прощавам, рекла камилата, едно само не мога да ти простя: това, че слагаше магаре да води кервана!”

В навечерието на форума в София у нас пристигна испанският премиер Мариано Рахой, който обясни на колегата си Бойко Борисов защо няма да присъства на срещата: понеже в нея участва бившият сепаратистки командир на Армията за освобождение на Косово, сега премиер на бившата автономна област на Сърбия Хашим Тачи, а Испания не признава независимостта на Косово. В противен случай Мадрид не би могъл да откаже независимост на Каталуня...

Разбира се Рахой можеше и по телефона да уведоми Борисов за решението на Испания, но при всички случаи постъпката му напомня за вица, в който някой дал обява във вестника, че продава велосипед и късно през нощта му позвънили, за да го уведомят, че няма да купят неговото колело... Както и да е – и без петел се съмва.

 

Срещата ЕС-Западни Балкани се състоя и дори беше вписана в графата „успехи” на правителството на Бойко Борисов. На ръководителите на страните от Западните Балкани бяха дадени уклончиви обещания и надежди, обвързани с решаването на техните вътрешни проблеми и споровете им със съседите. „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”, казва Великият комбинатор Остап Бендер. Разбраха го и българите от Плевен, Гривица,Бяла Слатина и Враца, на които буря отнесе покривите на къщите един ден преди евробалканския форум в София. От форума „намаза” само Бойко Борисов, понеже се сдоби с пропаганден материал за следващите избори. Според публикация на в. „Сега” (15 май т.г.), нашият премиер съди Корнелия Нинова заради причинени му от нейни изказвания морални страдания и засегнати чест и достойнство. Цитирайки поговорката за крадеца, който вика „Дръжте крадеца!”, Нинова намеквала, че Борисов е крадец. А пък той е оценил честта и достойнството си на 26 000 лева. Според написаното в неговата жалба до съда, „който обижда премиер, той обижда една нация и държава”. По този повод един форумец отбелязва: „Тази нация се е самообидила, избирайки такъв премиер”.

Боже, пази Западните Балкани!

Глобалната политическа обстановка, при която „лидерите на Европа” си бъбриха цял един ден с тези на страните от Западните Балкани, не вдъхваше особен оптимизъм,  че светът върви към „оправяне”, омиротворяване и обединение. Затова пък напълно оправдаваше написаното от Ботев преди близо 140 години:

„Светът, навикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи,

тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра”...

Тези, които опищяха орталъка за „анексирането” на Крим от Русия, мълчат гузно за 60-те убити и над 2000 ранени от израелски куршуми палестинци, протестирали срещу откриването на новото американско посолство в Ерусалим.

Решението на Белия дом да премести посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим на практика узаконява израелската окупация на завзетите през 50-те и 70-те години на 20 в. палестински територии, и американски санкции срещу Израел не се предвиждат. Новото американско посолство в Ерусалим бе открито в присъствието на помощник държавния секретар на САЩ, дъщерята на президента Тръмп, Иванка, и зет му Джаред Къшнар, който е от еврейски произход. А един площад до посолството ще носи името на самия Доналд Тръмп... Що се отнася до убитите от Израел палестинци, Белият дом стовари отговорността за тяхната гибел върху „Хамас”. Израел имал право на самоотбрана.

Официална Анкара осъди решението на Тръмп за Ерусалим, квалифицирайки го като „черно петно в историята”. Президентът Ердоган нарече Израел „терористична държава” и обвини САЩ, че „потапят света в мрак”. А в Турция бе обявен тридневен траур в памет на загиналите палестинци. „От Тръмп фитила, от Израел – клането!”, обобщи ситуацията вестник „Джумхуриет” (14 май т.г.). Въпреки антиамериканските изявления на управляващите в Турция, на 21 юни турските ВВС ще получат първия изстребитeл F-35. Според в. „Миллиет” (11 май 2018), самолетът с опашен номер 18-001 се „запознал с небето”, излитайки от заводите на „Локхийд Мартин” във „Форт Уърт”, Тексас, управляван от пилота изпитател майор Уилсън. Самолетите от този тип ще бъдат настанени в 7-ма авиобаза в Малатия.

„Но и Анкара, подобно на Тел Авив се позовава на „правото си на самоотбрана”, окупирайки територии на суверенна Сирия, уж за да води борба с тероризма. И президентът  Реджеп Тайип Ердоган, и министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, цитират охотно броя на „обезвредените” терористи: в Северна Сирия и в самата Турция. Въпреки че Анкара е обявила пълноправното си членство в ЕС за „стратегическа цел” и не се е отказала от постигането й, в Закона за борба с терора си стоят разпоредби, позволяващи на управляващите да квалифицират като тероризъм всяко критично изявление срещу политиката на правителство и действията на прокуратурата и съда. Дори присъствието на погребения на убити от силите за сигурност „терористи” се наказва със затвор. Над сто журналисти търкат затворническите нарове, но вицепремиерът  Хакан Чавушоглу заявява невъзмутимо: „На силна Турция й подхождат силни медии”. („Миллиет”, 14.05.2018). Силни, а не свободни...

Напоследък лидерът на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели лансира с предизборна цел идеята за амнистия, от която обаче да бъдат изключени „терористите” и техните пропагандатори. По този повод съпредседателят на Демократичната партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ, който е утвърден за кандидат за президентските избори на 24 юни 2018 г., но лежи в затвора в Одрин, отбеляза с горчива ирония: „Вместо да ставам лидер на партия, получила милиони гласове, по-добре било да бъда мафиотски лидер психопат” (”Джумхуриет”, 15 май).

Ето с такава държава преговаря ЕС, а нашият премиер Борисов посредничи, надявайки се, че Ердоган вечно ще ни пази от мигрантската и бежанската вълни, идващи от Азия и Африка. Ние разчитаме на Ердоган, а Брюксел, Лондон, Париж и Берлин разчитат на нас да бъдем вълнолом срещу източното цунами. Впрочем, докато Австрия, Холандия, Германия и Белгия не разрешават турски политици да водят предизборни кампании на тяхна територия, Обединеното кралство прави пробив и в тази отбранителна позиция на Стара Европа. Миналата седмица Ердоган посети Великобритания, а проправителствените  медии в Турция изтъкнаха обичта, която му засвидетелствали живеещите на острова сънародници. Той се срещна с принц Чарлз, а министърът за ЕС и главен преговарящ Йомер Челик изтъкна, че турско-британските отношения са многостранни и неподвластни на конюнктурата.

Интересът клати феса! Великобритания участва в съвместни оръжейни проекти с Турция, поради което правителството на Тереза Мей „ослепява” и „оглушава”, щом стане въпрос за нарушаване на човешките права и свободата на медиите в Турция. То немее и за военната агресия на Турция в Сирия, тъй като и Обединеното кралство не е чуждо на подобни грехове. Последният пример за това беше ракетният обстрел на обекти на правителството в Дамаск, обявени за свързани с производството и съхраняването на химически оръжия. САЩ, Англия и Франция с оказаха съдружници в едно престъпление, оправдавано с измислената газова атака на държания от джихадистите анклав Дума на предградието на Дамаск Източен Гута. Те са единни в оценките си за „режима в Дамаск”, но рязко се разграничиха от решението на Тръмп да оттегли САЩ от споразумението за ядрената програма на Иран, подписано от неговия предшественик Обама.

И Лондон, и Париж, и Берлин са за изпълнение на поетите ангажименти по това споразумение, докато Вашингтон възобнови санкциите срещу Техеран, позовавайки се на мистериозни файлове на израелското разузнаване, които доказвали, че Иран никога не е прекратявал ядрените си изследвания.

Причината за това разминаване със САЩ прозаична: в Иран работят стотици западни фирми, но не и американски! Всички те за заплашени от американските санкции.

Междувременно, покачването на напрежението между САЩ, Израел, Саудитска Арабия и други заливни емирства, от една страна, и Иран, от друга, доведе до повишаване на цените на въглеводородите. От това печели Русия, а губят страните, които внасят петролни продукти и природен газ.

Така, без да иска, Тръмп подпомогна руската икономика. И най-умният си е малко прост... Докато Тръмп се държи като слон в стъкларски магазин, светът ще се тресе от кризи и конфликти. Още не е загаснал огънят на Корейския полуостров. Първият заместник-министър на външните работи на Северна Корея Ким Ке-гуан заяви, че Пхенян не е заинтересуван от преговори, на които ще бъде притиснат в ъгъла и от него ще бъде поискано едностранно да се откаже от ядреното си оръжие. При това положение срещата на върха със САЩ, предвидена за 12 юни в Сингапур може да не се състои.

Едва беше загасен огънят на Корейския полуостров, и междувременно пламнаха пожарите в Палестина, а този в Сирия още тлее.

Засега Балканите, наричани „барутното буре на Европа” преди сто години, мируват, озарени от слънцето на евроатлантическата интеграция. За едни тя вече е тъжна реалност, а за други - потенциална заплаха за националния суверенитет и идентичност.

Понеже членството в ЕС минава през НАТО, сърбите не щат и да чуят за съортачване с онези, които ги бомбардираха през 90-те години на 20-и век, за да услужат на албанските сепаратисти и трафиканти от Косово. А в София Александър (Сашо!) Вучич трябваше да седне на една маса с бившия командир на Армията за освобождение на Косово, сега премиер на Косово, Хашим Тачи.

Безсрамието и безпаметността на политиците са безкрайни, също както Вселената и човешката глупост. И както казва Айнщайн: „За първото не съм съвсем сигурен”...