Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 19 (8 май 2018) КРИКЕТ В УИНДЗОР

КРИКЕТ В УИНДЗОР

Е-поща Печат PDF

Кралицата пак в Уиндзорския лес

следи как на крикет играят

придворните дами - туй модно е днес

и всички от гордост сияят.

И топки разменят си с радостен вик,

когато уцелят вратите...

Кралицата смее се... но подир миг

извръща си с ужас очите.

 

Тя вижда, че посред цветя и треви

подскачат не топки чевръсти,

а сякаш - стотици човешки глави,

отрязани с кървави пръсти!

Глави на жени, на моми и деца,

загинали след изтезания,

с издрани от нокти на хищник лица,

със знак от ужасни страдания.

 

А кралската щерка - играе и тя

с главите безброй, а едната

търкаля се, скача и пада в прахта,

на нашта кралица в краката.

Глава на дете, къдрокоса глава,

която шепти, укорява...

Кралицата тръпне от тия слова

и тежко, и страшно й става.

„О, докторе, помощ! Лекарство ми дай!“

А лекарят казва любезно:

„Мадам, много вестници чели сте май,

това не е никак полезно...

“Таймс” пише, че българи, както личи,

са жертви на турски кланета...

Изпийте туй прахче... ще Ви облекчи!“

Откарват я вкъщи с карета.

 

Но тежките мисли все тъй я гнетят,

тя мрачно е свъсила вежди...

О, божичко, с кръв е изцапан платът

на нейните кралски одежди!

„Отмийте кръвта! Заповядвам ви аз,

британски реки!“ - тя вопие...

„Кралице, уви! На света няма власт -

невинната кръв да отмие!“

20 юли 1876

 

Превод от руски Петър ВЕЛЧЕВ (2008 г.)

 

Бележки

• Повод за написване на баладата е описаното в пресата жестоко подавяне на нашето Априлско въстание от 1876 г. Турските зверства предизвикват възмущение и в Русия, и по цял свят. Британското правителство, както е известно, заема официална позиция на ненамеса, но на практика всячески подкрепя Отоманската империя.

Баладата „Крикет в Уиндзор“ възниква в съзнанието на писателя на хиляди километри далеч от Уиндзорския дворец, докато пътува с влак от родовото имение Спаское за столицата. В писмо до брат си Тургенев споделя, че е написал стихотворението, а „по-скоро съчинил през нощта, по време на безсъница, седейки във вагона (...) под влияние на прочетеното във вестниците за българските ужаси. Пристигайки в Петербург, аз даже се опитах да напечатам този “Крикет” в “Ново време”, но цензурата не разреши“. По-нататък Тургенев пише, че „това не попречи на тези стихове да облетят цяла Русия, да бъдат четени на вечерни събирания в дома на престолонаследника - и да бъдат преведени на немски, френски и английски език“. (Вж.: В. Велчев. Българо-руски взаимоотношения през Х1Х-ХХ век. София, 1974, с. 215-258.)

В самата Русия стихотворението е отпечатано чак през 1881 г. Затова пък оригиналът на „Крикет в Уиндзор“ е публикуван още на 6 ноември 1876 г. в българския вестник „Стара планина“, списван в Букурещ от С. С. Бобчев. Вестникът е с русофилска насоченост. Изследователите на Тургенев с основание смятат, че Бобчев се е снабдил с въпросния текст, когато след погрома на Априлското въстание, е емигрант в Одеса.

„Крикет в Уиндзор“ е злъчен памфлет срещу туркофилската политика на британското правителство и кралица Виктория. И - изобщо - разкрива всегдашния непривлекателен лик на надменния Албион на международната сцена. Чрез него Иван Сергеевич Тургенев присъединява своя могъщ глас на творец и хуманист към гласовете на велики писатели, учени, революционери и публицисти като Виктор Юго, Фьодор Достоевски, Чарлз Дарвин, Дмитрий Менделеев, Джузепе Гарибалди, Макгахан - в защита на една справедлива българска кауза.

Тук му е мястото да се изтъкне, че „Крикет в Уиндзор“ не е единствената творба на Тургенев, свързана със съдбата на нашия народ. Българската тема в продължение на повече от две десетилетия вълнува ума и сърцето на Тургенев. (И. С. Тургенев. Собрание сочинений в двенадцати тома. Том 10. Москва, 1956, с.603.) В своя роман „В навечерието“ (1860), а също и в огромната си кореспонденция, писателят се откликва на важни събития от българската история: патриотичния подем по време на Кримската война (1843–56), Априлското въстание от 1876 г., Руско-турската освободителна война (1877–1878), укрепването на новата българска държава и т.н. Интересът на Тургенев към българския живот не е самоцелен. Той е част от борбата за освобождаване на собствения му народ от игото на крепостното право и е свързан с драматични размисли на писателя за участието на руската интелигенция в това голямо обществено дело.