Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 13 (2018) Докога БНТ ще изопачава фактите и истината и ще работи за разделението на българския народ?

Докога БНТ ще изопачава фактите и истината и ще работи за разделението на българския народ?

Е-поща Печат PDF

Поради станалата вече многолетна необективност на предаването “История БГ” по Българската национална телевизия, и особено след свързаното с Народния съд след 9.IХ.1944 г., излъчено на 19 март т.г. в най-гледаното време от - 21.00 до 22.00 ч, - си позволявам този коментар.
Няколко дни предварително, по рекламите и заставките за предаването, стана ясен неговият не исторически, а грубо пропаганден характер. Преобладаваха изрази и заключения, присъщи повече на извадки от декрети, отколкото на трезв научен подход. И какво друго можеха да внушат изрази като “настъпилите черни дни”, “избитите без съд и присъда 20 000 души”, и пр.
Намирам тенденцията за ясна. Това беше продължение на „сагата” с г-н Валери Жаблянов, зам.-председател на Народното събрание от коалиция „БСП за България”, изразената от него позиция по отношение на Народния съд, изказана и от трибуната на Народното събрание, и последвалото му отстраняване като заместник-председател. Водещият предаването Георги Ангелов многократно наблягаше върху нелегитимността на Народния съд, като го наричаше „т. нар. народен съд” и внушаваше своята позиция не само на събеседниците, но и на аудиторията от млади хора, които присъстваха като публика. Освен това бе поканил събеседници, които съвсем произволно трактуваха действията на съда, фактически го обявиха за нелегитимен, за своеобразно отмъщение на комунистите, а не като съд за правдата и истината за извършените злодеяния в периода 1941-1944 г. на антифашистката съпротива, както и за периода на Втората световна война 1939-1945 г., разпалена от фашистка Германия.
Неоснователно и преднамерено се прокарваше виждането, че това бил своеобразен „комунистически съд”. Дума не се спомена за външните и вътрешните фактори, наложили учредяването на Народния съд като институция, която да проведе решенията на антихитлеристката коалиция.
Не бе подчертано, че без учредяването на институцията Народен съд и осъждането на виновниците за включването на България в Тристранния съюз на страната на Германия, Италия и Япония, не би било възможно нито подписването на военно примирие със САЩ, Великобритания и СССР, нито запазване на териториалната цялост на България след войната. Включително и върнатата в пределите на отечеството Южна Добруджа.
Ето защо си позволявам да посоча фактите такива, каквито са били по онова време, което в предаването бе замъглено по всевъзможни начини.
На 1 март 1941 г., в гр. Виена, Австрия, министър-председателят на България Богдан Филов подписва Протокол за присъединяване към Тристранния пакт между правителствата на Германия, Италия и Япония. На 2 март ХХV народно събрание одобрява този протокол и пропускането на германски войски през наша територия. Последното е постфактум, защото още на 20 януари 1941 г. Министерският съвет е взел решение за пропускане на войските, които вече са се настанили на българска територия и се готвят да нападнат Югославия, с която до този момент България има пакт „за вечно приятелство”. По-късно, също от нашата територия, германските войски нападат и Гърция, с която имаме установени добросъседски отношения. Югославия е разгромена само за 9 дни, а след два месеца същата участ сполетява и Гърция. По-късно България обявява символична война на Англия и САЩ, но през 1943 и 1944 г., следвайки неумолимите закони на войната, английските и американските самолети започват да изсипват бомбите си над София, Враца, и други градове на страната. Загиват 4208 души - убити, починали и безследно изчезнали български граждани; ранени са 4744 други; повредени са или напълно унищожени 12 657 домове и обществени сгради.
Правителството отпуска обезщетения в размер на 885 млн. лева, които са крайно недостатъчни. От едно удостоверение на комисарството за подпомагане на пострадалите може да се види, че действителните материални загуби възлизат на 13 млрд. и 275 млн. лева.
На 20 януари 1942 г., в Берлин, на ул. „Ам Гросен Ванзее” № 5658, се подписва протокол за „окончателно решаване на еврейския въпрос” (според описа на Нюрнбергския съд, документ № 2586).
Съгласно протокола следва да бъдат депортирани и унищожени 11 000 000 евреи от всички страни в Европа. Съгласно документа от Гърция и България следва да бъдат депортирани съответно 69 000 и 48 000 евреи. На 19 ноември 1940 г., още преди германското военно присъствие на Балканите, ХХV обикновено народно събрание приема на първо четене допълнения към „Закон за защита на държавата” (действал от 1924 г. до отмяната му с Наредба-закон от 16.Х.1944 г.). На 12 IХ. 1941 г., с Указ на Цар Борис III, законът влиза в сила. С него лицата от еврейски произход се поставят под дискриминационен режим: лишават се от правото да избират и да бъдат избирани в каквито и да е държавни или обществени органи; нямат право да заемат държавна служба; децата не могат да посещават нееврейски училища; забранява им се достъп до университета и във всички други учебни заведения; забранява се да пътуват от едно населено място до друго без полицейско разрешение и пр., а две години по-късно 25 743 души от София са принудително изселени в провинцията.
На евреите се забранява да притежават земя, въвежда се полицейски час от 21 ч вечерта до 6 часа сутринта, както и жълти опознавателни звезди, а документите им за самоличност се различават от българските, забраняват им се посещенията на кина, театри, ресторанти, бани и всякакъв род обществени заведения.
По-късно, от предоставените на България „за администриране” земи в Македония, са депортирани 7 122 евреи, а от Беломорска Тракия 4 221 евреи, общо 11 343 души, които са унищожени в газовите камери на германския концлагер „Треблинка”, в Полша.
Все пак, България успява да спаси своите 48 000 евреи, които живеят в пределите на Царство България, за което имаме вечната признателност от техните потомци и държавата Израел. С посоченото изменение и допълнение на закона санкциите се завишават, а с прибавката „във военно време - смърт”, това наказание се предвижда в почти всички текстове на ЗЗД. С последното изменение на същия закон от 24.VI.1943 г. е премахната възможността за замяна на смъртното наказание на непълнолетни с 15 г. затвор. А сега се твърди, че в България не е имало фашизъм?!
Затова фашисткият държавен апарат е отговарял за делата си пред Народния съд.
В предаването по БНТ умишлено не стана ясно кои са правните предпоставки наложили създаването на Народния съд, въпреки признаването „под сурдинка”, че все пак е следвало да има такъв, но създаването му противоречало на Търновската конституция, това не било истинско правосъдие, той бил политически мотивиран от комунистите като „политически трибунал”, бил опит да се заличат или узаконят извършените непосредствено след 9 .IХ.1944 г. политически убийства и пр.
Ето обаче правните предпоставки и основания за този съд.
Още по време на войната е налице Споразумение на четирите велики сили – САЩ, Великобритания, СССР и Франция, за съдене на военнопрестъпниците след приключване на войната. И този въпрос се обсъжда на Парижката мирна конференция (29.VII.-15.Х.1946 г.), където се разглеждат проектите за мирни договори с бившите съюзници на хитлеристка Германия. Българската делегация е в състав: Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев и др. Тя настоява България да бъде призната за съвоюваща страна в антихитлеристката коалиция, а в преамбюла да се запише, че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписване на примирието на 28 октомври 1944 г. За съжаление това не е постигнато.
Проектът за мирен договор е разгледан и гласуван от пленума на конференцията на 11.Х.1946 г. Окончателният текст на договора, заедно с тези на Италия, Румъния, Унгария и Финландия, са съгласувани на нюйоркската сесия на Съвета на министрите на външните работи (4.ХI.-12.ХII.1946 г.), когато е приета Декларация на Общото събрание на ООН, а мирните договори са подписани в Париж на 10.II.1947 г.
Съгласно чл. 5 на Парижкия мирен договор, България се задължава да съдейства за задържането и съденето на „лицата, обвинявани в извършване на военни престъпления или престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване”. Това по същество е залегнало още в Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г., което на практика е в основата на проведения Народен съд. България е международно правно задължена да проведе този съд.
В тази връзка трябва да се посочи, че още на 17 септември 1944 г., неделя, в София, в Съдебната палата, е проведено тържествено събрание, на което тогавашният министър-председател Кимон Георгиев обявява Програмата на правителството на Отечествения фронт , в която има и две точки за Народния съд:
“1. Народен съд над виновниците за новата катастрофа на България;
2. Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народни свободи, над мирното население на България, както и в окупираните територии”.
С доклад от 3.Х.1944 г. на Кимон Георгиев до регентите на България последните одобряват с указ Наредба-закон за Народен съд, предназначен за съдене на виновниците за въвличане на България във Втората световна война на страната на Германия срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с участието на България в тази война. Указът е публикуван в „Държавен вестник” от 6.Х.1944 г., като изпълнението му се възлага на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев (завършил право и философия в Швейцария).
В София Народният съд има общо 13 съдебни състава, профилирани за разследване и наказване на виновните. Четири от тях са тринадесетчленни (първият разглежда престъпленията на фашистките управници; вторият - на продажните народни представители; третият – аферите „Катин” и „Виница”; четвъртият - висши военни чинове). Останалите девет са петчленни и разглеждат единствените в страната процеси срещу журналисти, съдии и прокурори, расовият (еврейски) процес, стопанският процес и др. Още на 9 октомври 1944 г. Министерският съвет назначава за главен народен обвинител Георги Петров - известен адвокат и антифашист, а до средата на м. ноември са назначени и останалите 150 души народни обвинители.
Работата на съда започва на 20 декември 1944 г. Процесите завършват през м. април 1945 г. В страната действат общо 135 съдебни състава с 11 122 подсъдими. От тях осъдени на смърт са 2 730 души; осъдени на затвор - 6 536 души; оправдани - 1 856 души, в трудово-възпитателни лагери – 3 298 души, и в лагери и затвори през 1946-1947 г. – 2 000 души. Впоследствие някои са помилвани, на други са намалени наказанията и пр.
В едно от изказванията на Кимон Георгиев за Народния съд се казва: „Предназначението на Народния съд при неговото създаване беше двояко. Първата задача на Народния съд, която очертах в декларацията си от 6 октомври 1944 година, се състоеше в това: да даде справедливо и законно възмездие за причинените на България нови нещастия, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната, въпреки чувствата, волята и интересите на българския народ. Заедно с това, чрез предаване на виновниците в ръцете на правосъдието, се целеше да се канализира и овладее евентуалното стихийно проявление и дълбоко наслоената в народната душа жажда за отмъщение”. А за последното има реални предпоставки, понеже в периода 1923-1944 г. за политическите арести и убийства в България има следната наистина „черна статистика”: „31 000 убити 1923–1925 г.; 9 150 убити партизани 1941-1944 г., с награди по 50 000 лв. за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи; 8 908 прогресивни граждани осъдени на дългогодишен затвор, от които 655 жени и 1010 малолетни; над 200 души осъдени на смърт; 31 000 души в концлагери; 15 000 души интернирани; 64 000 души арестувани в полицейските участъци”.
В излъченото на 19 март т.г. предаване “История БГ”, ще повторя още веднъж, се наблягаше бездоказателствено, че Народният съд е едва ли не „комунистически съд” за възмездие, което не отговаря на истината. В правителството на ОФ има само четирима министри, представители на БРП /к/.
За Народния съд може да се пише още много, и аз мисля, че това е работа на добросъвестни историци и изследователи, а не на пропагандисти на конюнктурни тези и поръчки.
За политиците той трябва да бъде пример как, когато се предприемат политически действия и се коват закони, водещи до неблагоприятни последствия за страната и народа, в крайна сметка винаги идва Видовден. Ето, на това трябва да учи “История БГ”. От предпоставените цели и тези на предавания по уж националната телевизия не се постига главното - отминалите събития да бъдат оценявани по силата на обективните факти.
А това може да стане само  с проучванията и заключенията на изключително подготвени събеседници, несъмнени авторитети в своята област, както и с модератори, които са на тяхното равнище по подготовка и безукорна обективност. Защото става въпрос за България, за нейния вчерашен ден, който е като основен камък в строежа на нейното настояще и бъдеще.
Дошло е време да се работи целенасочено срещу умишлено изостреното противопоставяне и манипулиране на българския народ от политици, журналисти и наемници, добрали се до средствата за масова информация.
Нужно е най-сетне да се работи за помирение, в името на България !