Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 12 (2018) ЦРУ ПРЕВЗЕМА ДИПЛОМАЦИЯТА НА САЩ

ЦРУ ПРЕВЗЕМА ДИПЛОМАЦИЯТА НА САЩ

Е-поща Печат PDF

• Майкъл Помпео и Джина Хаспъл, новите имена на опасното напрежение и поляризацията в света

След близо година на слухове и козни около кариерата на бившия държавен секретар Рекс Тилърсън, който бе сред по-умерените и трезво мислещи хора в управлението, на 13 март президентът на Съединените щати Доналд Тръмп най-накрая „взе решение” за неговото уволнение.

За сериозните анализатори официалният мотив - „различия в мненията с президента”, звучи всъщност като непреодолими противоречия с ястребите в Конгреса, със силовите структури и с Държавния департамент... Помежду си в тези среди наричаха Тилърсън „приятелят на Путин”, тъй като докато бе председател на Съвета на директорите на петролния гигант “Ексон мобил” (Exxon Mobil), получи руски орден за укрепване на икономическите  връзки между двете страни. Медиите, които добре знаем, че са доста зависими от силовите структури, дълго раздухваха различни слухове, например, че Тилърсън категорично не поддържа линията на външна политика на Тръмп, или че главният дипломат на Америка някак не съвсем  дипломатично в тесен кръг наричал шефа си „идиот”. Тилърсън се противопостави на отмяната на ядрената сделка с Иран, работеше за мирно уреждане на положението на Корейския полуостров, което никак не се понрави на „ястребите”. И всъщност той плати с кариерата си на първи дипломат на САЩ.

Всички други аргументи за неговото уволнение звучат несериозно. Тилърсън може да се нарече “последният мохикан” в днес управляващия истаблишмънт, който адекватно си даваше сметка за необходимостта от нормализиране на отношенията с Русия.

Наивно е обаче и твърдението на „Газета.ру”, и някои други руски неолиберални трибуни, че Тилърсън бил уволнен и защото обвинил Русия и руските власти в съпричастност към отравянето на Сергей Скрипаля в Англия. Но ако го е направил, това влиза в “оркестъра на русофобията”, който в момента надува свирката... И всъщност това е най-малкото, за което може да бъде уволнен един държавен секретар. Знаем, че и президентът Тръмп изрази публично аналогична позиция.

Що се отнася до наследника на Тилърсън на поста - Майкъл Помпео, в медиите вече се разнасят данни от източник, близък до него, според които Помпео знаел от месеци, че ще бъде поканен за държавен секретар. И също, че съвсем наскоро инструктирал екипа си да работи по детайлите на промяната.

Назначението му, съвсем очаквано, не се приема еднозначно, предизвиква и тревога сред доста политици, особено в средите на демократите. Според публикуваните данни от биографията и  професионалното му развитие новият държавен секретар не е дипломат от кариерата. Помпео е завършил с отличен успех Военната академия в Уест Пойнт. Към края на „студената война” служи в продължение на пет години като офицер в бронетанковите части на американската армия, разположени в Германия. След завръщането си у дома преминава в резерва, получава юридическо образование в Харвард и работи най-напред в сферата на военния, а след това и на нефтения бизнес.

През 2010 г. Помпео влиза в политиката под знамената на Републиканската партия и става „постоянен” член на Камарата на представителите от Канзас (куриращ разузнаването). На последните президентски избори Помпео подкрепил съперника на Доналд Тръмп Марко Рубио, а през 2017 г. заел един от най-влиятелните постове - шеф на ЦРУ. Майкъл Помпео членува в консервативно-либертарианското движение “Чаено парти”. Това означава, че изповяда консервативните американски ценности в духовната сфера, че се бори за премахване на ограниченията в икономиката, за намаляване на данъците и за ограничаване на държавната намеса. В този ред на ценности, Майкъл Помпео лично се застъпва за свободната продажба на оръжие и за забраната на абортите.

Новият държавен секретар на САЩ винаги се отнасял, меко казано, хладно към Русия. Дори може да бъде поставен в категорията на заклетите русофоби. Майкъл Помпео обвини Москва в намеса по отношение на САЩ посредством сайта „Уикилийкс”. Той твърди, че в продължение на десетилетия Русия се намесва в американския изборен процес и „подкопава западната демокрация”. В последното си интервю Помпео отново обявява Русия за враг и основна заплаха  за сигурността и националните интереси на  САЩ, и че с нея трябвало да се разговаря само от позиция на силата. В изявлението си за медиите след назначаването му на поста държавен секретар той заяви: „Аз съм дълбоко благодарен на президента Тръмп, че ми е поверил длъжността директор на ЦРУ и за възможността да работя като държавен секретар, за да бъде Америка “силна, горда, мощна и свободна”.

Новият директор на ЦРУ Джина Хаспъл, която е по-скоро избор на самия Помпео, отколкото на Тръмп, има стаж в „Компанията” (така наричат ведомството служителите на ЦРУ помежду си) цели 33 години - от 1985 г. досега. Г-жа Хаспъл е втората жена в ЦРУ, заемала поста заместник-директор, където престоя едва една година и десет дни.

Дамата с мекия поглед и ястребова хватка”, както възторжено я наричат ресорните към ЦРУ журналисти, е експерт по борбата с тероризма. За нея казват, че е безкомпромисна до жестокост в работата си. Хаспъл е дългогодишен ръководител на отдела на ЦРУ, отговарящ за тайните затвори на „Компанията” по света. През 2002 г. лично ръководи  тайния затвор в Тайланд, където заподозрени  в тероризъм са изтезавани по нови, забранени от законите и международното право техники. Под нейното вещо ръководство и лично участие са използвани чудовищни техники за изтезания като уотърбординг (лицето на човека се покрива с кърпа и върху нея се излива вода, а изтезаваният има усещането, че го давят. - Бел. ред.). Това професионално усърдие е насърчавано и одобрявано и от нейния шеф...

Когато тези подробности станаха известни на световната общественост, следите бяха заличени от самата Джина Хаспъл и от нейните началници. Бяха унищожени - противозаконно, - всички доказателства, най-вече видеозаписите на разпитите с мъчения.

По сведения на бивши и настоящи представители на разузнаването, със средствата на „уотърбординг” са изтезавани през 2002 г. Абу Зубаядах и Абдал Рахим ал-Нашири, обвинени в тероризъм, и вербовчикът Абу Дубайде.

През юни 2017 г. европейският Център по конституционни права на човека изиска от властите в Германия заповед за арест на Джина Хаспъл по повод делото за вербовчика за „Ал Каида” Абу Дубайде. Според публикации на „Вашингтон пост” и „Ню Йорк таймс” „ръцете на Хаспъл са до лактите в кръв”, а бившият аналитик на ЦРУ Джон Кириаку заяви за „NBC”: „Вместо в съда в Хага, Джейн Хаспъл се озова в кабинета на директора на ЦРУ”. Въпреки всички тези престъпления изобличителни факти, във Вашингтон г-жа Хаспъл е заемала няколко високи позиции, включително зам.-директор на Националната служба за прикритие на външното разузнаване и тайните операции.

Журналистите и политическите анализатори в САЩ вече не се съмняват, че назначенията на Помпео и Хаспъл са сериозен сигнал за опит към връщане на програмата за задържане в тайни затвори, както и на мъченията в тях. Тези съмнения се засилиха, след като миналата седмица някои медии се сдобиха с копие на проект за указ, с който да се издаде заповед да бъдат изготвени препоръки дали САЩ трябва отново да отворят тайни затвори на ЦРУ в чужбина. В проектоуказа става въпрос и за преглед на методите за извличане на информация от заподозрени като терористи!

Очевидно, след всичко казано дотук, и по мнение на редица конгресмени, при обсъждане на двете кандидатури в Американския конгрес ще се чуят много неудобни въпроси и към Майкъл Помпео, и към Джина Хаспъл. Но въпреки това, макар и трудно, те ще бъдат утвърдени.

Както може да се очаква, в Държавния департамент ще започнат трусове, защото няма съмнение, че за да запази тила си, Майкъл Помпео ще започне чистка на старите кадри и на тяхно място ще назначава... себеподобни. Ето така, на практика, ЦРУ ще превземе дипломацията, а начело на „Компанията” ще застане един ненаказан...

Много интересен във връзка с назначенията е и коментарът на прессекретаря на президента на Русия Дмитрий Песков: „Едва ли може да се падне по-ниско. Поради това по-нататъшното влошаване на отношенията ни е налице, но във всеки случай остава надеждата за конструктивизъм и трезв подход. Такава надежда съществува до последно”.

В заключение, новите назначения подсказват, че Съединените щати в обозримо бъдеще очевидно няма да търсят подобряване на отношенията с Русия и Китай. С тях ще продължи да се разговаря на езика на силата. Език, който поради своята геополитическа значимост, те пък с основание не приемат. А това още дълго ще генерира опасно напрежение и поляризация в останалия свят .