Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 10 (2018) ЗА СИТУАЦИЯТА ОКОЛО АФРИН

ЗА СИТУАЦИЯТА ОКОЛО АФРИН

Е-поща Печат PDF

Ситуацията около турското нападение против сирийските кюрди е дотолкова сложна, че е трудно да се прецени какво всъщност се случва там. Най-често се твърди, че Турция е нападнала кюрдите в сирийския град Африн със съгласието на Русия, която използвала конфликта, за да се внесе разкол между Турция и подкрепящите кюрдите Съединени щати. Това противопоставило Русия на сирийското правителство и Иран, а влизането с кюрдско съгласие на сирийски проправителствени нередовни войски в Африн, за да отблъснат турските атаки, означавало, че Сирия, Иран и кюрдите заедно се противопоставят на руско-турския съюз.

Тези становища са погрешни. Руско-турски съюз в Сирия не съществува. Ръководствата на двете страни наистина са в постоянен контакт помежду си, икономическите им отношения се развиват, но те преследват различни цели в Сирия. Русия, която се намеси в Сирия през 2015 г., за да спаси президента Асад и правителството му, сега в никакъв случай няма да го изостави, и то в момент, когато той е близо до победата. След като установи свои важни военни бази в арабската страна, на Москва й е нужна една Сирия, която да е мирна и стабилна, за да може да опазва руските бази, а също така да е приятелски настроена към Русия.

Важна цел за руската намеса в Сирия беше да се победят воюващите джихадисти-терористи, така че да не могат да се превърнат в заплаха и за самата Русия. На Москва е необходимо силно и стабилно сирийско правителство, което да контролира цялата територия на Сирия и да е приятел на Русия. Очевидно президентът Асад е единственият сирийски политически лидер, който притежава нужните политически и военни умения, легитимност и обществена подкрепа. Ето защо Русия ще продължи да го подкрепя и да бъде негов съюзник в конфликта.

Доказателство за руско-сирийския съюз са съвместните военни операции. Това не означава, че между тях не възникват разногласия. Например Русия счита, че президентът Асад следва да е по-отстъпчив към кюрдите.

По всички важни въпроси Русия и Сирия работят съвместно, следват една обща цел: възстановяването на властта на сирийското правителство върху цялата територия на страната. Като се има предвид присъствието на американски и турски войски на сирийска територия, постигането на тази цел изисква значително дипломатическо маневриране и ловкост, за да се избегне ескалацията на конфликта.

Кризата в Африн възникна в резултат от плана на САЩ да създадат силна и добре въоръжена уж независима кюрдска държавица в северната част на Сирия, с което да се попречи на правителството в Дамаск да възстанови контрола си върху цялата сирийска територия. Американският план подцени неизбежната остра реакция на Турция спрямо създаването на кюрдска държавица на южната й граница. За изненада на Вашингтон, последва турската военна интервенция в Африн, а Анкара поиска американските и кюрдските части да се изтеглят от стратегически важния град Манбидж. Но Вашингтон продължи да въоръжава кюрдите, макар отричайки го. Единственият начин да се предотварти ескалация на конфликта, е кюрдите да бъдат убедени да променят позицията си, да се дистанцират от САЩ и да се оттеглят от осъществяването на американския план за кюрдска зависима държавица.

Но има и нещо друго - президентът Ердоган използва конфликта в Африн, за да осъществи и една своя по-широка цел: да се създаде контролирана от Турция зона за сигурност в Северна Сирия, която да бъде плацдарм за подкрепяните от Анкара джихадисти - противници на президента Асад, и те да разгърнат военни действия против сирийското правителство. На тази цел са подчинени двете турски военни интервенции на сирийска територия - операция “Ефратски щит”, през 2016 г., и провежданата сега операция “Маслинова клонка”. Така че турското нападение в Африн е насочено колкото против кюрдите, толкова и против сирийското правителство.

Турция от две години съдейства за изграждането и обучението на джихадистка армия, която да поднови битката против президента Асад. Джихадистите нямат основание за голямо доверие в Турция, която в рамките на операция “Ефратски щит” се сражаваше против отредите на “Ислямска държава”, но изоставени от своите западни поддръжници, някои от тях не виждат за себе си друг избор освен да следват заповедите на Анкара. Т.е. както и по-рано, те, подобно на повечето въоръжени групировки, служат като оръдия на външни сили, в чийто интерес се сражават в Сирия.

Всичко това обяснява категоричното осъждане на турската операция от страна на Дамаск, както и изпращането на проправителствени сирийски военни части в Африн. Въпреки че сирийското правителство е много загрижено от сближението между САЩ и кюрдските отреди YPG, представляващо заплаха за териториалната цялост на Сирия, все пак кюрдската милиция не е такава голяма опасност за сирийската държава, каквато са подкрепяните от Турция джихадистки групировки. Отредите YPG нe могат да завладеят цялата страна, или да предприемат поход против Дамаск. А джихадистките бойци, сражаващи се сега редом с турските войски в Африн, не крият, че точно това е тяхната крайна цел. В интерес на сирийското правителство е да попречи на турската армия да завземе Африн. Ето защо сирийското правителство улесни прехвърлянето в Африн на кюрдски бойци от други райони на Сирия, а освен това разположи там свои нередовни части. Така за турските войски стана по-трудно да превземат Африн, а освен това сирийското правителство възстанови присъствието си в контролирания от кюрдите Африн като част от усилията си да установи контрол над цялата сирийска територия.

Кюрдите вероятно са отстъпили на правителството някакви територии в замяна на помощта, която то им оказа в Африн. Кюрдските отреди YPG отричат, че е постигната такава сделка, но има съобщения, че са отстъпили на правителствената армия райони от Алепо, които доскоро са държали в свои ръце. Дори се твърди, че кюрдите ще предадат на сирийската армия стратегически важния град Манбидж, чието завладяване е обявено за цел на турската военна операция “Маслинова клонка”.

Някои считат, че влизането на сирийските проправителствени части в Африн е било неразумна стъпка, защото сирийските бойци не биха могли да победят турската армия, след като не разполагат с руска подкрепа. (Става дума за вече споменатата погрешна преценка, че Русия е на страната на Турция.) В действителност разполагането на сирийските въоръжени части в Африн е станало именно със съгласието и одобрението на Русия. Сирийските бойци са били придружавани от руска военна полиция, за да се предотвратят турските атаки против тях. Очевидно руснаците не желаят Африн да се превърне в контролирана от Турция база на джихадистките въоръжени групировки, сражаващи се против властите в Дамаск. Русия, не по-малко от сирийското правителство, е заинтересована от възстановяването и запазването на териториалната цялост на Сирия.

В създалата се обстановка Русия трябва да изиграе картите си много внимателно. Основната слабост на нейната стратегия е, че тя има нужда от сътрудничеството на президента Ердоган, за да стабилизира Сирия и да доведе до края на конфликта. А целите на Ердоган са диаметрално противоположни на руските и руснаците го знаят много добре. В Сирия руснаците и турците непрекъснато маневрират едни срещу други, като същевременно се стараят да създадат видимост, че са в най-добри отношения. Първоначално Русия одобри атаката на Турция против кюрдите в Африн, а впоследствие одобри и влизането на сирийските бойци в Африн, предназначено да осуети същата тази атака. В същото време Русия не желае да се стига до открито военно стълкновение между турските и сирийските въоръжени части в Африн. И не само защото сирийците вероятно ще бъдат победени, а и защото ако такова стълкновение стане, Сирия и Иран ще упражнят огромен натиск върху Русия да се притече на помощ на сирийските бойци. А пък ако Русия наистина се намеси с военна сила, отношенията й с президента Ердоган ще бъдат непоправимо развалени и тя няма да може да си осигури подкрепата му за прекратяването на конфликта в Сирия.

Всичко това обяснява дискретния характер на руските ходове в Сирия. Известно е, че Русия се опита да предотврати турската операция “Маслинова клонка”, като убеждаваше кюрдите да предадат Африн на сирийското правителство. Тогава кюрдите отказаха и когато турците нападнаха Африн, руското правителство даде зелена улица на атаката. След турското нападение кюрдите в Африн бяха принудени да се обърнат за помощ към сирийското правителство, защото американските им “съюзници” не ги подкрепиха. Тогава Русия даде зелена улица на разполагането на сирийски проправителствени части в Африн. Почти сигурно е, че руснаците са били посредник при постигането на споразумение, съгласно което в замяна на сирийската помощ кюрдите са се съгласили да предадат контрола над райони в Алепо, както и град Манбидж, на сирийското правителство.

В същото време Русия, която се стреми да продължи диалога с президента Ердоган и да му помогне да излезе с чест от ситуацията, е съдействала за това сирийското присъствие в Африн да бъде съвсем малобройно и да е представено единствено от нередовни части, а не от сирийската армия. Ръководството на сирийската армия се е съгласило да не се намесва след среща на руски военни представители с техните турски колеги, на която вероятно са били водени трудни преговори.

Не е трудно да се отгатне каква линия на поведение ще се възприеме от Русия в близко бъдеще. Операция “Маслинова клонка” постави под турски контрол един район от сирийската територия на границата между Турция и Сирия. Без съмнение руснаците ще кажат на турците, че вече е постигната главната им цел - да се предотврати движението през границата на бойци на кюрдската партия ПКК и кюрдските отреди YPG. Но руснаците ще им кажат също така, че не е разумно турската офанзива да продължава, защото тя ще срещне съпротивата и на кюрдите, и на силите, верни на Дамаск, чиито нередовни части се намират в Африн.

Ето защо Русия сигурно ще посъветва Ердоган да обяви, че е постигнал победа, и да спре военната кампания, защото това е в интерес на Турция.

Колкото до кюрдите, руснаците ще им напомнят, че когато са били нападнати от Турция, техните американски “съюзници” са ги изоставили, поради което кюрдите са били принудени да търсят помощ от сирийското правителство и от Русия. Ще им кажат, че не е в интерес на кюрдите да се замесват в американските планове, а е по-добре да се споразумеят със сирийското правителство и да приемат неговата власт, като същевременно разчитат на помощта на Русия, която да им издейства възможно най-благоприятни условия. Руснаците ще напомнят на кюрдите, че Русия винаги е била съчувствено настроена към тях и че е добре те да се вслушват в нейните съвети като в съвети, идващи от приятел.

Що се отнася до сирийското правителство, руснаците ще му кажат, че за него е добре дошло едно споразумение с кюрдите и с Турция, в резултат от което кюрдите да се откъснат от САЩ и да се установи сирийско правителствено присъствие в районите, които преди това са били в кюрдски ръце. Това ще спомогне за установяване на правителствен контрол над цялата сирийска тертория. Освен това ще се осуети турският план за създаване на зона за сигурност за джихадистите в Северна Сирия. Заради постигането на всичко това, ще кажат руснаците, си струва сирийското правителство да плати една неголяма цена, а именно да приеме ограниченото и временно турско присъствие в северен Африн и да направи някои отстъпки на кюрдите в сферата на културната автономия и самоуправлението.

Дали руският замисъл ще проработи? Едни преговори с президента Ердоган и с кюрдите са свързани със сериозни трудности, защото и той, и те имат максималистки цели. В случая с Ердоган, това е създаването на доминирана от джихадистите и под турски контрол ислямистка държава в Сирия, а в случая с кюрдите - самоуправление в независима кюрдска държава.

Друг фактор, усложняващ положението, е, че нито на президента Ердоган, нито на кюрдите може да се има доверие, че ще се придържат към каквото и да е споразумение, което бъде сключено с тях, а ще трябват постоянни усилия за осигуряване на неговото спазване и оставането му в сила.

Освен това и президентът Ердоган, и кюрдите преживяват сериозни затруднения. Турция постигна някои успехи при офанзивата в Африн, но с цената на значителни загуби, а и като обедини против своята военна операция Русия, Сирия и кюрдите. Ердоган вероятно се тревожи от влошаващите се отношения на Турция с Вашингтон и може би счита, че страната му се нуждае поне от видимост за добри отношения с Русия, за да се защити от САЩ. След инцидента със свалянето на руския самолет Су-24 Ердоган знае каква тежка цена трябва да плати Турция, ако застане на пътя на Русия. И тъй като турската икономика показва признаци на прегряване и в голяма степен зависи от Русия, той е заинтересован от поддържането на добри руско-турски отношения.

Колкото до кюрдите, техните военни неуспехи в Африн показаха, че при цялото им самомнение те не могат сами да се противопоставят на турската армия. Освен това стана ясно, че кюрдите не могат да разчитат на САЩ да ги спасяват.

Следователно и президентът Ердоган, и кюрдите имат основания да отстъпят крачка назад. Друг въпрос е дали Русия ще успее да ги убеди да направят това. Все пак в миналото и той, и те са се съгласявали да правят компромиси, поради което не е съвсем изключено Русия да успее да ги убеди да постъпят така и сега. Във всеки случай руската дипломация работи на пълни обороти, за да го постигне.

Руските военни представители разговарят с турските си колеги на сирийски терен. Александър Лаврентиев, изтъкнат руски дипломат и личен пратеник на президента Путин, се срещна с президента Асад в Дамаск. Президентите Путин и Ердоган отново разговаряха по телефона. Руснаците се подготвят за срещата на високо равнище, която биха искали да бъде свикана в Истанбул с участието на президентите на Русия, Турция и Иран - Путин, Ердоган и Рухани. Много зависи от успеха на тази среща. И ако такъв бъде постигнат, това ще е краят на американския план за създаването на марионетна кюрдска държавица, ще бъде и началото на края на войната в Сирия.

Превод Бистра СТАЙКОВА

(По “The Duran”, 25 February 2018, със съкращения)