Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 10 (2018) НИНЕ И ПРИСНО И ВО ВЕКИ ВЕКОВ!

НИНЕ И ПРИСНО И ВО ВЕКИ ВЕКОВ!

Е-поща Печат PDF

Трети март е ден, в който и българи, и руси пренасят през живожарицата на годините огъня на най-неизтребимите чувства - братската любов и признателността. Те са онази надстройка във фундамента на живота на двата народа, увенчала като с гранитен венец славата на подвига, сътворен на един чутовен връх, “покрит с бели кости и със кървав мъх!” Шипка! - вечната кота на безсмъртието, саможертвата и единението на сърцата под православните небеса на България и Русия. И никакви вихри на времето не могат да угасят пламъка на духовността, припламнал от делото на светите братя Кирил и Методий и пренасян през вековете от Преслав до Москва и от Охрид до Киев - навсякъде, където светлината на духа е озарявала надеждата за братска любов, правда, отговорност и спасение.

Затова и до днес в душата на народа, в скрижалите на българския дух, в паметта на кръвта българска, гори жаравата на 3 март. И този огън, пренасян от опълченци и гренадири през Шипченските усои и шейновските снегове, не може да бъде угасен. Той е призван да размразява извора на живия живот, да устоява на изкуствени ледени епохи, на конюнктурни виелици и злобата на сърца, безчувствени като мелнични камъни. Над него бдят ангелските крила на подвига, който въздига като благослов божествената литургия на паметта на вековете. И този благослов на признателността, като дъга над реката на времето, прехвърля несъкрушимия мост между живи и мъртви, между минали и настоящи поколения на българи и руси.

Жив е 3 март! И ще живее!

Нине и присно и во веки веков.

Минчо МИНЧЕВ