Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

МОЯТ СМИСЪЛ БЕ ЛИТЕРАТУРАТА...

Е-поща Печат PDF

На 27 ноември в големия салон на БАН бе чествана моята 75-годишнина. В снежния въртоп, кишавицата и студа благодаря на всички, които изпълниха салона, за да чуят словото на проф. Светлозар Игов и триумфалното изпълнение на Мариус Куркински на епизод от романа „Биографии на отрепки”.

За всички, които ме поздравиха тук, както и за всички, които са искали да го направят, но не са могли, помествам благодарственото си слово, което е и моята благодарност към всички вас.

 

От десетките и десетки определения на литературата, които съм учил и на които съм учил студентите си, извлякох  едно заключение: литературата е измислица, в  която реалното дири смисъла си.  Какво друго наистина е това подражание на подражанието, този мимезис във всичките си форми, ако не търсене на смисъла?

Човек се ражда, за да търси собствения си смисъл, каквото и да означава това.

Моят смисъл бе литературата.

Вазов е казвал, че е дал на литературата малко, защото силите му били малки, а какво мога да кажа аз, дето четях по един семестър лекции за него, без да съм ни най-малко сигурен, че го изчерпвам?

Но на измислицата литература с малките си сили служих 50 години.

Едно обаче мога да кажа със сигурност: измислицата прави човека щастлив дори във всичките му нещастия.

Защото измислицата литература е най-великата игра на живот, даже когато животът е риторичен въпрос, като този „живот ли бе да го опишеш?”.

Амбицията на моя живот бе да създам художествената панорама на българската история през злощастния за нас двайсти век, воден от максимата на Ницше, че „само ако историята позволи да бъде превърната в художествена творба /.../ тя може би ще е в състояние да съхрани или дори да пробуди инстинкта.” Това е четирилогията „Биографии на мъртвия век”, съставена от дилогиите романи „Биографии на писатели, генерали и трети лица” и „Биографии на отрепки”.

През собствените си съмнения, никога няма да знам доколко съм успял, но знам, че опитах, окрилен от онова „само онзи, който се опитва да постигне абсурдното, може да реши невъзможното”.

* * *

В този роман има един резониращ герой – Елиас Цеви, който описва себе си през латинската поговорка: „unus ego et multi in me”. Ще рече: Един съм и мнозина са в мене.

И докато го пишех, и досега, след като го завърших,  този образ си го представях в неподражаемата игра на Мариус Куркински - многолик, драматичен, трагичен, иронизиращ и самоиронизиращ се.

Благодаря на Мариус Куркински, че тази вечер даде плът на този мой  образ.

За неговото присъствие тук - благодарност и към Валя Радинска, голямата поетеса и моя приятелка, съпруга на епохата Крикор Азарян, открил у Мариус блестящия Протей на българския театър.

* * *

Първият човек, с когото съм споделял детските си литературни драсканици в началното училище в Нови хан, бе моят съученик, днес един - в собствения смисъл на думата рядък интелектуалец - именно интелектуалец чрез всичко, което е -  Светлозар Игов.

Благодаря на професор  Игов за верността към нашето детско приятелство, което той за пореден път така блестящо потвърди тази вечер.

* * *

От десетки години, поместен в зоната на мълчанието, за което един български критик наскоро писа, че било консенсусно за гилдията, преди около година попаднах на човек, който не само се реши да издава книгите ми, но и непрекъснато ми дава кураж да пиша и най-после стана инициаторът и организаторът на тази творческа вечер и премиера. Това е директорът на издателство „Захарий Стоянов” и водещият програмата тази вечер, критик и издател, и най-важното човекът с мисия - Иван Гранитски.

За всичко това моите искрени благодарности към Иван Гранитски.

* * *

Съвсем не на последно място благодаря на семейството си и особено на внучката  Юлия, която е моето вдъхновение в тия трудни, късни години.

* * *

И най-после, но с образите на всички вас пред очите ми, в тая паметна за мен вечер, мои близки кръвно и духовно родствени, мои студенти, мои приятели и мои колеги и всички, които не виждам оттук или не присъстват, но са в сърцето ми – благодаря, благодаря, благодаря.

27 ноември 2017 г.

София