Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Е-поща Печат PDF

Нямах намерение да вземам отношение към този проблем. За мен това е един изключителен подвиг на българския народ като цяло, който успява да спаси своите евреи по време на Втората световна война и с който трябва да се гордеем. Независимо на кого ще припишем заслугите за това – на Българската православна църква, на цар Борис, на тогавашната опозиция, на Комунистическата партия, на Буров и Бекерле, важен е фактът. Защото, както казва Хегел :“Историята е не това което се говори и пише, а това, което е станало“. Прочетете книгата на главния прокурор на Израел Гедеон Аузнер „Правосъдие в Йерусалим. Делото „Айхман“, за да оцените изключителния подвиг на България, която единствено в Европа успява да защити по този начин своите евреи.

Българската общественост се развълнува много последния месец заради изказването на говорителя на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова, която заяви, че Съветската армия е спасила българските евреи. Разбира се, че тя не е имала предвид буквалното спасяване на евреите от Съветската армия, която тогава се е намирала на стотици километри от България. Какво е имала предвид?!

Не аз, а големият наш историк академик Илчо Димитров го казва още през 2000 г. и фактически дава отговор на този спор, който възникна след изказването на Захарова.

Ще цитирам откъс от неговата книга „Всичко тече“(с. 25-26). Мисля, че това разсъждение на академик Илчо Димитров дава най-точния отговор на възникналия спор в България по повод изказването на Мария Захарова.

Проф. Бончо АСЕНОВ

29 ноември 2017 г.

 

 

 

„От собствени проучвания узнах по-сетне, че в рамките на Хитлеровия план за „окончателно решаване на еврейския въпрос“ е подписана спогодба за изселване на 20 хиляди евреи от България. Това бе поредната отстъпка, която царят правеше пред своя сюзерен. Макар лично не антисемитски настроен, той, като съюзник на хитлерофашизма, бе пленник на илюзията, че с отстъпки пред претенциите и волята му, с доказателства за лоялност, е достижима голямата му цел – да отклони изпращането на българската войска за Източния фронт, да осуети превръщането на българската земя във военен театър. Когато Хитлеровата кауза му изглеждаше печливша, той, под натиска на Райха, допусна отстъпки по въпроси, изглеждащи му второстепенни (обяви война на Англия и САЩ, изпрати окупационен корпус в Сърбия, заместващ частите на Вермахта, отправяни за Източния фронт, присъедини се към плана за „окончателно решение на еврейския въпрос“). България не бе демократична (както сега се натрапва), а авторитарна държава. Дори преданият му проф. Богдан Филов се жали, че царят не дава възможност на сътрудниците си да се изявят – всичко стиска в ръцете си. И ако понякога създава впечатление на резервиран, то е, за да се деангажира външно от непопулярно решение, върху друг да падне отговорността за предприети по негова заповед мерки. Без неговото знание и указание не би се подписала спогодбата за депортацията, не можеше да се пристъпи към изпълнението й, не би поела зловещия път към Освиенцим повече от половината от предвидената бройка. Но без негово знание и съгласие не можеше и да се спре изпълнението на спогодбата, благодарение на което евреите от „старите предели“ бяха отървани от участта на сънародниците си от „новите земи“. Така едновременно доказа, че държи на поетото пред Хитлер задължение, но и своевременно се съобразява с изменената военна обстановка в началото на 1943 г., накърнила вярата му в Хитлеровата непобедимост.

Един автор ми възразява, че никакво събитие не се е случило между 2 февруари (победата при Сталинград) и 9 март (спирането на депортацията), което да застави царя да промени решението си. Но не в самия ден на погрома на фелдмаршал фон Паулулус той си е дал сметка за стойността на това събитие – трябвало е да го осмисли, а поведението – прецени. Междувременно високо се произнасят предупрежденията на съюзниците срещу холокоста и съучастието в него – царят не е могъл да се оправдава с неведение при допускания вече техен триумф. Пък и лично бе получил това предупреждение чрез писмо на английския крал. Трябваше да се намери мотив, който да звучи убедително пред Хитлер. Такава бе задачата, поставена пред подпредседателя на камарата Димитър Пешев, събрал подписите на 43- ма депутати от мнозинството в защита на евреите. От невежество или злорадство председателят на 37-мото народно събрание Соколов публично обвини депутатите-комунисти, че не са подписали петицията на Пешев. Как да я подпишат, като близо две години преди това бяха касирани и пратени в концлагер? А и акцията имаше определен замисъл – да изрази мнение на привърженици на съюза с Третия райх. Така бе сложено началото на нов етап в българо-германските отношения през войната: от стриктното спазване на поети по Тристранния пакт задължения, постепенно отдръпване от тях пред перспективата за неблагоприятен изход от войната. Това начало би довело до логическия му край – скъсването, и то по инициатива на царя, ако не се бе намесила преждевременната смърт.

За удовлетворение на Хитлер евреите бяха изселени от големите градове. Това е основанието да бъде представян Борис III за спасител на българското еврейство, а решаващата заслуга, без да се пренебрегват достойното поведение на българската общественост и отмятането на царя от поетото задължение, се пада на победите на съюзниците, вещаещи неминуемата гибел на Третия райх“.