Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

РУСОФОБСКАТА ПАРАНОЯ

Е-поща Печат PDF

През февруари м. г. във в. „Нова Зора” с тревога констатирахме, че антируската истерия на Запад прераства в параноя. Повече от година и половина от тази печална констатация, която вече е факт, сме свидетели как русофобската параноя на западния истаблишмънт, който стои в основата на раздухваната антируска истерия, навлиза в най-тежката си фаза. За съжаление и в медицината, и в политиката заболяванията имат сходни признаци. В медицинския случай при най-тежкото ниво на параноя засегнатият от шизофрения започва да си въобразява, че някой чете или дори контролира мислите му.

В днешната политическа обстановка зaceгнaтите от политическа шизофрения западни елити търсят причините за провала на сляпо следвания от тях порочен неолиберален модел не в себе си, а започват да си въобразяват, че Русия и нейният президент Владимир Путин инспирират, контролират и дори ръководят неизбежните поради собствената им глупост, алчност и неспособност катастрофални политически процеси в собствените им страни.

Доказателствата за прогресиращата шизофрения зад океана са много. Като се започне от голословните обвинения към Русия и Владимир Путин в намеса в президентските избори в САЩ, включително и в това, че Доналд Тръмп бил личен избор на Путин, обвинения в руско влияние и проникване в екипа на американския президент, в дипломатическите среди, в Конгреса и дори в разузнавателните органи на САЩ, ограничаване дейността на англоезичния канал на телевизия “RT” на територията на САЩ, и се стигне до днешната антидопингова истерия, целяща като начало да изключи руските спортисти от предстоящите Зимни олимпийски игри в Южна Корея, с което да създаде негативни настроения сред руските избиратели срещу кандидатурата на Путин в предстоящите през март 2018 г. президентски избори в Русия.

Важно е да отбележим, че разрастващата се русофобска шизофрения сред ръководството на загубилата изборите Демократическа партия и ястребите от Републиканската партия в американския Конгрес е обект на чести критики и осмиване както от редица американски политически анализатори, така и от средите на управляващите в САЩ. Според една публикация на „Вашингтон Пост” от началото на ноември Генералният прокурор на САЩ Джеф Сешънс при своето встъпление пред Националното събрание на юристите във Вашингтон с шеговит тон попитал дали в залата не присъстват руснаци и свързани с руснаците юристи, като специално се заинтересувал дали сред присъстващите е и бившият посланик на Русия в САЩ Сергей Кисляк.

Сешънс, който наскоро повторно бе интервюиран от Конгреса за контакти с „руснаците”, започнал встъплението си така: „...посланик Кисляк дали случайно не е в залата. А руснаци има ли? Някой от присъстващите, който да е бил в Русия, който да има далечен братовчед в Русия?” - питал със саркастична усмивка Сешънс. Както съобщава „Вашингтон Пост”, публиката посрещнала въпросите на прокурора със смях и аплодисменти.

Параноята отвъд океана вече се прехвърли в страните васали и марионетки от изправения пред ръба на пропастта ЕС, чийто член (поради едно голямо предателство и по волята на същите полудели елити) сме и ние. Интересно, но обвиненията за руска намеса в изборите и в обществено-политическия живот на страните от ЕС идват именно от тези русофобски неолиберални среди и елити, които спечелиха изборите във Франция, Германия и Англия и за да героизират своята победа на изборите въпреки „руската намеса”, и най-вече за да се харесат на господарите отвъд океана, се отдават на същите демони. Няма да се изненадаме, ако утре неуспехът на досегашния канцлер на Германия Ангела Меркел да състави правителство, след като спечели изборите, се припише на руския президент Владимир Путин...

Параноята се подхранва непрестанно. Бившият държавен секретар и кандидат за президент на САЩ Хилари Клинтън, чието лично психическо здраве напоследък също е силно разклатено след загубата на изборите, нарече президента на Русия Владимир Путин „заплаха за националната сигурност” на Съединените щати. По време на публична реч преди седмица в Тексас тя каза буквално следното: „Владимир Путин е вътрешна заплаха за нашата демокрация и националната сигурност. Той пося раздори в Съединените щати”. Пред NBC Клинтън също изрази недоволство, че органите за сигурност на САЩ са твърде „бавни, за да ни защитят”.

Ехото в Европа, в лицето на Англия и нейния нов премиер Тереза Мей, отговори: „Имам много просто послание към Русия. Знам какво правите. И няма да успеете в това. Великобритания ще направи всичко необходимо, за да се защити и да работи с нашите съюзници. Ето защо следваме реформата на НАТО, така че този важен алианс да може по-добре да сдържа и да се противопоставя на враждебната руска дейност. Ето защо ние увеличихме нашата военна и икономическа подкрепа за Украйна”.

Напоследък лудостта обхваща и управляващия неолиберален елит на Испания, който в стремежа си да оправдае своята импотентност при решаването на собствените си национални и етнически проблеми заговори и той за „руска намеса” в Каталуния. Параноичното твърдение на испанските управляващи възбуди ловния инстинкт и на двама известни руски пранкери, които бързо заложиха своите капани за лов на глупаци.

Руските пранкери Владимир Кузнецов (Вован) и Алексей Столяров (Лексус) миналата година половин час водиха за носа генералния секретар на НАТО Столтенберг, представяйки се за украинския президент Петро Порошенко, като провокираха Столтенберг да направи редица компрометиращи откровения срещу Русия; после „изловиха” най-изявените ястреби в американския Конгрес - Макси Уотърс, Джон Маккейн, Мич Макконъл и Линдзи Греъм, на тема антируски санкции... Сега брилянтно изиграха симпатичната министърка на отбраната на Испания Мария Долорес де Коспедал на тема „руската намеса в Каталуния”. В проведен с нея 15-минутен телефонен разговор (запис от който сайтът км.ru пусна в мрежата), те се представили за висши служители от външното министерство и същевременно офицери от службите за сигурност на Литва. Възползвали се от нейната наивност и жажда за сензационни новини от първа ръка, за да й внушат и същевременно да измъкнат от устата й абсурдната теза, че случващото се в Каталуния е дело на... Владимир Путин. Че отстраненият премиер на Каталуния Карлос Пучдемон е агент на руските служби за сигурност с агентурно име „Чиполино”, а 50 % от туристите в Испания са прикрити руски военнослужещи и агенти на службите, чиято цел е реализиране в Каталуния на сценарий от типа на този в Крим.

Г-жа Мария Долорес до такава степен „гълта въдицата”, че пламенно уверява “висшите служители”: „Аз никога не съм се съмнявала в това, но за съжаление премиерът Мариано Рахой, който има много ангажименти, все още не е напълно убеден”. Военната министърка обещава да съобщи новината на премиера Рахой и след това да се обади на дадения от “висшите служители” телефон. От повторния разговор, този път по инициатива на г-жа Мария Долорес де Коспедал, който се състоял на другия ден, става ясно, че премиерът Рахой също „клъвнал” на тази въдица, защото тя предала за неговата готовност за нарочна среща с премиера на Литва в Гьотеборг, на предстоящия форум на ЕС, да обменят информация по проблема. За целта била задействана процедура от протоколните служби на двата кабинета за срещата между двамата министър-председатели, като за по-голяма дискретност, по предложение на испанската страна, не се договорили предварително въпросите, които ще се обсъждат. Това бил доста наивен ход, който улесняил по-нататъшната игра на пранкерите.

В края на разговора те подхвърлили още две „новини от достоверни украински източници” - едната, че Пучдемон се готви да се скрие в руското посолство, а другата, че един от заместниците на г-жа Коспедал говори с руски акцент, което тя би трябвало да разследва... По повод първата новина тя споделила, че има такива очаквания, а за втората твърдо отрекла някой от заместниците й да говори испански с руски акцент.

Накрая пранкерите заявили, че за Литва голям проблем е телевизионният канал “RT” и попитали дали испанското правителство възнамерява да забрани неговите емисии. Отговорът бил, че за Испания “Rusia Today” (RT) също е проблем и правителството има намерение да го забрани. Последното е ярко доказателство, че акциите срещу “RT” са съгласувани със САЩ и с правителствата в Западна Европа. След като се убедиха, че външният агресивен натиск, включително и чрез военна заплаха на НАТО пред границите на Русия, не дава резултат, те отново се връщат към старото оръжие на “меката сила”, дефинирано от харвардския професор по международни конфликти Джоузеф Най, и доказало своята ефективност през 90-те години. Главната цел е сегашното руско правителство, и най-вече президента Владимир Путин, при чието управление Русия се върна на голямата шахматна дъска като световна сила, без която не може да се решава нито един проблем в геополитическото пространство. И благодарение на това бе сложен край на наложения от САЩ еднополюсен свят.

На 17 ноември за разглеждане в американския Конгрес бе внесен поредният русофобски законопроект „За минимизиране руската намеса и ограничаване на разузнавателната дейност”. Авторът - Раджа Кришнамурти, демократ от индийски произход, в престараването си стигна дотам, че чрез криптоним нагласи абревиатурата от буквите на закона да образува думата „Кремъл” - Keeping Russian Entanglements Minimal and Limiting Intelligence Net Works (KREMLIN).

Законът за свеждане до минимум на руската интервенция и ограничаването на разузнавателна дейност включва изготвяне на аналитичен доклад за най-вероятните намерения и цели на политиката на Владимир Путин и неговия режим в светлината на последните опити за намеса в изборите в редица страни от страна на директора на националното разузнаване” - пише на своя уебсайт конгресменът. Според Кришнамурти този доклад на Националната разузнавателна служба на САЩ ще допълни започналото вече разследване от демократите на „недобронамереното руско влияние в света”, което включва ни повече, ни по-малко измислената намеса на руските хакери в изборите в САЩ и в европейските страни, анатеми и заклинания срещу медиите на Руската федерация и много други неаргументирани обвинения.

Конгресменът цитира материали от западни медии, отнасящи се до неназовани източници, което не е нищо повече от фантазии, предположения и спекулации на зависими от службите чуждестранни журналисти, които напоследък активно се трудят на русофобската нива.

Според руския политолог и директор на Института за политически изследвания Сергей Марков: „Конгресът на Съединените щати с този закон ще търси подкрепа от васалите за международната изолация на Владимир Путин, и което е по-важно, за непризнаването на идването му на власт след следващите президентски през м. март 2018 г. Що се отнася до т. нар. доклад на американската Национална разузнавателна служба „За вероятните намерения и цели на политиката на Владимир Путин и неговия режим”, той е необходим за пропаганда и политическа работа, за да се запази темата за „намесата” на Русия в медийното пространство и да се формира необходимото негативно обществено мнение на Запад срещу Русия и президента Путин”.

Фантазията на русофобския истаблишмънт в стремежа му да унижи и подчини Русия, е безгранична, и една от последните мракобесни идеи е да се отстрани Русия от участие в Зимните олимпийски игри в Пьонгчан, Южна Корея. Пътят към решението противоречащо на олимпизма, бе прокаран чрез несекващи и недоказани обвинения срещу руски спортисти и треньори в употреба на допинг. Това създаде у руските олимпийци в зимните спортове определен комплекс за вина. А те са сред най-добрите в света...

Олимпийските игри започват през февруари 2018 г., а руските президентски избори са насрочени за март. Целта е ясна - натискът срещу руските спортисти, тяхното изключване от олимпийските игри, просто трябва да се случи в разгара на изборната кампания, за да се създаде атмосфера на недоволство сред спортните фенове. А в Русия те са мнозинството от избирателите. Руският президент обаче с брилянтен ход спря този тормоз, заявявайки пред медиите: „Международните спортни организации са много зависими от спонсорите, а контролният пакет е в САЩ. В отговор на твърдението за нашата намеса в изборите в САЩ искат да създадат проблеми по време на президентските избори в Русия” - обясни Путин.

Политическото решение за недопускането на Русия на Олимпийските игри ще доведе обаче до увеличаване на подкрепата за Путин на изборите. А практиката показва, че и по-мощни хибридни атаки срещу Русия само сплотяват руското общество около президента и се постига обратният ефект.

Резултат от социологическото проучване на фонда „Обществено мнение” в Русия, състояло се на 4 и 5 ноември, показа следното: за Владимир Путин са готови да гласуват 68 % от запитаните, 7 % - за лидера на ЛДПР Владимир Жириновски, 4 % - за председателя на КПФР Генадий Зюганов, и по 1 % - за основателя на „Яблоко” Григорий Явлински и тв-водещата Ксения Собчак.

При тези цифри е ясно, че опитът да се влияе на изборите по този начин ще бъде успешен, но не и за модераторите отвъд океана: Путин и без участие на Русия в Олимпийските игри ще спечели още повече гласове. Парадоксално е, но такава е политиката: всички разбират, че антируската истерия с допинга увеличава процента на подкрепа за Путин. Но тромавата американска система е предвидила пари за антируската атака, те са определени и разпределени, хората, които ги получават и харчат, трябва да свършат онова, за което са наети и да се отчетат.

Така че болната фантазия на русофобския западен истаблишмънт е безгранична и вероятно следващият ход ще бъдат руските олигарси. Владимир Путин вече ги предупреди да върнат в Русия парите от чуждите банки и офшорки.

В заключение, с лицемерите отвъд океана Русия не може да разчита на партньорство. Безсмислено е да се разчита и на принципен диалог и компромиси с тях, а вечната им цел е унищожаването на Русия и славянската цивилизация.

За да може да оцелее и да осъществява политика в съответствие с руския национален интерес, Русия трябва да разчита най-вече на своята военна мощ и самодостатъчна икономика, която вече излезе от кризата. Както и да търси и поддържа съюзи с другите центрове на силата, което напоследък успешно й се отдава и с което печели на голямата геополитическа шахматна дъска.