Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Октомврийската революция: ден по ден

Продължение от бр. 41

21 октомври (3 ноември)

събота

По решение на ВРК било свикано гарнизонно съвещание. Троцки призовал войниците и работниците да се сплотят около Петросъвета и ги предупредил за “надисващите заплашителни събития”. Най-близкото такова събитие можело да е кръстният поход по повод 105-ата годишнина от прогонването на Наполеоновите войски от Русия, организиран от Съвета на Съюза на казашките войски за следния ден. Заплахата от стълкновение била явна: още на 12 (25) октомври Петросъветът обявил 22-ро число за Ден на Петроградския съвет и се готвел да проведе планираните мероприятия.

22 октомври (4 ноември)

неделя

В нощта срещу 22 октомври (4 ноември) Павел Лазимир, Андрей Садовски и Константин Мехоношин пристигнали в щаба на Петроградския военен окръг, за да заявят официално правата на ВРК върху върховната власт над гарнизонните части. Георгий Полковников отказал искането им заповедите да се подписват единствено от комисар на ВРК, обявил, че признава единствено комисарите на ЦИК. Главнокомандващият на окръга добавил също, че: “... ние не признаваме вашите комисари; ако те нарушат закона, ще ги арестуваме”.

На сутринта ВРК приел обръщение към гарнизонното съвещание: “Щабът се превърна в оръдие на контрареволюционните сили... Охраната на революционния ред от покушенията на контрареволюцията ляга върху вас, под ръководството на ВРК. Разпореждания по гарнизона, които не са подписани от ВРК, са недействителни... Революцията е в опасност. Да живее революционният гарнизон!”

Болшевишките оратори се възползвали от Деня на Петроградския съвет и се изказвали в различни части на столицата. В края на пламенната си реч на митинга в Народния дом Троцки призовал слушателите да се закълнат, че ще подкрепят Петросъвета. В отговор всички присъстващи вдигнали ръце и закрещели: “Кълнем се!” Суханов свидетелства: “Около мен настроението бе почти като в екстаз. Сякаш тълпата всеки миг ще запее спонтанно някакъв религиозен химн... Троцки продължи да говори. Несметната тълпа продължаваше да държи ръцете си вдигнати”.

Междувременно главата на Временното правителство Александър Керенски осъзнал, че празнуването на Деня на Петросъвета всъщност довело до укрепване на позициите на левите. Керенски заповядал на началник щаба на Петроградския военен окръг генерал Яков Багратуни да изпрати в Петросъвета ултиматум с искане да се откаже от назначаването на комисари на ВРК в частите на столичния гарнизон. Заповедта била изпълнена.

23 октомври (5 ноември)

понеделник

Керенски помислил, че е дошъл моментът за открит натиск над левите сили. Взето било решение за наказателно преследване на членовете на ВРК заради подстрекателство към гражданско неподчинение и дейност срещу Временното правителство. На свой ред ВРК оповестил възвание “Към населението на Петроград”. В него се казвало, че във военните части и за най-важните градски обекти са назначени комисари на ВРК, които са “представители на Съвета за неприкосновеност”, и че “противодействието на комисарите е противодействие срещу Съвета на работническите и войнишките депутати”.

На страната на ВРК преминал гарнизонът на Петропавловската крепост.

24 октомври (6 ноември)

вторник

В 5,30 ч в типографията “Труд”, където се печатали болшевишките вестници “Работнически път” и “Войник”, дошли юнкери. Те показали заповед за закриване на изданията и запечатали помещението. Няколко хиляди прясно отпечатани вестника били конфискувани, а матриците унищожени. Скоро след това запъхтени работници и работнички от типографията хукнали към Смолни, където телефонните апарати били отключени по заповед на властите. Троцки изслушал разказаното и наредил рота войници от Литовския полк да бъде изпратена към типографията, както и част от 6-и запасен сапьорски батальон.

В 9 ч войниците от Литовския полк, под командването на подпоручик Пьотр Дашкевич, пристигнали на мястото. Те разгонили наряда юнкери и типографията възобновила работата си.

В 11 ч, в Мариинския дворец, където заседавал Предпарламентът, неочаквано пристигнал Керенски.

Той поискал да му се окаже подкрепа за разгрома на болшевиките, които искали “да вдигнат колибите (т.е. простолюдието) срещу съществуващия ред, да разтурят Учредителното събрание и да отворят руския фронт пред сплотените полкове на железния юмрук на Вилхелм”. По свидетелството на Федор Дан, министър-председателят “с особен патос повторил няколко пъти, че правителството вече издало заповед за ареста на “държавния престъпник Улянов-Ленин”. Накрая Керенски заявил, че трябва да се върне “в щаба, където прекъснал важна работа” и че там ще чака от Предпарламента “делови начинания”. Напускайки Съвета на републиката, Керенски не подозирал, че това било последното му публично изказване в Русия.

Коментирайки речта му, Дан недоумява: “Какви точно “делови начинания” чака Керенски от този орган, при положение, че той съдейства за превръщането му в безвластен и безсилен “парламент на мненията”, не е ясно”.

Юлия Мартова, лидер на меншевиките-интернационалисти, негодува: “Думите на министър-председателя, който си позволи да говори за движението на колибите, когато става дума за движение на огромна част от пролетариата и армията, макар и насочена към погрешни цели, са думи-предизвикателство към гражданска война”.

Дебатите по въпроса за оказване на подкрепа в борбата срещу болшевиките приключват в 20,30 ч, когато Предпарламентът, със 123 гласа “за”, 102 гласа “против” и 26 въздържали се, приема резолюцията на меншевиките, която фактически отказва доверие на правителството. Дан пише: “Смисълът на моята резолюция, която остро критикуваше болшевиките, бе, че противодействието срещу тях ще има успех, ако се направят решителни стъпки в областта на борбата за мир, за преминаване на помешчическите владения в ръцете на селяните и бързо свикване на Учредително събрание”.

Кадетът Владимир Набоков се оплаква: “В най-решаващия момент Съветът на републиката се оказа несъстоятелен, той не даде подкрепа на правителството, - напротив, нанесе му морален удар, като откри доколко е изолирано то... В този ден ярко изпъкнаха отрицателните черти на нашата “революционна демокрация”, нейната късогледа тъповатост, фанатизмът на думите и формулите, липсата на държавнически усет”.

В същото време през деня в Зимния дворец пристигнала рота на ударния женски батальон (около 200 души) и 68 юнкери от Михайловското артилерийско училище. В Зимния дворец вече имало 134 офицери и около 2 000 души от школите за младши чинове (прапоршчици) Петерхоф, Ораниенбаум и Гатчина. Георгий Полковников трябвало да попречи на прехвърлянето на частите, верни на ВРК, към центъра на града, и заповядал да се отворят Литейният, Троицкият и Николаевският мост на Нева и да се установи строг контрол над неохраняваните Дворцови мостове.

В Смолни започнало заседание на ЦК на РСДРП (б), на което присъствали Лев Троцки, Феликс Дзержински, Лев Каменев, Яков Свердлов, Мойсей Урицки, Георгий Ломов (Оппоков), Владимир Милютин, Андрей Бубнов, Адолф Йоффе, Виктор Ногин и Ян Берзин. По предложение на Троцки Бубнов е натоварен с отговорността за установяване на връзка с жп работниците, на Дзержински - с телеграфо-пощенските служители. На Милютин възложили въпросите за продоволствието и снабдяването, на Каменев и Берзин - установяването на политически контакти с левите есери. ЦК взел решение да се създаде запасен щаб в Петропавловската крепост - в случай, че Смолни бъде превзет от правителствените войски.

В 17 часа отряд, начело с комисаря на ВРК Станислав Пестковски, завзел Централния телеграф в града, без да срещне съпротива от страна на войниците от Кексхолмския полк, които го охранявали.

Около 19 часа членът на ЦК на РСДРП (б) Милютин пристигнал с въоръжен отряд в Специалното присъствие по продоволствието и сложил охрана на складовете за храна.

Скоро била завзета и Балтийската гара от войниците на Измайловския гвардейски полк, а комисарят на ВРК, редакторът на болшевишкия вестник “Вълна” в Хелсингфорс (дн. Хелзинки) Леонид Старк, заедно с 12 матроси, завзел Петроградската телеграфна агенция и забранил излъчването на току-що приетата от Предпарламента резолюция.

В 23 часа, както писал по-късно Керенски, след заседание на правителството, “се появил командващият войските заедно със своя началник-щаб”. “Те ми предложиха да организирам със силите на войските, останали верни на Временното правителство, включително и казаците, експедиция за завземане на института Смолни - щаб-квартирата на болшевиките. Този план бе утвърден от мен сега, и аз настоявах за незабавното му осъществяване” - спомня си Керенски, вече в емиграция.

 

В същия ден

около 18 часа Владимир Ленин написал писмо до ръководителите на партиите:

Другари!

Пиша тези редове вечерта на 24-ти, положението е много критично. От ясно по-ясно е, че сега, наистина, забавянето на въстанието е равнозначно на смърт.

С всички сили настоявам пред вас, че всичко виси на косъм, че наред са въпросите, които се решават не на съвещание, не на конгреси (дори и на Съветите), а изключително от народите, от масите, от борбата на въоръжените маси...

Трябва, каквото и да стане, днес вечерта, тази нощ, да се арестува правителството, да се обезоръжат (да се преодолеят, ако се съпротивляват) юнкерите и т.н. ...

Историята няма да прости забавянето на революционерите, които могат да победят днес (и вероятно ще победят сега), риска утре да се загуби много, риска да се загуби всичко.

Вземайки властта днес, ние я вземаме не срещу Съветите, а заради тях. ...

Правителството се колебае. Трябва да го довършим, на всяка цена!

Забавянето да се излезе, е равно на смърт”.

Ленин изпратил Маргарита Тофанова, в чиято конспиративна квартира се укривал, да предаде възванието на членовете на ЦК. Скоро той окончателно загубил търпение, преоблякъл се в старо палто, надянал каскет и се увил с кърпа. Оставил бележка на стопанката: “Отивам там, където вие не пожелахте, за да си отида аз самият”. Заедно с финския революционер Ейно Рахя, болшевишкият лидер тръгнал към Смолни. С трамвая стигнали до ъгъла на Боткинска улица, а после пеша - до Литийния мост. Благополучно пристигнали в Смолни. Докато Рахя издирвал Троцки, Ленин останал да  чака в коридора, до перваза на прозореца. В коридорчето до актовата зала Троцки разказал за хода на събитията. Ленин одобрил тактиката на ВРК.

 

25 октомври (7 ноември)

сряда

Около 2 ч 1-ва рота на 6-и запасен сапьорски батальон завзела Николаевската гара, отрядът на комисаря на ВРК Михаил Файерман завзел Петроградската електростанция, а отрядът на комисаря от ВРК Карл Кадлубовски - Централната поща.

В 3 ч, по заповед на ВРК, от Хелсингфорс за Петроград поел ешелон с матроси. Скоро след това тръгнали още два ешелона.

В 3,30 ч крайцерът “Аврора” хвърлил котва при Николаевския мост.

В 4 ч Керенски изпратил заповед на казаците и юнкерите “да дойдат на помощ на ЦИК и революционната демокрация”.

В 6 ч отряд матроси завзели сградата на Държавната банка.

В 7 ч войници от Кексхолмския полк, под командването на члена на ВРК болшевика Михаил Лашевич, установили контрол над Централната телефонна станция.

На сутринта Полковников докладвал на Керенски за събитията от нощта и констатирал, че “правителството не разполага с войска”. Керенски назначил министъра на търговията и промишлеността Александър Коновалов за временен глава на правителството и с два автомобила (единият принадлежал на посолството на САЩ), съпроводен от адютанти, тръгнал към Псков, където се надявал да намери воински части, готови с едно махване на ръката му да тръгнат на бой с болшевиките. Според Дан тези надежди били илюзорни. Той пише: “Заради какво те били длъжни да се бият и да умират? Заради отчаянието, че мирът, който трябвало да бъде постигнат от правителството на Керенски, не бил постигнат? Или за земята, чиято съдба оставала нерешена за далечното бъдеще и смътната представа за Учредително събрание?”

На сутринта отряд на ВРК освободил от „Кръста” всички политически затворници.

Около 10 ч Ленин завършил с писането на обръщението “Към гражданите на Русия” от името на ВРК, а текстът бил изпратен веднага за печат.

В обръщението се казвало: “Временното правителство е свалено. Държавната власт премина в ръцете на органите на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати - Военно-революционния комитет, който е начело на петроградския пролетариат и на гарнизона.

Делото, за което народът се бори: незабавно предложение за демократичен мир, отмяна на помешчическата собственост върху земята, работнически контрол върху производството, създаване на Съветско правителство, - вече е сигурно.

Да живее революцията на работниците, войниците и селяните!”

В 13 ч отряд матроси, начело с болшевика Иван Сладков, завзел военното пристанище, Главното адмиралтейство и арестувал офицерите и чиновниците от Морския щаб.

Американската журналистка Луиза Браянт с насмешка наблюдавала Дворцовия площад и как жените войници строели барикада от дървата за огрев на Зимния дворец. “Това наистина е доста комично, сякаш е оперета”. Историкът Владлен Логинов, който цитира нейните думи, добавя: “Това наистина изглеждало наивно, обаче няколко кораба от кронщадската флотилия навлезли в Нева, задминали “Аврора” и хвърлили котва директно в Зимния”. На брега слезли 3 000 матроси.

В 13,20 ч, на обедното заседание на Временното правителство, министърът на пътищата и съобщенията Александър Ливерковски, записал репликата на морския министър контраадмирал Дмитрий Ведеревски: “Той казва, че не разбира защо е това заседание и за какво още ще заседаваме. Ние не разполагаме с никаква реална сила, следователно сме безсилни да направим каквото и да било.” След двучасова дискусия министърът на Държавните грижи Николай Кишкин бил назначен за диктатор. Същевременно въпросът на какви воински части може да разчита правителството, останал без отговор.

В 14,35 ч Лев Троцки открил извънредното заседание на Петросъвета с думите: “От името на Военно-революционния комитет (ВРК) обявявам, че Временното правителство вече не съществува”. Той оповестил разпускането на Предпарламента и че възловите точки в града са завзети от войски на ВРК, и дал думата на Ленин. Посрещнали го с бурни овации.

“Другари! Работническата и селска революция, за необходимостта от която непрекъснато говореха болшевиките, бе извършена”. Ленин заявил, че “ще имаме Съветско правителство”, което ще се стреми “да приключи незабавно с войната”, да предаде на селяните земята на помешчиците, а контролът върху производството - на работниците.

В 16 ч в Главния щаб пристигнал Николай Кишкин, уволнил Георгий Полковников от поста главнокомандващ Петроградския военен окръг и на негово място назначил Яков Багратуни за началник щаб но окръга.

Павел Малянтович си спомня: “Доложиха ни, че юнкерите искат да видят членовете на Временното правителство. Те искат да видят лицата на онези, които защитават и да чуят от Временното правителство какво е положението като цяло и каква задача им се възлага на тях. ... Ние излязохме. ... Пръв говори Коновалов, а и всички ние, макар и всеки по различен начин, говорихме за едно и също нещо. Ние - представителите на законната власт, установена от народа, можем да предадем своите пълномощия само на онзи, който ни ги е предоставил - на народа, т.е. на Учредителното събрание. ... Юнкерите не са само войници, а и граждани. Нека сами решават на чия страна трябва да застанат. Ние не защитаваме себе си, ние защитаваме правата на целия народ и ще отстъпим единствено пред насилието. ... Ето как войниците, във време на военни действия, получиха не заповед, а тема за митинг. ... И митингът започна, когато ние си тръгнахме. ...”

Николай Суханов прави най-верния коментар за описаната сцена:Министрите не разбираха онова, което юнкерите едва сега разбраха: като не се дават заповеди, като се разчита на личната съвест, на индивидуалното виждане на юнкерите, министрите вече не бяха правителството. Така, както те разговаряха със своята армия, никоя власт не може да говори. Така може да се държат чисто и просто отделни хора”.

Октомври

8 (21)

Владимир Ленин се обръща към ръководството на болшевишката партия с писмото “Съвети на чужденеца”, в което излага плана за завземането на властта.

10 (23)

На съвещание на членовете на на ЦК на РСДРП (б) Ленин предлага да се вземе властта преди Втория всерусийски конгрес на Съветите, резолюцията му получава 10 от общо 12 гласа.

16 (29)

На разширено заседание на ЦК на РСДРП (б) Лениновата резоюция за въоръжено въстание получава 19 гласа при 2 гласа против.

17 (30)

На заседание на Временното правителство министърът на държавните грижи Николай Кишкин заявил, че правителството разполага с достатъчно сили, за да потуши възможните безредици.

18 (31)

Вестник “Нов живот” публикува изявлението на членовете на на ЦК на РСДРП (б) Лев Каменев и Григорий Зиновиев, които се обявяват “против всякакви опити (на партията) да бъде инициатор на въоръжено въстание”. Ленин оценил постъпката им като предателство.

19 (1 ноември)

Министърът на правосъдието Павел Малянтович препоръчал на прокурора на Съдебната палата незабавно да издаде нова заповед за арест на Ленин.

23 (5 ноември)

Във възванието “Към жителите на Петроград” ВРК съобщава, че във военните части и в най-важните обекти на града са назначени комисари на ВРК, а противодействието срещу тях ще се възприема като противодействие и към Петросъвета.

24 октомври (6 ноември)

В 5,30 ч

помещението на печатница “Труд”, където се печатали болшевишките вестници “Работнически път” и “Войник”, били запечатани от юнкерите.

Около 18 часа

Ленин написал писмо до ръководителите на партията: “Правителството се колебае. Трябва да приключим с него на всяка цена! Забавянето да се излезе, е равносилно на смърт!”

Към 19 часа

болшевиките завзели Централния телеграф, Балтийската гара, Петроградската телеграфна агенция.

25 октомври (7 ноември)

Около 2 часа

верни на болшевиките части завзели Николаевската гара, Петроградската електростанция, Главното управление на пощите и митниците (Главпочтамт).

Към 8 часа

под контрола на силите на ВРК са и сградите на Централната банка и Централната телефонна станция.

Около 15 часа

на извънредно заседание на Петросъвета Ленин обявява: “Работническата и селската революция, за чиято необходимост през цялото време настояваха болшевиките, е извършена”.

В 18,15 часа

Повечето от защитниците на Зимния дворец го напускат.

В 18,15 часа голяма група юнкери от Михайловското артилерийско училище напускат Зимния дворец, вземайки със себе си четири от общо шестте оръдия. Скоро ги последвали и две сотни от 14-и Донски казашки полк, които разбрали за уклончивия отговор на министрите.

следва