Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

АМЕРИКА СЕ РАЗПАДА: АНАТОМИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПСИХОЗА

Е-поща Печат PDF

“От септември 2001 г. страната преживява общонационален нервен срив. Държавата на народа внезапно се счупи, пазарната икономика отива по дяволите и от всички посоки заплашително изниква зловещ враг. Не мисля, че страхът е ефикасен начин да овладееш ситуацията, да отреагираш на реалността. Най-често страхът е просто синоним на невежество”

Хънтър С. Томпсън, гонзо-журналист (субективен стил на журналистическо повествование от първо лице, характерен с преувеличени оценки и груба лексика - б.р.)

Поредната стрелба в един пореден ден на Америка. Или просто така изглежда?! С тревожна цикличност страната е подложена на поток от насилствени действия, които тероризират обществото и дестабилизират крехката екосистема, осигурявайки на правителството чудесни оправдания за “затягане на гайките” и провеждане на още по-авторитарна политика в името на т. нар. национална сигурност. И при мълчаливото съгласие на гражданите.

Например неотдавнашният масов разстрел в малка черквичка в едно малко тексаско градче (Съдърланд Спрингс, на около 60 километра от Сан Антонио. - б.р.).

Самотният стрелец - бивш служител на ВВС, облечен в черно, с изтъркана бронежилетка, опасан с боеприпаси и с маска на лицето, стреля с щурмова винтовка. (Да отбележим тук приликата между формите и тактиката на полицейските щурмови групи за бързо реагиране и военните.)

26-годишният Девин Патрик Кели прекарва една година във военния затвор заради нападение над жена си и детето. Ако изключим семейните свади, Кели - както и много други стрелци в близкото минало, - е определян от познатите си като “добро момче”.

Безредната стрелба на това “добро” момче отнесе живота на поне 26 души.

Президентът Тръмп и губернаторът на Тексас отнесоха стрелбата в графата “психично заболяване”.

Може и така да е.

Но все пак трябва да кажем нещо и за това, че тази стрелба е белязана от много други признаци на подобни нападения: стрелецът изниква от нищото, не предизвиква тревога, екипиран е като войник или офицер от полицията, оръжието му е военен образец и явно е обучен в изкуството да убива; загива, преди да е ясно какви са били мотивите му.

Както винаги, въпросите са повече от отговорите, и като цяло - много повече страх и тревога. Както пише “Вашингтон пост”, “Масовото убийство в църквата... засилва тревожното усещане, че няма място, което да е неприкосновено за насилието, особено след аналогични инциденти в Лас Вегас, в магазина на “Уолмарт” в Колорадо, църквата в Нашвил и велосипедната алея в Ню Йорк, които за шест-седем седмици се превърнаха в арена на смърт и кръвопролития”.

Тревогата расте. Как да се постигне сигурност за нацията, когато дори в наглед “сигурни места” като църквата или рокконцерти, като търговските центрове, насилието е факт? Отговорът на правителството, както и досега, ни води по същата пътечка към тоталитаризма и далеч от свободата, по която вървим още от 11 септември 2001.

Онези, които търсят сигурност, независимо от цената, ще поискат засилен контрол върху продажбата на оръжие (ако не и забрана за носенето му от цивилен персонал); ще искат масова проверка на психическото здраве на населението като цяло и по-щателно изследване на ветераните от войните; ще искат подробна оценка на заплахите и превенция на поведението чрез системи за проследяване; ще искат повече видеокамери, разпознаващи лица, повече програми “Видял си – съобщи, където трябва”, така че американците ще се превърнат в осведомители и шпиони; повече детектори за метал и устройства за сканиране на тялото понеже е лесна цел; повече летящи ескадрони на военната полиция, упълномощени да проверяват чанти и багажи; повече центрове за влияние и централизиране на разпространяването на информация от страна на агенциите за опазване на реда и много повече надзор върху онова, което казват и мислят американците, къде ходят, какво купуват, как си прекарват времето.

Всички тези мерки са добре дошли за правителството.

Но горчивият опит ни учи, че илюзорните обещания за сигурност в замяна на ограничаването или регламентирането на свободата, са всъщност фалшива и погрешна доктрина без особени мотиви.

Защо се случва всичко това? Проблемите ни причакват на всеки ъгъл - от расови вълнения и политически безредици до катастрофи в околната среда и лошите икономически новини. Очевидно е, че Америка е в центъра на общонационален нервен срив. Всичко се разпада и обитателите на тихото пристанище се разкъсват от вътрешна тревожност.

Този разпад се проявява в безумието, в хаоса и в крайното неуважение към същите тези принципи и свободи, които толкова дълго ни пазеха от менгемето на тоталитаризма. Този разпад започна с политическия цирк на разделението на два лагера, той бе подхранван от пресата и насажданата от нея масова истерия, от милитаризирането и милитари-развлеченията (продажбата на война и насилие под форма на развлечение), от усещането за безнадеждност и безсилие пред нарастващата корупция, от отчуждението на правителството от народа и икономиката поради това, че мнозинството от населението се бори за оцеляване.

Когато всичко се разпада и дори взривява, както е в последно време, мога само да се удивлявам, че някой прави сметки как да спечели от това. Най-често именно правителството се готви да получи изгодата от съсредоточаването на все повече власт в ръцете си за сметка на гражданите.

Всъщност нас ни принуждават да реагираме на определени симулации, все едно сме опитни мишки.

Днес ние сме в условия, които ни принуждават да бъдем реакционери, които просто гледат и се вълнуват. Безусловно е, че се превръщаме в нация от наркомани, в плен на лошите новини, зависими от постоянната и предсказуема ария на новините - сензационни, опустошителни, деморализиращи, пагубни или просто възбуждащи, - но които ни принуждават отново и отново да се залепим за екрана в очакване на поредната порция.

Вижте колко са малко вариантите на заглавията отпреди два дни в новинарската лента: “Сенатор Ранд Пол е с пет счупени ребра след сбиване със съсед, докато косял тревата в дома си в Кентъки”, “Дона Бразил разтърси политическата сфера, като заяви, че издигането на кандидатурата на Демократическия национален комитет е такова, че да осигури победата на Хилари Клинтън над Бърни Сандърс”, “Кевин Спейси попадна в компанията на знаменитости, обвинявани в сексуален тормоз”, “Пентагонът намеква за вероятността от сухопътна операция в Северна Корея”. После идва “Масовият разстрел в Тексас вероятно е вследствие на семейна свада”.

Не е чудно, че Америка губи самообладание.

Всеки ден тези случки са толкова много, че обикновеният американец трудно успява да следи събитията и да помни всички “произшествия”, фабрикувани или не, които се случват като по часовник и ни разсейват, мамят, удивляват - тоест, държат ни далеч от действителността.

Ние преживяваме “криза на момента”.

Както казва разследващият журналист Майк Адамс: “Психологическата бомбардировка се води на първо място от големите медии, които атакуват нонстоп зрителя с образи на насилие, войни, емоции и конфликти. И понеже нервната система на човека е устроена така, че да се съсредоточава върху непосредствената заплаха, съпътстваща демонстрацията на насилие, зрителите на водещите медии насочват вниманието и мисловния ни ресурс към “най-тясната лента” - безкрайната “криза на настоящия момент”. Без прекъсване, без психологическа почивка. Това не позволява на зрителите да се възползват от логиката, мотивировката или историческия контекст”.

Професор Жак Елюл изучава феномена на новините, които разстройват психиката, новините на късата памет, на използването на пропагандата за налагане на скрита манипулация. “Една мисъл повлича след себе си друга, старите факти са изместени от новите факти”, пише Елюл. “Не е възможно да мислиш в подобни условия. Всъщност съвременният човек не мисли върху днешния проблем, той го чувства. Реагира на събитията, но не ги разбира и не поема отговорност за тях. Още по-малко е в състояние да види несъответствието между фактите, а способността на човека да забравя, наистина е безкрайна. И точно това е един от най-важните и полезни моменти за пропагандистите, които са сигурни, че дадена тема, твърдение или събитие ще бъдат забравени до няколко седмици”.

През това време правителството продължава да трупа все повече влияние и власт над гражданите.

Когато ни бомбардират с безкрайни последни новини и новинарски цикли, които се сменят всеки ден, наистина е трудно да се фокусираш върху едно нещо, - а именно - да изискваш от правителството отговорност и спазване на законите. И властта много добре го разбира.

Докато зяпаме заглавията и разнообразните най-нови новини и развлекателни програми, ние не забелязваме постоянното настъпление на правителството срещу нашата свобода.

Ето така корпоративният елит контролира населението, все едно дали преднамерено или умишлено, и прокарва своята програма без каквато и да било съпротива на гражданите.

Род Стърлинг, създател на сериала “Зоната на здрача”, си представял точно такъв свят, в който съществуващата власт провежда социален експеримент, за да разбере колко време е потребно на жителите на неголямо американско селище, за да се превърнат в безразсъдна тълпа, където всеки напада другия, защото са изплашени от внезапното изчезване на електричеството и са в плен на страха пред неизвестното. Оказва се, не дълго. Стърлинг прави съответния извод в епизода “Чудовищата на улица “Кленова”: “Не е задължително инструментариумът за завоюване да включва бомби, взривове и радиоактивни облаци. Съществува оръжие във вида на прости мисли, отношения, предубеждения, които живеят единствено в ума. За ваше сведение, предубеждението може да убива, подозрението може да разрушава, а безсмисленото и уплашено търсене на жертвен агнец се отразяват на децата, и дори на още неродените. Колко жалко, че последиците на всичко това не могат да се ограничат само в “Зоната на здрача”.”

Измежду 26-те убити в малката тексаска църквица поне половината са деца. Имало и бременна жена, която била убита ведно с още нероденото си бебе.

Девин Патрик Кели натиснал спусъка, което довело до хаос. Но имало и друга причина за безумието. Както обясних в книгата си “Америка е бойно поле: войната е срещу американския народ”, ние се намираме в порочен кръг между терора и страха, между отвличането на вниманието и ненавистта, между партийната политика и неизбежния стремеж към времената, когато животът бе простичък, хората - добри, а правителството - не толкова чудовищно.

Нашето хронично пътуване към американската полицейска държава никак не ни помага.

Както винаги, решението на повечето проблеми трябва да започне на местно ниво, в нашия дом, сред нашите съседи и в нашето общество. Ние трябва да се разграничим от отровната риторика на “ние срещу тях”, все едно е пожар, който изпепелява нацията.

Ние трябва да изграждаме мостове, а не да ги рушим, изгаряйки ги до основи. Ние трябва да се научим как да спрем с подтискането на недоволните и с неприятните помисли и да се научим да постигаме съгласие с несъгласните.

Ние трябва да демилитаризираме полицията и да понижим нивото на насилието и в страната, и извън границите й. Защото това е насилие, което експортираме в други държави, насилие, което прославяме в шоу програми, насилие, което ни доставя наслада понеже е насочено срещу т. нар. врагове, политически или други.

Докато не се научим да живеем заедно, като братя и сестри и съграждани-другари, ние ще гинем като марионетки и затворници на американската полицейска държава.

CounterPunch, 12 ноември 2017 г.