Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КУБА – НЕУГАСИМИЯТ МАЯК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.

С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.

Обзор за дейността на асоциацията бе направен от нейния председател г-жа Тамара Такова. Този първи пленарен ден от работата на Третата международна среща, препълнената зала “Европа” на парк-хотел “Москва” ще запомни трима оратори с речи, изпълнени в характерния стил на кубинската революционна традиция. Думите на Н.Пр. посланика на Република Куба г-н Педро Пабло Сан Хорхе показаха на дело, че е неугасим пламъкът на вярата в победата, разпален от Фидел, и че на народа на революцията може да се служи единствено по пътя, начертан от Кастро и от безсмъртния пример на Че Гевара.

В словото на г-н Елио Гамес намериха място реалностите на днешния свят, в който много държави осъществяват износ на войни, смърт и оръжие, докато Куба покорява и очарова със своето човеколюбие, помощ в здравеопазването и образованието, пример в културата и спорта.

Зала “Европа” ту притихваше, ту избухваше в акламации, когато думата бе предоставена на г-жа Алейда Гевара, която говори за революционния завет на своя баща, за измеренията на човешкото достойнство и правото на свобода на народите, което включва гарантирано право на труд и дом, качествено здравеопазване и образование и че всичко това трябва да се защитава със себеотрицание и отдаденост.

В своето приветствие Александър Паунов потърси и причините, поради които социализмът рухна в Европа, а успя като еманация на съпротивата само на 80 мили от бреговете на хегемона на империализма.

Участниците в софийската среща на солидарността с Куба поднесоха венци и цветя пред паметника на Апостола на кубинската свобода, големия поет и революционер Хосе Марти. Работата на форума по-късно продължи в три комисии: Международната борба за прекратяване на икономическата блокада, наложена от САЩ над Куба, и за връщането на Куба на незаконно окупираната територия на Гуантанамо; Международната солидарност на Куба и медийната и дезинформационна война водена срещу страната. Дейности и инициативи за работата в социалните мрежи и в алтернативните средства за комуникация; Международните доброволни бригади и социалнополитическите сдружения като пътища за включване на младежта и другите обществени сектори в движението за солидарност с Куба.

Пленарната сесия на форума на 19 ноември включи нови изказвания на делегатите, както и вълнуващо представяне на пратениците от Русия - музикалната група „Гренада”, която предложи на вниманието на участниците видеозаписи със свои изпълнения, включително заедно с покойния президент на Венецуела Уго Чавес.

Венецуела присъстваше осезаемо на срещата и в лицето на своята посланичка у нас Н. Пр. Ориета Капони, която отправи към делегатите пламенни слова, описващи положението в страната й и заплахите за агресия, на които е подложен венецуелският народ от страна на САЩ и техните съюзници. Участниците в Третата среща за солидарност с Куба на Централна и Източна Европа неколкократно по време на словото на Н. Пр. Капони ставаха на крака и аплодираха, за да изразят солидарността си с венецуелския народ.

(Словото на председателя на Интелекутален кръг “Зора” и главен редактор на в. “Нова Зора” поместваме отделно.)

Членът на УС на асоциацията “България - Куба” Пламен Бонев огласи текста на проектодекларацията, съгласувана и допълнена в работните комисии. Участниците я одобриха единодушно. По-късно с текста бяха запознати и представители на медиите.

Срещата бе закрита и много от делегатите потеглиха обратно към страните си.

Делегацията на ICAP заедно с Алейда Гевара остана да гостува по покана на регионалните поделения на Асоциацията за приятелство “България - Куба” в Пловдив, Варна, а също и в санитарно-оздравителния комплекс „Камчия”.

 

• Слово, произнесено на Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Източна и Централна Европа

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми дами и господа,

Драги приятели,

Заставам пред всички вас, за да споделя високата чест да бъда участник в тази Трета международна среща за солидарност с народа на Куба, една концентрация на волята на честните хора от 22 европейски страни, както и да предам сърдечните пожелания за ползотворна работа на това високоблагородно начинание, разбира се, и от мен, и от моите другари в Интелектуален кръг “Зора”. Всички ние желаем да бъде премахната чудовищната несправедливост към един непреклонен народ, отговорен за избрания и следван неотклонно от него азимут на надеждата по пътя на революционните преобразувания. Говоря пред вас и в качеството си на главен редактор и издател на независимия национален седмичник “Нова Зора”, който вече 28 години води своите оптимистични сражения с една все по-угнетяваща българска действителност. Това ми дава правото, и ме задължава дори да уточня, че тази Трета международна среща за солидарност, а бих добавил и за приятелство с Куба, се провежда в дните на 100-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция.

Тази среща е закономерен факт не само защото тук, в България, Куба и кубинския народ имат верни и горещи приятели в лицето на г-жа Станка Шопова и г-жа Тамара Такова, уважавани ръководители на тази обединяваща общите ни чувства Асоциация за приятелство, но и защото 28 години след временната победа на силите на контрареволюцията не само в България, не само честните и мислещите хора в Източна и Централна Европа, а и целият разумен свят все по-ясно проумява, че е невъзможно да се живее така, сякаш на тази земя не са съществували Христос и Голгота; “Аврора” и Ленин; Фидел Кастро и Сиера Маестра; Симон Боливар, Хосе Марти и Христо Ботев; сякаш до вчера Уго Чавес не е щурмувал безпросветието и крепостите на злото във Венецуела; сякаш не са живи примерът и легендата за Че Гевара, който продължи посоката на пътя на нашия безсмъртен Апостол на свободата и той, каквато беше мечтата му, прероден, отиде да освобождава други поробени народи, за да се превърне в неугасимата звезда на небосклона на всечовешката мечта за свобода с името Ернесто Че Гевара.

И аз мисля, че за нас, българите, това е тайният код на основанието да сме вперили очи в поредния, но не и последен пост от щафетата на революцията с магическото име Куба. Куба - великолепното доказателство за концентрация на освободената народна енергия; Куба - дръзновената воля за свобода и неустрашимост; Куба - неизразимата любов на велики писатели и вдъхновени поети;

Куба - неугасващият маяк на свободата, който със светли импулси бележи, че всяко море на човешката мъка свършва някъде с бряг и че край има всяка безгранична и отчайваща безбрежност. И днес угнетените и безправните, окованите роби на капитала, мълвят името на този спасителен бряг, името на несломимия Остров на свободата - Куба.

В годините след внезапния взрив на революцията в Хавана, тревожни и безсънни за моята младост, не аз, а един друг български поет, написа стихотворение за знамето на Куба - тема, достатъчно дръзка и трудна. Но поетът бе видял два символа, които според него много прилягаха за смисъла и посланието на кубинската борба срещу всемогъщия съсед. Аз запомних тези символи - китара и меч, но много по-късно успях да осмисля тяхното истинско послание. Тогава и насън не допусках дори, че за левия марш на историята, за неумиращата песен на свободата, ще дойдат дни, когато душите ни ще плачат от възторг, че въпреки стъмените хоризонти на човечеството една китара на надеждата звъни на весел строй под звездното небе на Куба, и че нейната песен разказва за суровата правда, че всяка победа трябва да се отстоява със сърце и с меч, с постоянство и безсъние, с любов към Отечеството и народа.

Днес зелените пари подклаждат войни, издигат и свалят правителства и президенти и трябва да призная, че много често ме слетява мисълта за хегемона на олигархията и хаоса, който има една известна и прозрачна цел: да бъде изтрит от паметта на човечеството дори спомена за сияйния хребет на революцията, наречен социалистически идеал.

Аз малко знам за днешните реалности в Куба след кончината на вожда на кубинския народ, но безпогрешно разпознавам тропота на троянските коне на империализма, и знам посланието на този зловещ грохот от кавалерийските атаки на световните олигарси, което най-често се проявява като шумно прокламирана благородна цел на едно отворено общество или на няколко неясни и непрозрачни фондации. Но знам също, че всички прокламирани техни добродетели свършват както при Федерико Гарсия Лорка: „Черни, черни са конете, и копитата са черни”. Че преди да започнат да действат като жандармерията, на която са посветени тези стихове на гениалния поет, олигарсите започват покупката на умовете и съвестите на обречения на разруха и смърт народ. Казано на техния език, това звучи като целеви отстрел. Така че забележат ли се подобни симптоми, то значи, че е налице опасният курс към реставрация. Така бе излъган народът на моето Отечество, който бе достигнал върхове в своето 1300-годишно историческо развитие, а се оказа с притъпени сетива за опасностите и за възможността тези достижения да му бъдат отнети. Днес с такива достижения се гордее и народът на Куба.

Впрочем, 50-годишната блокада може би държи будни сетивата на кубинската революция. И ако това е така, струва ми се, че блокада е името на съдбовната грешка на хегемона. Прочее, той измамно си вярва, че с неговите зелени пари е господар на историята и на волята на народите. И в това е неговата драма. Той няма сърце за песента на онази кубинска китара под звездното небе на надеждата и няма очи за светлописа на фара на кубинския бряг, който очертава територията на човешката воля за свобода. И ако не ме напуска чувството, което наричам изстрадан оптимизъм, то е заради увереността, че хегемонът се самозаблуждава в своята сила. Защото историята, макар и понякога да флиртува с временните победители, признава една-единствена меродавна валута на миналото, настоящето и бъдещето: страшната червена валута на кръвта, топла и безкористна, като сърцата на героите, паднали за свобода.

Драги приятели,

Нека ни сплотява тази надежда и увереност, с която гениите и мъчениците на социалистическия идеал са отстоявали и побеждавали. Те са имали една-едничка цел и поради това са гледали в една посока. Тази цел и посока е била победата в името на народа. Когато очите на милионите са вперени в победата, тя става реалност, защото на тези очи не може да им устои и най-могъщият враг.

Драги кубински приятели,

вие, непреклонните проходци в несвършващия път на свободата и на борбата за нея, днес вие сте примерът! И вие сте продължението в неумолимата диалектика на живота! Вие събирате възторзите и надеждите на угнетените и безправните, и в това е вашата мисия. Пътят към бъдещето не се измерва с километри, но в него като километрични знаци светят имената на символи, мечтатели, богове и борци: “Аврора”, Ленин, Москва, Берлин, Монкада, Хавана, Фидел, Голгота, Исус, Виктор Хара, Чавес и Че Гевара...

Приемете моя поклон и поклона на моите другари заради куража и силата, с която зареждате сърцата ни в несвършващите битки с угнетяващото ни днес българско всекидневие.

Благодаря ви и заради великата чест да бъдем чрез вас трепет и такт в голямото сърце на света. Докато имаме сили, ще бъдем онзи тежък език на камбаната, която е призвана да буди и зове.

Вива Куба!

Венсеремос!

Но пасаран!

Победа будет за нами!

 

Минчо МИНЧЕВ