Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ТАЯНИ В СТРАНАТА НА ТИКВИТЕ И КРАТУНИТЕ

Е-поща Печат PDF

• Морал в повече

“Моралът е работа за онези, които не могат да се освободят от него: поради тази причина той спада под „предпоставките за съществуване”.

Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра”

 

В навечерието на визитата в България на председателя на Европейския парламент (ЕП) у нас буквално от нищото се разрази скандал. Председателят на 44-тото НС Димитър Главчев подаде оставка, оценена от Бойко Борисов и колегите му от ГЕРБ и ОП като „морален жест”. Нека напомним, че от май до ноември 2017 г. този израз многократно беше използван за обяснение на „доброволните” оставки на министри и депутати, при това неизменно изпращани „с благодарност”, ако и да са злоупотребили със своето служебно и партийно положение за лично, партийно или шуро-баджанашко облагодетелстване... Всеки от тези скандали, и особено съдбата на предизвикалите го „народни избраници”, само потвърждава наблюдението на Стефан Цвайг отпреди 80 години: „Тя (политиката, б.р.) има толкова малко отношение към етиката, колкото астрономията и геометрията”.

За почти идентични по обществения си отзвук, доказани или предполагаеми прегрешения, едни депутати бяха принудени да напуснат 44-тото НС, докато други, като Делян Добрев и Димитър Главчев, бяха „закрепостени” против волята си да стоят в парламента. Единият, от депутатите на ГЕРБ и ОП; другият, от председателя на партията и министър-председател на Р България Б. Борисов.

Бившият вече председател на 44-тото НС Димитър Главчев стана жертва на неистовото си желание да брани „вожда” от настояването на опозицията да се яви в парламента, за да персонифицира твърденията си, че има депутати, замесени в наркотрафик и купуване на гласове, включително затворнически.

Позовавайки се на чл. 162, ал. 1. от Правилника за организацията и дейността на НС, Главчев обвини лидера на БСП г-жа Нинова, че обижда премиера и депутатите. А тя само напомни, че България е парламентарна република, в която депутатите избират и контролират премиера и министрите в неговия кабинет, а не обратното. И че Борисов неведнъж е обиждал народните представители, наричайки ги „безделници”. Нещо повече, изземвайки правомощията на Главния прокурор, само преди две седмици той бе обявил някои от тях за „наркотрафиканти” и „търговци на гласове”. Така че Корнелия Нинова призова депутатите да не позволяват на премиера, който и да е, да руши институциите в България.

Тълкувайки въпросния чл. 162 като някакъв нов „параграф 22”, Главчев изгони от залата лидера на най-голямата опозиционна сила и депутата от ПГ на “БСП за България” Антон Кутев, ...понеже обиждали премиера и депутатите. На следващия ден се „смили” и намали наказанията им, а председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов ги подкани да подадат молби за опрощаване в деловодството на НС.

Късно, много късно! ПГ на БСП и ДПС напуснаха залата и декларираха, че няма да се върнат, докато Главчев не подаде оставка. Социалистите обещаха да участват само в гласуването на Бюджет-2018 и вота на недоверие към кабинета „Борисов 3”.

Що се отнася до визитата на председателя на ЕП Антонио Таяни, обмисляли дали на 21 ноември да не изслушат речта му в Народното събрание от ложите над парламентарната зала. Известиха също, че ще запознаят европейските посланици в София с опитите на управляващите да запушат устата на опозицията.

Скандалът беше на път да се интернационализира и да компрометира приповдигнатата атмосфера около предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС.

Два дни „остриетата” на ГЕРБ (Цвета Караянчева, Цветан Цветанов, Тома Биков, Спас Гърневски и други) дефилираха из телевизионните студиа, демонстрирайки „непоколебима” решителност да бранят колегата Главчев. Очевидно бяха забравили кой „раздава порциите” (постовете, сиреч) в тази държава.

Изправен пред неприятната перспектива да посрещне Антонио Таяни с полупразна парламентарна зала, Борисов спешно се озова в Народното събрание, но не за да отговори на искането на опозицията да персонифицира намеците за участието на депутати в наркотрафик и търговия с гласове, а за да присъства на председателския съвет, където всъщност изобщо не му е мястото. Според думите на виновника за тази олелия Димитър Главчев, в отговор на намерението му да подаде оставка, Борисов му казал: „Ти си решаваш!”. Според друг участник в председателския съвет (Веселин Марешки), Борисов бил дал знак, че в името на мира, разбирателството и стабилността е готов да направи компромис. Тоест, да жертва председателя на НС Димитър Главчев.

Ден по-рано, след като преряза лентата на обновената и преименувана на „Арена” бивша зала „Фестивална”, Борисов заяви: „Главчев не трябваше да си изпуска нервите!”. Това си беше присъда, потвърдена от по-нататъшния ход на събитията. Защото, за разлика от „това е морален жест, достоен за уважение”, по повод оставката на Делян Добрев след „кум гейт”, този път Борисов не даде на депутатите да му скършат хатъра, гласувайки „по съвест”. Остави Главчев „да си реши сам”, и явно е знаел, че той ще разчете правилно казаното от вожда.

ГЕРБ и ОП със задна дата опитаха да героизират потърпевшия „нравственик”, но в едно по друго време Бащата на народите Йосиф Сталин би нарекъл поведението на Главчев „главозамайване от успехите”. Бившият „пръв сред равни” обяви, че обмислял да напусне изобщо НС. Не желаел да съжителства с хора като Нинова и Кутев. А как съжителстваше с Антон Тодоров, който написа книгата „Шайка!..” Все пак от ГЕРБ решиха да го компенсират, предлагайки му членство в две парламентарни комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външната политика.

Така или иначе, само час след намесата на Бойко Борисов Главчев бе прежален и без никакви скрупули заменен с Цвета Караянчева. При 212 участвали във вота, 138 гласуваха „за”, 3 „против” и 71 се въздържаха. Финита ла комедия!

Падналият няма приятели. Но след случилото се с нейния предшественик, и г-жа Караянчева ще трябва да внимава много, преди да изключи микрофона на някой опозиционен депутат.

Антонио Таяни „дойде, видя и победи”.

Победи собствените си и тези на Брюксел илюзии, че с мониторинг и доклади на ЕК може да бъде отказан от порока некадърният, корумпиран и грабежоспособен „елит” на страната, рекордьор по производство на тикви и кратуни.

След гафа с превода на неговото обръщение в НС, ще му се наложи да учи български, макар че нашенските управници - като в класиката - разбират най-добре от езика на тоягата... Няма шанс да промени ситуацията и предстоящото шестмесечно българско председателство на Съвета на ЕС, защото още е валидно Ботевото: „В гърди ни любов, ни капка вяра от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди. Свестните у нас считат за луди.”

Все пак през първата половина на 2018 г. управляващият елит ще трябва да играе по европейски, още повече, че обещаха да интегрират в ЕС и Западните Балкани. Какво тук значи някакъв си Главчев?! Кралят е мъртъв, да живее кралят!

По времето на соца имаше един анекдот за липсата на културно обслужване в България: не можело да има такова, докато по-богатите обслужват по-бедните. Не обяснява ли това и днешната все по-разширяваща се пропаст между народа и неговите „народни избраници”? Кога ситият е вярвал на гладния? Същото се отнася и за евроинтеграцията на Западните Балкани. Може ли най-бедната държава в Европа да повлече към ЕС по-богатите от нея? Не! Нито пък може да замени с тях Великобритания, която напусна Евросъюза, защото Обединеното кралство беше донор, докато страните от Западните Балкани са потенциални „усвоители” на еврофондове. Самата България пък е пример за евронахлебничество. Дори дъщерята на Че Гевара, Алайда Гевара, смята, че Куба може да се поучи единствено от грешките на българските политици. Те обещават да станат гаранти и за приемането на Македония и Сърбия в НАТО, но и Алиансът, подобно на ЕС, е тръгнал по пътя на разпада.

И един пример - на симулативно военно учение в Норвегия някакъв служител поставил на таблото с „врагове” на НАТО Мустафа Кемал Ататюрк, а името на Реджеп Ердоган било отбелязано като на човек, който дружи с вражески на Алианса държавни ръководители. Въпреки уволнението на виновника, въпреки извиненията за „грешката”, поднесени от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, Турция оттегли от учението своите 40 военни. А президентът Ердоган възкликна: „Такъв съюз, такова съюзничество не може да има! Тази игра, тези неща се вършеха от време на време и продължават да се вършат на различни други места.” („Миллиет”). Ден по-късно, в реч пред конгреса на областната организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в град Ризе, Ердоган заяви: „Някои грешки ги правят не ахмаци, а подлеци!” („Миллиет”, 18-19.11.2017). Съюзници разбойници!..

Дали нашите „евроатлантици” осъзнават, че България може да се превърне в граница на НАТО с Турция? Очевидно не вярват в тази хипотеза, както не са вярвали и управниците през 1940 г., че Хитлер ще катастрофира, повличайки към пропастта и своите съюзници. Вместо да предвидят най-лошия сценарий, нашите „евроинтегратори” мислят как да рекетират политическите си опоненти. Какво друго, освен проява на правен нихилизъм и лицемерие е обещанието на управляващите чрез промени в конституцията да премахне давността върху престъпленията в приватизацията? Нали разграбените активи вече ги няма, както ги няма и документите за тяхната приватизация? Защо политиците и тримата главни прокурори преди Цацаров не са направили нужното за наказване на крадците, преди да е изтекъл давностният срок за преследване на престъпленията им?

Вместо да търсят парите, откраднати от КТБ, депутатите от управляващата коалиция търсят под вола теле, за да отклонят вниманието от продължаващия и днес грабеж било чрез нагласени обществени поръчки, било чрез повторно одържавяване на предприятия от военнопромишления комплекс и енергетиката, които после ще бъдат подарени на “наши” хора. Когато към „фалшивите новини” за предстоящото наказване на „приватизаторите обирджии” се прибавят декларации от рода на „Ние не сме участвали в тази далавера, понеже ГЕРБ е управляваща едва от 2009 г.”, става ясно едно: пак ще се гледа сламката в чуждото око, вместо гредата в собственото. Нима след 2009 г. не е имало приватизационни сделки като тази за БТК например, или нагласени обществени поръчки и раздаване на почти „вечни” концесии!

Кога се е видяло у нас някой престъпил законите да се саморазследва и самонакаже?

Решението на Пленума на БСП от 18 ноември също поражда някои съмнения. От една страна, Корнелия Нинова бе упълномощена да подпише споразумението за промени в конституцията, касаещи давността на приватизационните престъпления, а от друга, депутатите от ПГ на “БСП за България” щели да гласуват „против”. И това трябва да убеди електората, че този път виновниците за неговото обедняване ще бъдат вкарани в затвора.

Ядец! Както казва Шолоховият дядо Щукар: „Глупаците се свършиха при онай режим”. Но добавя: „Ох, свършиха се старите, но колко нови се народиха! Тях никой не ги сее, сами се разсяват като окапали житни зърна”.

Всяко зло за добро.

В стремежа си да ударят Нинова, от ГЕРБ заговориха и за приватизацията на Пловдивския панаир и така нарушиха „договора за ненападение, приятелство и добросъседство” с Георги Гергов и той обяви след последния пленум на БСП (18.11.2017): „Трябва да готвим партията и страната за предсрочни парламентарни избори!”. Сиреч, ГЕРБ са на път да осъществят нещо, което за мнозина анализатори изглеждаше невъзможно: да помирят враждуващите лагери в БСП. При тези морални и политически пируети сал един Веселин Марешки ще им остане в резерв. Той пък заплаши, че заедно с цялата ПГ на ПП „Воля” ще стои извън пленарната зала, докато депутатът проф. Иво Христов не подаде оставка заради обидата с 80-те процента „дебили”... Така ще е, докато Темида виси над главата на петролния и аптекарски бос заради рекетьорската му практика във Варна, незаконният внос и продажбата на дъмпинг на горива, както и „законният, но неморален” реекспорт на лекарства. Боже, боже...