Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПОРЪЧКОВИТЕ РЕАКЦИОНЕРИ НЕ СА НОВИНА

Е-поща Печат PDF

• Проф. Минчо П. МИНЧЕВ, секретар на ЦК на Партия на българските комунисти, в разговор с Минчо МИНЧЕВ, гл. редактор на в. “Нова Зора”

На 7 и 8 октомври в парк-хотел “Москва”, в София, се проведе конференция на комунистически и работнически партии от балканските страни на тема „100 години от Великата октомврийска социалистическа революция и съдбата на Червения проект на Балканите: вчера, днес и утре”. Участваха представители на партии от България, Македония, Румъния, Сърбия, Гърция, Кипър и Турция. Бяха изнесени десет доклада и след оживени дискусии бе съгласуван общ документ, който публикуваме.

В. „Нова Зора” публикува в бр. 37 (17 октомври 2017 г.) заключителния политически документ от срещата.

Минчо Минчев (“Нова Зора”): - Проф. Минчев, съименници сме и често стават грешки. Ту мен ме титулуват професор, ту Вас Ви припознават за главен редактор на вестник „Нова Зора”. Налага се обаче да Ви попитам защо, някак без много шум, в София се състоя едно според мен важно и интересно събитие – среща на комунистическите и работническите партии от балканските страни. Какво наложи  провеждането на подобно мероприятие?

Проф. Минчев: - Първо, искам да отбележа, че срещата имаше високия статут на конференция. На една обичайна среща само се обменят мнения на участниците в нея по определени проблеми и толкова, а сега ние приехме заключителен документ – Меморандум,  който освен оценка  на миналото и настоящето дава и препоръки за предстоящата дейност на партиите, приели меморандума.

Второ. Това, което придава особено значение на конференцията, е единодушието, с което бе приет заключителният документ.

Ще си позволя една историческа справка: за последно до Втората световна война балканските комунистически партии се събират в Москва през 1939 г. Тогава те са обединени в Балканска комунистическа федерация, която е подразделение на Комунистическия интернационал. Десетилетия след това подобни срещи не е имало. И чак от началото на този век Гръцката комунистическа партия ги поднови, като те се провеждаха в Солун. Донеотдавна други комунистически партии от региона не бяха в състояние да организират. Може би с изключение на Турската комунистическа партия. Сега вече и София стана домакин на такава среща.

- Кои партии участваха сега в конференцията?

- Участваха десет партии от осем страни  - от Турция, Гърция, Кипър, Сърбия, Хърватия и Македония по - една, и България и Румъния – по две.

- Кои са партиите от България?

- Комунистическата партия на България с ръководител Александър Паунов, народен представител от коалиция „БСП за България”, и нашата – Партията на българските комунисти. Двете са и съорганизатори на Софийската конференция.

В началото на нашия разговор ме попитахте кое наложи свикването на тази среща. Това са резултатите, настъпили след падането на Берлинската стена, които се изразяват в колосалните геополитически, цивилизационни, културни, но най-вече формационни промени в Европа, особено в нейната източна част, но най-вече на Балканите.

За разлика от Западна Европа, която успешно се бе интегрирала в единен съюз, Балканите бяха жестоко фрагментирани. Чрез пряка въоръжена агресия бе изкуствено създадено и едно псевдодържавно образувание – Косово. Нашите страни бяха превърнати в колониална периферия на Запада. За балканските страни и техните народи е жизнено необходимо да отхвърлим колониалния гнет, а от плещите на трудовите хора, чиито изконни политически защитници сме ние – комунистите, бремето на разюзданата капиталистическа експлоатация.

- Извинете за въпроса, но искам да бъдем откровени – имате ли сили за това?

- Не, все още не! Затова мисля, че по-актуален би бил въпросът не „какво наложи конференцията”, а „как изобщо тя бе възможна”.

Неоспорим факт е, че  след събарянето на социализма в Източна Европа, а и в СССР, там се надигна една вълна на антикомунистически реваншизъм. При това във всяка отделна страна той приемаше специфичните форми на буржоазната власт в тях. Искам да отбележа, че с изключение на Чехия и Словакия във всички страни от Източна Европа се бяха установили различни варианти на фашизма. Такъв бе и фашизмът на Балканите. Затова и антикомунистическият реваншизъм в нашите страни е с ярка неофашистка окраска.

А на въпроса Ви имаме ли сили за борба с реставрацията на капитализма в бившите социалистически страни и неофашистките тенденции във всички страни на Балканите, отговарям – не, нямаме.

Затова точно с тази конференция  слагаме началото на съвместна, координирана борба за създаване на единен комунистически съюз на Балканите.

- Не се съмнявам, че добре осъзнавате каква съпротива ви очаква от съществуващия сега политически елит в балканските страни.

- Нямайте съмнения – осъзнаваме го! Тази съпротива се прояви веднага и сега. На това „мероприятие” бяха поканени да присъстват осем телевизии и три информационни агенции, но нито една от тях не дойде... Това какво е, ако не е скрита съпротива чрез медиен бойкот?

- Това може да е резултат и от недооценка или дори на неосведоменост за значимостта на събитието...

- Ако тези медии не са зависими от фактори извън тях, то по първата причина, която допускате, означава, че тях ги командват непрофесионалисти. Във втория случай – командват ги глупаци. Но аз мисля, че главните редактори или собственици на тези медии не са нито аматьори, нито глупаци. Те просто са поръчкови реакционери. Нищо ново под слънцето!

- На втория ден заседанието на конференцията бе закрито. Все пак, бихте ли споделили с нашите читатели какво се обсъждаше на него?

- Такава е практиката при всички политически формирования. Меморандумът, който бе публикуван в брой 37 на в. „Нова Зора” – за което имате нашата дълбока благодарност - е резултат от дискусията, проведена на закритото заседание на Конференцията.

- Имаше ли различия между партиите по време на дискусията?

- Разбира се, но не бяха много. В заключителния документ  повечето от тях бяха преодолени. Останаха тези, които произтичат от спецификата на различните страни от региона. Все пак на конференцията участваха и страни, които са в неговата периферия – Турция и Кипър.

- Благодаря Ви за този разговор, проф. Минчев!

- Аз също!